- Г-н Чобанов, през последните години сте фокусиран върху една нова и перспективна сфера - палеогенетиката. Тези дни заедно с голям екип в партньорство с университета в Харвард и с водещия в света палеогенетик проф. Дейвид Райх публикувахте статия за готите на Балканите. Можете ли да откроите ключовите открития?

- Изпълняваме проект, подкрепен от Фонд "Научни изследвания", като в неговите рамки изпратихме и успешно са секвенирани близо 1200 генома от различни епохи, като разбира се, основният ни фокус е средновековна България. Част от работата обаче е да проучим периода преди създаването на Аспарухова България и готите логично са част от нашето проучване. 

Конкретно за последната статия стъпихме върху древна ДНК от 38 индивида, погребани на два обекта от готския период по българските земи - некропола при Акве Калиде (в Бургас - бел. ред.) и тези при т.нар. Аул на хан Омуртаг (до Велики Преслав - бел. ред.), датирани между IV и VI век след новата ера. Това, което открихме, е много интересно: няма единен готски генетичен профил. Имаме, разбира се, много индивиди с ясен произход от Скандинавия, но те носят и следи от смесвания, започнали още през I - II век, а край тях са погребани и хора, очевидно принадлежащи към римско население от Анатолия и Балканите, даже Египет. Оказва се, че хората, погребани с артефакти от готска материална култура, са генетично разнородни. Изглежда, че да бъдеш гот, е било политически въпрос.

- От това какви изводи могат да се направят за начина, по който е функционирала готската идентичност?

- Изворите загатват за това, което констатирахме и генетично. Йорданес през VI век в своята "Гетика" пише, че готите "поглъщат" и включват в себе си различни народи по пътя си на юг - разказът му е изпълнен с групи, вливащи се в готския политически свят. Прокопий, негов съвременник и ромейски министър, също третира готската идентичност като нещо по-широко от конкретно племе. Той от своя страна описва готска конфедерация, обединяваща вандали и гепиди заедно с готите в обща културна и политическа рамка. А Амиан Марцелин, латинският историк от IV век, писал именно по времето, което изучаваме, обрисува готските групи на дунавската граница като политически сплотени образувания, явно включващи хора от различен произход. Нашите данни придават на всичко това генетично измерение. Смесването между северните и южните ансестрални (родови, наследствени - бел. ред.) компоненти у някои индивиди продължава приблизително между 11 и 13 поколения преди погребването, което сочи към популационно смесване,

започнало още около I век след новата ера. Явно готската идентичност е формирана като траен културен и политически модел, способен да включва хора от много различен произход. 

- В екипа имате ли обяснение защо двата обекта в генетично отношение са толкова различни?

- Индивидите от Акве Калиде се групират по-близо до балканското и анатолийското население, докато тези от некрополите на Аула на хан Омуртаг показват по-силен северноевропейски компонент, съответстващ на вече секвенирани индивиди, свързани с готските корени в Полша и Украйна - от културите Уелбарк и Черняхово. Интересното е, че Тацит, пишещ в своята "Германия" през 98 г. след новата ера, вече е разказал за гутоните - широко смятани в науката за готски предшественици - като за отделен народ близо до р. Висла. Това затвърждава картината на готската идентичност като политически и културен "чадър", а не като конкретна етническа или родова линия.

- Какви методи използвахте и какво всъщност ви дава увереност в тези резултати?

- Използвахме най-новите методи в науката - комбинация от PCA, f-статистики, qpAdm, унипарентални маркери и IBD и родствени анализи - това е стандартният инструментариум в момента на древната популационна геномика. На читателите тези неща едва ли говорят много, но става въпрос за математическо моделиране и прилагане на точни статистически и математически методи. Използвахме също и метода DATES за оценка кога са се смесили северните и южните ансестрални компоненти. Публикувахме и всички конкретни резултати - пълните f3, qpAdm, DATES, f4 валидация (набор от инструменти в популационната генетика, свързани със софтуерния пакет Admixtools, използвани за анализ на демографската история, взаимовръзки и смесване на популации при изучаването на древна ДНК - бел. ред.) и родствени обобщения. Тоест резултатите са напълно възпроизводими от всеки, който е в състояние да работи със специализирания софтуер.

- Как това променя представата ни за периода на преселенията като цяло?

