Кристина Белчева: Последно ми каза: Имах най-хубавия живот, няма да тъгуваш за мен

Само 46 дни. Толкова не достигнаха на Михаил Белчев, за да вземе на ръце своя първи внук. Малкият Михаил се ражда на 22 май – здраво момче, което още с появата си носи надежда на цялото семейство. Днес, когато Кристина Белчева говори за него, в очите ѝ едновременно блестят сълзи и усмивка. Защото животът е намерил начин да продължи точно когато съдбата е нанесла най-тежкия удар.

“Внукът ми се роди на 22 май. Родителите му – синът ми Константин и съпругата му Кристина, решиха сами да се грижат за детенцето.

Двамата са заедно повече от

десет години и отдавна живеят

отделно от семейството

Аз ходих, видях го, много го гушках. Децата ми се справят прекрасно като родители и аз се възхищавам на снаха ми. На нейната възраст аз бях много по-страхлива и неуверена, а тя е спокойна, разумна и изключително отговорна”, разказва за новото попълнение в семейството Кристина Белчева.

Малкият Михаил е плод на любовта между сина на барда Михаил Белчев – Константин, когото всички наричат Косьо, и неговата съпруга Кристина. Двамата се познават от години, тъй като тя е дъщеря на писателя Валентин Пламенов, дългогодишен приятел на семейството. Кристина е завършила право, но днес работи като дентален асистент в клиника по дентална медицина. Нейният дядо е сред основателите на Стоматологичния факултет у нас. “Когато Косьо ме запозна с нея, ми каза: “Мамо, ти винаги си искала момиченце. Ето ти го”. И аз наистина я приех като свое дете още от първия ден”, казва Кристина, която не прилича на обикновената свекърва. “Никога не давам съвети, а по-скоро аз се уча от младите. Така беше и Мишо, съобразявахме се с младите.”

Още когато научава, че ще става дядо, Михаил Белчев не може да скрие вълнението си. “Когато Криси каза, че е бременна, много се зарадвахме. Но най-хубав момент беше, когато Мишо видя триизмерната снимка на бебето. Толкова ясно се виждаше лицето му, дори си мислим, че прилича на дядо си. Тогава той вече знаеше, че ще бъде момче и че ще носи неговото име, голяма радост почувствахме”, разказва Кристина. Съдбата обаче не дава време на Михаил Белчев. Само месец и половина делят поета от срещата с внучето му.

“Косьо непрекъснато казва, че духът на баща му се е преродил в малкия Михаил. Аз вярвам, че това е възможно. Защо не? Понякога ми се струва, че ушите и ръчичките му приличат на Мишо. После синът ми се смее и казва: “Мамо, тепърва ще се променя.”

Тази надежда е единственото, което понякога успява да надделее над огромната болка. Кристина Белчева не крие, че и днес трудно приема случилото се. “Не съм добре в момента. Всички казват, че времето лекува, но аз не съм съгласна с това. Скоро ще станат три месеца, откакто Мишо го няма, а още не знам какво да правя с живота си без него. Сякаш нямам цел”, разплаква се тя. Именно тогава разказът ѝ неизбежно се връща към последните часове на Михаил Белчев. Тя е до него в болницата до последния му дъх. Лекарите правят всичко по силите си, но не успяват да го спасят. “Сякаш усещаше, че идва нещо, с което не може да се пребори. Малко преди да си отиде от този свят, бяхме с две приятелки при него. Той каза изведнъж: “Всичко мина добре”. В първия момент не разбрах за какво говори. И го питах. Той ме погледна и каза: “Животът ми. Имах много хубав живот. Най-хубавия живот имах с теб. Няма да тъгуваш за мен”. Беше в съзнание и усещаше какво предстои”, тъжна е Кристина.

След като си спомня за последните му думи, тя замълчава за миг. После започва да говори за любовта – онази, която е изпълвала живота им повече от четири десетилетия. “Не мога да приема, че това е реалност. Не знам как да живея без него”, признава тя. Тази година двамата трябваше да отбележат поредната си годишнина като семейство. Зад гърба им остават 42 години, в които любовта никога не се е превърнала в навик. “Беше голяма любов. Истинска. Наскоро дете на приятелка ми каза: “Ти си щастлива, че си изживяла такава любов, защото много хора никога не я срещат.” И е права. Може би затова раздялата боли толкова много.”

