Радвайте се на живота, вярвайте, че има нещо красиво, обичаше да казва актьорът, отишъл си на 81 г.

Българският театър и кино загубиха една от най-значимите си фигури с кончината на актьора и режисьора Йосиф Сърчаджиев на 81-годишна възраст. Той си отиде на 1 юли, а изпращането му е било в тесен семеен кръг в четвъртък. Неговото изрично желание е било да няма публична церемония. Това решение е в пълно съзвучие с личната му философия - живот, отдаден на сцената, но смърт, лишена от театралност.

Приживе Сърчаджиев настоява, че актьорът трябва да бъде запомнен не с ритуала накрая, а с живото присъствие в изкуството. Нашият живот е такъв. С любов да се срещаш със смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Оня свят. Не бойте се! Няма страшно. И това не е тъжно. Тъжното е реалността. А над реалността е красотата, казва той по повод премиерата на филма “Януари” през 2023 г.

Йосиф Сърчаджиев е роден на 2 май 1945 г. в София в семейство, в което театърът не е професия, а среда на съществуване. Баща му - проф. Стефан Сърчаджиев, е един от значимите режисьори в историята на българския театър и дългогодишна фигура в Народния театър “Иван Вазов”, а майка му Анна Фаденхехт произхожда от интелектуална фамилия. Така че сцената присъства във всекидневието му още

преди той самият да осъзнае избора си като съдба

По-късно описва детството си като период, в който театърът просто съществува около него, без да бъде поставян като избор или алтернатива, а като част от реалността, в която расте. Още от съвсем малък заедно с двамата си братя правят представления и кръщават театралната си трупа “101 дупки”, защото на толкова места било скъсано пердето, което използват като завеса на сцената. Увеличават репертоара си със спектакли с кукли, които баща им носи от Чехия. Тогава участва и в телевизионни предавания на живо.

Седемгодишен е, когато се появява за първи път в киното - през 1952 г. във филма “Наша земя”, режисиран от баща му. По-късно като тийнейджър участва в “Хроника на чувствата”, а сцената го привлича все по-силно.

Едва 15-годишен стъпва за първи път на сцената

на Народния театър в “Сирано дьо Бержерак” отново под режисурата на баща му.

Пътят му към професията минава през ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, където завършва актьорско майсторство през 1969 г. Там вече се оформя характерният му сценичен стил - вътрешно концентриран, психологически дълбок, без излишна демонстративност.

Първите му професионални стъпки са в Драматичния театър “Стефан Киров” в Сливен, където дебютира в “Слуга на двама господари”. След кратък престой в киноцентъра “Бояна” и военна служба, където също играе в самодейни постановки, той постепенно се утвърждава като част от новото поколение български актьори.

Истинският му творчески размах идва с присъединяването му към театър “Българска армия”, където работи почти две десетилетия - от началото на 70-те до началото на 90-те години. Това е период на изключителна активност, в който изгражда десетки роли в класически и съвременен репертоар. Така се превръща в една от стабилните опори на трупата.

Паралелно с театъра се развива и кинокариерата му, която го включва в едни от най-значимите български филми. Сред тях са исторически и социални продукции като “Хан Аспарух”, “Време разделно”, “Гневно пътуване”, “Реквием за една мръсница” и много други. В тези филми той често изгражда образи с минималистична изразност, в които вътрешното напрежение е водещо.

След промените през 1989 г. кариерата му навлиза в нов етап. Той напуска София и се мести в Синеморец, търсейки нов ритъм на живот и работа. По-късно започва да играе в Драматичния театър “Адриана Будевска” в Бургас, където работи и с дъщеря си Ана Сърчаджиева. Актьорът има и син - Пролетсин Сърчаджиев, който обаче остава извън светлините на прожекторите. И двете му деца са от дългогодишния му брак с режисьорката и сценаристка Райна Томова. Негова дъщеря е и Александра Сърчаджиева от връзката му през 80-те години с актрисата Пепа Николова, но той така и не я признава официално за свое дете.

В края на 90-те години Сърчаджиев става член на Националния съвет за радио и телевизия, като ясно заявява интереса си към медийната среда и нейната автономия. За него радиото и телевизията са естествено продължение на театъра - различни форми на една и съща културна отговорност.

През 2002 г. се завръща активно на софийска сцена в постановката “Поручик Бенц” в Малък градски театър “Зад канала”, с който остава свързан до края на живота си. Там продължава да играе и режисира, въпреки че през 2004 г. преживява тежък инсулт. След него

животът му се променя физически, но не и творчески

Самият той казва, че този “нов свят” му носи различен тип възприятие и дори своеобразна радост от съществуването. В следващите години Сърчаджиев се утвърждава и като режисьор. Поставя спектакли в различни театри, включително “Прелестите на изневярата”, “Бащата” и “Госпожица Юлия”. Работи активно и с по-млади поколения актьори, за които често е не просто режисьор, а жива връзка с класическата школа.

Творческата му биография включва над 60 театрални роли,

над 50 филмови участия, десетки телевизионни постановки и повече от 100 радиопредавания. Сред най-знаковите му театрални образи са роли във “Вишнева градина”, “Дванайсета нощ”, “Коварство и любов”, “Животът е сън”, “В очакване на Годо” и др.

През годините е печелил много отличия за работата си. Носител е на награди на Съюза на артистите в България, “Аскеер” за мъжка роля и за цялостно творчество, “народен артист” (1984), орден “Св. св. Кирил и Методий” и др.

Миналата година бе отличен с най-високата награда на Министерството на културата - “Златен век” с огърлие.

“Като гледам колко хора сме тук и някои от тях са по-възрастни от мен - ние сме деца. Радвайте се на живота, вярвайте, че има нещо красиво - тази красота, която идва от Бога и Бог дава на българите огромна енергия. Обичам ви! Айде нататъка!”, каза той при получаването на отличието.

Днес в последния му земен път изпратихме голям артист, ярък творец и човек със забележителна духовна сила. И точно така, както той пожела – с усещането, че не си е тръгнал, че е някъде тук, наоколо… С посланието, че трябва да продължим нататък. А с нас остават ролите, гласът, мъдростта и светлината, които ще продължат да живеят в българската култура и в паметта на поколения зрители, написаха в съболезнователен адрес от Министерството на културата.

От Съюза на артистите също изразиха тъгата си: С дълбока скръб и притихнали сърца научихме, че си е отишъл един от най-големите, най-ярките и незаменими стълбове на българския театър и кино – Йосиф Сърчаджиев.

По изрично негово желание опелото му е преминало в тесен кръг, за да бъде запомнен не с кончината си, а с искрящото си присъствие в културния живот на България.

Светъл полет на голямата ти душа, Йосо! Поклон пред светлата ти памет!