- Мисля, че добавя много важни нюанси. Имаше тенденция в миналото както в популярната, така и в академичната дискусия по въпроса - да се представят готските миграции като движение на генетично хомогенен народ, преминаващ през Европа. Йорданес в "Гетика" насърчава именно този прочит - героичен разказ за единен народ, пътуващ от Скандза надолу през Източна Европа. Но дори Амиан Марцелин, значително по-трезв и близък до събитията автор, описва готските групи, пристигащи на Дунав през 376 г. след новата ера, като политически смесени конфедерации, а не като хомогенен етнически блок. Нашите данни подсказват процес, при който готската материална култура и идентичност се разпространяват по начини, надхвърлящи биологичния произход. 

Такава беше навремето и теорията на моя учител в археологията - Стефка Ангелова - че Черняховската култура отговаря най-общо на голямата готска конфедерация и че тя съдържа разнообразни етнически съставки - готи, сармати и даже славяни.

- Тоест надеждите на мнозина, че може да сме по-скоро готи, а не славяни, както ни внушаваха руснаците, няма как да се оправдаят?

- Българският народ донякъде се е самоопределил освен като български и като славянски, като част от идентичността, още в епохата на Златния век - вижте например какво пише в "За буквите". По-късно за Паисий, който дава началото на възрожденския интерес към родната история, българите са направо славяни от Волга.

Едва във втората половина на XIX век се появяват и панславистките тежнения, омаловажаващи съзнателно ролята и значението на същинските българи, създали нашата и други държави.

С колегата Стамов от около десет години изучаваме въпроса с методите на палеогеномиката и нашите изводи изцяло се потвърждават от тези на всички останали изследвания за Балканите - славянският компонент у съвременните българи се движи в диапазона 40-50 процента, което е примерно с над 30 процента по-малко от аналогичния славянски компонент у съвременните хървати. Т.е. безспорно присъства у всички балкански народи такъв славянски пласт и той отразява заселването на големи групи славяни в VI - VII век и смесването им, от една страна, с останало заварено местно население, от друга - с българите в рамките на Първото царство, но и още много преди това.

- Има изследвания, че много имена и наименования на местности по нашите земи са с готски произход. Питам се при това преплитане на култури ще стигнете ли до етап да се установи какъв процент е готският компонент в днешните българи? Оцелял ли е изобщо до наши дни?

- Малко българи днес носят скандинавския сигнал на готите, но има и такива. Тепърва ще правим анализи на въпроса за евентуалния готски компонент у съвременните и у средновековните българи. За топонимията не бих се наел да коментирам, доколкото не ми е известно у нас да работи специалист, владеещ старогермански език, който да е направил подобни изводи. За нашата историческа рамка ние поканихме един от двамата водещи световни авторитети по готите - Питър Хийтър, който внесе ценни гледни точки за готите, останали след събитията от IV век на Балканите.

- Вие проучвате въпроса с готите отдавна. Какво ви сюрпризира в това изследване?

- Анализите за роднинство определено ни изненадаха. В доста случаи индивиди, погребани близо един до друг или по начин, предполагащ семейни групи, не показват близко биологично родство. Това подсказва, че тези общности са имали много интересен подход и начини, по които са се организирали социално. Всъщност те съвпадат с пасажи на Темистий, гръцкия оратор от IV век, който описва готски заселници на Балканите, интегриращи се в римския провинциален живот и встъпващи в смесени бракове с местното население. Сега разполагаме с геномния корелат на този процес. Докато в Аула става дума за очевидно автентични готски племена, които имат дори и слаб хунски примес през V век, в Аква Калиде виждаме смесено ромейско-готско население. Може би включващо бежанци от днешна Румъния, напуснали след 348 г. начело с Улфила поради гоненията срещу християнството, започнати от лидерите на племето тервинги.

- Смятате ли, че е необходимо да се разшири изследването, за да се обхванат повече обекти и да имаме яснота за живота по нашите земи с готите, дали в нас има повече готски следи и т.н.?

- Амбицията ни е да анализираме повече обекти, повече индивиди. Балканите през IV-VI век са били изключително сложни - имаме готи, римляни, хуни и десетина други групи, взаимодействащи помежду си. Нужна ни е значително по-подробна извадка, за да картографираме наистина автентично тази картина.

Интересуваме се и от проследяването на това какво се случва с тези общности след рухването на готските кралства. И разбира се, ще излезем скоро със студията ни за прабългарите.