Кристина се усмихва през сълзи, когато си спомня една тяхна стара шега. “Казвах на Мишо: “Да знаеш, ако има следващ живот, никога няма да се омъжа по любов.” Толкова силно го обичах, че при всяко негово неразположение аз умирах по няколко пъти.

За най-малкия здравословен проблем изтръпвах. Такава любов е огромно щастие, но носи и огромен страх. Преди истински да си отиде, аз вече бях умирала десетки пъти от притеснение за него.”

Любовта им никога не остава

само между стените на дома

Двамата прекарват години на сцената рамо до рамо. Заедно записват песни, изнасят концерти, делят аплодисментите и емоциите с публиката. “Не мога да си представя, че вече няма да излезем двамата на сцената. Това бяха едни от най-силните ни моменти. Имаше песни, на които и двамата се просълзявахме, докато ги пеехме.” До последно работят и върху нов дует – “Не сме си казали всичко”. Заглавие, което днес звучи почти пророчески. “Щяхме да го запишем заедно. Не успяхме...” И все пак Михаил Белчев не спира да твори до последния си ден. Работи върху още две песни – “Прегръдка” и “На тръгване” по музика на Хайгашод Агасян, както и върху общата им песен “Защо реши” по негови стихове и музика на Асен Масларски. Нито една от тях не успява да запише. Днес тази мисия е поета от сина им Константин. “Косьо е продуцент и вече е решил да довърши песните, които баща му не успя. Работи и върху композицията “На татко” по стихове на Мишо и музика на Георги Денков. Иска да записва неговите песни, да прави нови версии, за да продължават да живеят.”

За Кристина това е най-естественото продължение на един живот, посветен на музиката. “Мишо беше вселена. А добротата му беше част от тази вселена. Аз продължавам да живея за него”, тихо казва Кристина. 

После погледът ѝ отново се връща към малкия Михаил.

Към бебето, което

носи името на дядо си

Може би точно там, в това малко момче, тя намира сили да продължи напред. “Много се радвам, когато гледам бебенцето. И аз много неща му купувам, но материалните не са толкова важни. Бих подарила на внучето всичко от дядо му – книгите, стиховете, съветите му. Това е истинското наследство. Ето сега ще изненадам Косьо и Криси и с бебешкото кошче, в което преди 30 години е спал Константин, красиво е, с балдахин. Запазила съм го през всичките тези години. Сега, когато идват при мен с малкия Михаил вкъщи, той ще спи в същото кошче”, казва Криси. Макар че болката още не ѝ позволява да приеме загубата, Белчева няма време да остане сама с мъката си. Почти всеки ден е посветен на инициативите, с които приятели, колеги и почитатели искат да запазят жив спомена за големия поет и писател. “Това ме държи. Ангажира ме емоционално. Имаше изложба, посветена на Мишо, сега предстои голяма фотоизложба пред Народния театър. Татяна Пандурска снима документален филм за живота му. От цялата страна ми се обаждат хора, които организират концерти и вечери в негова памет. Това е огромна обич.”

Най-голямото събитие обаче предстои на 12 октомври в зала 1 на НДК – датата, която Михаил Белчев сам избира за своя юбилеен спектакъл по случай 80-годишнината си под надслов: “Белчевия род го има”. Той мечтае този концерт да бъде началото на поредица от срещи с публиката в София, Варна и Русе. Съдбата обаче променя всичко. Вместо юбилей спектакълът ще се превърне във вечер на паметта, в която десетки от най-близките му приятели и колеги ще изпълнят неговите песни. “Всички приеха без колебание да участват. Това много ме трогна. Ники Априлов ще бъде режисьор на концерта. Искаме да бъде празник на неговата музика, а не вечер на тъгата.”

За самата Кристина най-трудният въпрос остава дали ще намери сили да излезе на сцената. “Постоянно си мисля дали трябва да изпея нещо. Още не знам”, казва тя. Все пак на 12 октомври отново ще звучат песните на Мишо Белчев от сцената. А у дома вече расте малкият Михаил – момчето, което носи името на своя дядо. Може би точно в това се крие най-голямата утеха. “Белчевия род го има.” И ще го има.