Последният обитател на хижа "Петрохан" Александър Макулев е бил погребан днес, съобщиха близките му във фейсбук. Поклонението е било в тесен семеен кръг на гробищата в кв. "Малашевци". 

При полагането на най-малката жертва в гроба е прочетен текст от Асен Асенов, който е дългогодишен приятел на Ивайло Калушев и е бил чест гост в хижа "Петрохан". 

"Ето това успях да напиша за моя скъп 15-годишен приятел Сашо от Петрохан.

Благодаря на семейството му, че е било прочетено на сбогуването", пише Асен Асенов. 

В събота  на Централните софийски гробища беше положено тялото и на Ивайло Калушев. Преди това е погребан и Николай Златков, чието тяло е прибрано първо от моргата на врачанската болница от баща му. С Александър всички 6 жертви от мистериозния случай вече са погребани. 

Ето какво пише Асен Асенов за малкия Александър: 

Днес изпращаме едно тяло.

Но не и Сашо.

Сашо е тук.

Усеща се.

Присъства.

Сашо е от онези редки души, които носят нещо повече.

Тиха сила.

Доброта.

Светлина.

Вълшебство.

В самото начало, когато се появи при Иво, той беше много срамежлив.

Избягваше погледи.

Като че ли все още търсеше мястото си в този свят.

Но това продължи съвсем кратко.

След няколко месеца пред мен стоеше съвсем различен човек.

Уверен.

Буден.

Присъстващ.

Не просто пораснал.

А пораснал навътре.

Той разбира света дълбоко.

Без шум.

Без да се налага.

Просто е.

И точно в това „просто е" има сила, която липсва на много от нас.

Но най-силното в Сашо е сърцето му.

Той вижда другия.

Без да бъде помолен — е до теб.

Пита дали имаш нужда от нещо.

Грижи се.

Забелязва.

Присъства.

Това е доброта, която не се учи.

Това е доброта, която се носи.

Днес сме тук, защото едно дете е убито.

И това не е просто трагедия.

Това е истина.

Истина, която боли.

Истина, която не може да бъде омаловажена.

Истина, която не може да бъде обяснена удобно.

И ако днес не я погледнем такава, каквато е —

утре няма да имаме право да говорим за справедливост.

Огледайте се.

Тук.

Днес.

В България.

Попитайте се —

колко процента от това, което чуваме, е истина.

И колко — удобна лъжа.

Защото когато истината липсва,

се случва това, което се случва днес.

Но има нещо, което не може да бъде убито.

Духът.

И Сашо е този дух.

Той не си тръгва.

Той е.

Той е на място със светлина.

Сред хората, които обича.

На място, което е по-добро от това, в което ние оставаме.

А ние оставаме тук.

С отговорност.

Да не мълчим.

Да не се лъжем.

Да не приемаме лъжата за нормална.

За мен е чест да съм до Сашо.

Да го познавам.

Да го усещам.

Той не оставя просто спомен.

Той оставя мярка.

Мярка за доброта.

За човечност.

За истина.

За мен е истинска чест, Саше!