Втората световна война. Предвид стратегическото си местоположение град Пиаченца в Северна Италия е една от основните цели на съюзническите въздушни нападения. Първите бомби падат на площада на катедралата - Пиаца дел Дуомо, но последват общо деветдесет и една атаки. 1214 съюзнически самолета хвърлят бомби върху града, 206 души са убити, стотици домове са разрушени.

В един от най-опасните дни 3-годишната Розана и нейният по-голям брат са на улицата. Тъмна сянка пада върху тях. Над главите им прелита самолет. Бомбите политат надолу. Джорджо хваща здраво момиченцето за ръката и двамата се хвърлят в канавката. Той е само на 7 години, но защитава малката си сестра, обгръщайки я с тялото си. Двамата оцеляват, съдбата им е друга.

“Войната промени всичко”, казва след време вече порасналото момче, за да илюстрира в какъв огън е изкован характерът му. За да стане Императора на Милано. Краля на модата. Един от най-влиятелните модни дизайнери в света - Джорджо Армани, който почина на 91 години, но името му завинаги ще остане асоциирано с блясък и смелост, символ на сдържана и интелигентна елегантност. Орисан да царува в света на модата и красотата, неговият път е всичко друго, но не и лек.

Но трудностите го изграждат като дисциплиниран и изключително целеустремен човек, който превръща личните си драми в двигател за успех.

“Беше трудно, много трудно. Бях свидетел на смъртта на двама мои приятели при бомбардировка. Беше травмиращо. Бомбите постоянно падаха върху нас.”

Детството на маестро Армани не му дава шанс да се разглези. Освен сестра той има и по-голям брат, а баща му Уго е държавен служител, тогава работещ за Фашистката федерация. Майка му Мария Раймонди е домакиня. Семейството обича театъра, може би и защото дядото на Армани по бащина линия произвежда перуки за градския театър. Той обичал да води внуците си на работа и било неизбежно те да бъдат привлечени от изкуството. Джорджо обаче не харесвал фалшивостта на перуките, създадени от дядо му.

“Тази преждевременна проява на естетическа чувствителност предвещава артистичния процес, който по-късно ще възприеме, когато ще се заеме с измислянето на своя стил”, пише Рената Молхо в книгата “Да бъдеш Армани” (2008).

Самият дизайнер е споменавал, че главните му източници на вдъхновение са нещата, които не харесва, като например перуките.

Когато Джорджо е на 11 години, баща му е изпратен в затвора за осем месеца заради ролята му във фашистката политика.

 “Спомням си сълзите, които се стичаха по лицето му, неговата безпомощност, неговия срам. Ходехме да го посещаваме в неделя...”, пише Армани в своя биография. В интервю от 2002 г. дизайнерът казва, че по онова време почти всички в Италия са били фашисти. Фашистките събрания давали чувство за принадлежност както на възрастните, така и на децата: “В този период всеки е чувствал, че има важна роля в съдбата на нацията”.

Докато съпругът ѝ е в затвора, майката на Армани, Мария се стреми да отгледа добре децата си. Облича ги в дрехи, изработени от стари парашути и военни униформи. И упорито се старае да направи детството им пълноценно.

“Тя ни е правила спортни тениски и шорти от каки плат, който по онова време се е наричал “колониале”, и ние изглеждахме толкова добре, колкото и богатите ни приятели. Може би любовта ми към семплите, дискретни, ненатрапчиви дрехи е дошла подсъзнателно от този детски спомен - от способността на майка ми да ни изпраща на училище добре облечени, макар и с малкото, което можеше да си позволи...”, признавал е дизайнерът.

В края на четиридесетте години семейство Армани се премества в Милано, където Уго си намира работа след излежаване на присъдата си в затвора.

“Започнахме нов живот. Това беше град, в който хората живееха отделно - богатите заедно, средната класа заедно и бедните заедно. Беше трудно време за нашето семейство”, разказвал е Армани.

Вдъхновен от майка си, той помага с подреждането на масата, прави чаршафи от остатъци от плат и създава мебели от резервна дървесина в къщата.

Също така обича да облича майка си. Тя е неговата първа муза. Мислейки за бъдещето, Джорджо първоначално се записва в медицинския факултет на Миланския университет, следвайки желанието на родителите си. Но след три години осъзнава, че страстта му е другаде, напуска обучението си и се присъединява към армията. По време на военната си служба е изпратен във Верона и е назначен в болница, където получава първия си досег със света на модата, наблюдавайки стилното облекло на жителите на града. Там също така разбира, че не понася кръв и със сигурност няма място за него в медицината.

Армани получава работа в La Rinascente, известен универсален магазин в Милано, веднага след като приключва военната си служба. Там работи като декоратор на витрини. La Rinascente се е пренасочвала към нуждите на горния слой на нарастващата средна класа на Милано, като оттам житейската траектория на Армани се измества към задкулисието на модата. Там той прави първите си стъпки към величието.

В началото на 70-те години Джорджо среща най-специалния човек в своя живот - Серджо Галеоти. По това време Армани вече работи като дизайнер за марката Nino Cerruti, където усъвършенства уменията си в мъжката мода.

Галеоти е с 11 години по-млад, архитект и предприемач, с много енергия и нюх към бизнеса. Двамата се срещат на почивка в Ла Капанина във Версилия, Тоскана, през 1966 г. В разговор с Vanity Fair Армани си спомня: “Веднага се почувствах отговорен за него и за живота му. Сякаш беше мое дете”.

Между тях бързо възниква не само лична връзка, но и творческо партньорство. Галеоти убеждава Армани да напусне сигурната си работа при Cerruti и да започне самостоятелна кариера. Така през 1975 г. двамата заедно основават компанията Giorgio Armani S.p.A., като Галеоти се заема с бизнес страната - финанси, стратегия, растеж, а Армани се концентрира върху креативната част и дизайна. Галеоти е моторът за глобалното разрастване на марката в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век.

Но през 1985 г. Армани преживява най-голямата загуба в живота си. Галеоти почива на 40-годишна възраст от СПИН, като по онова време се съобщава, че е инфаркт. Това съкрушава модната икона и той никога не преодолява истински трагедията.

В последните години на Серджо двамата били по-скоро най-добри приятели, отколкото любовници, като Армани признал, че “страстта не трае вечно”, но въпреки това 11 години след смъртта му той изповядва пред списание “Ню Йорк”, че все още носи пръстена на Галеоти всеки ден.

“Когато Серджо почина, част от мен умря. Трябва да кажа, че се поздравявам малко, защото издържах на такава силна болка”, признавал е той. Въпреки че след този шамар на съдбата Армани става безразличен към любовта, все пак намира човек, който му става “най-близък” - Лео Дел'Орко, с когото живеят заедно в продължение на много години.

Като дясна ръка на Армани и шеф на мъжкия стил в компанията, 72-годишният Дел'Орко е бил почти винаги до него, но етикетът на връзката им остава неясен.

В биографията на Армани Per Amore дизайнерът дава рядко обяснение на връзката им: “Истинското му име е Панталео... той е човекът, на когото съм поверил най-личните си мисли, работни и други, които той е запазил за себе си с голяма дискретност. Благодаря ти, Лео!”

От своя страна Дел'Орко е казвал, че предпочита да работи “зад кулисите” и дори като един от най-близките довереници на Армани невинаги е бил в негова полза. През 2023 г. той споделя пред Repubblica: “Не мисля, че някога ми е казвал, че съм добър. С Божията помощ веднъж ме потупа по гърба. Но аз не страдам от това, вече знам как мисли”.

Армани демонстрира устойчивост да минава през сериозни сътресения и по отношение на бизнеса, но без те да го засегнат така, както личните.

През 90-те години италианските данъчни власти започват мащабни проверки на модната индустрия (включително Версаче, Долче & Габана и Армани). Подозира се укриване на данъци чрез офшорни компании и сложни финансови схеми. Делата тогава приключват без голям шум за Армани. Около 2000–2010 г. отново излиза информация, че Armani Group е използвала фирми в Люксембург и други държави с по-леки данъчни режими, за да намали облагането си в Италия. Италианските прокурори официално обявяват, че компанията на Армани е избегнала плащането на около 270 млн. евро данъци, прехвърляйки печалби към фирма в Швейцария. След преговори марката се съгласява на данъчна спогодба и плаща около 270 млн. евро, за да уреди задълженията си. Това е представено не като признание за вина, а като “административно уреждане”, за да се избегнат по-дълги процеси.

Въпреки това Армани запазва имиджа си на изключително строг и дисциплиниран бизнесмен, макар случаят да показа, че дори неговата компания е следвала извънзаконови практики, често срещани в луксозната индустрия. За разлика от някои други дизайнери, Армани не се въвлича лично в съдебни битки, като урежда въпроса финансово и бързо се дистанцира от скандала.

Трудно може да му се отнеме това, което е създал. Но именно то му взема много. Най-голямата болка на Армани е била, че няма свои наследници. В интервю през 2015 г. той споделя: “Да, липсва ми, че нямам деца. Но трябва да съм честен - животът, който избрах, не ми остави място за това. Работата беше моят син, моето семейство”.

Армани често нарича своите служители и младите дизайнери в компанията “моите деца”. Известен със своята строга дисциплина и нежелание да остави на друг окончателното “да” или “не”, той държи юздите на всичко около себе си до последно. Че даже мисли и за след това.

През 2016 г. създава Fondazione Giorgio Armani, която има за цел да съхрани неговото наследство - не само модно, но и културно. Тази фондация трябва да играе ключова роля в управлението на компанията след смъртта му, за да гарантира, че марката няма да бъде продадена или “размита” от външни инвеститори. Според различни източници нетното състояние на Джорджо Армани се оценява на около $ 8 до 10 милиарда.

Очаква се списъкът с потенциалните му наследници да включва сестра му, трима други членове на семейството, които в момента участват в бизнеса, дългогодишния сътрудник и партньор Панталео Дел’Орко, и благотворителна фондация.

Може само да се надяваме, че тези след него също ще знаят тайната му за това как се стига върха.

Успехът не е въпрос на богатство или слава. Той е да бъдеш верен на себе си и на визията си – Джорджо Армани