Краля на модата, който почина на 4 септември, издигна елегантността до философия на живота

“Синьор Армани”, както с уважение го наричаха до последно неговите служители и сътрудници, си отиде на 4 септември спокойно, заобиколен от най-близките си хора. Въпреки напредналата му възраст новината шокира - защото той работеше до последно, живееше със страст, създаваше, одобряваше, планираше. Смъртта го завари деен, както винаги.

“Аз съм моят труд. Ако се откажа от него, значи съм се отказал от себе си.” С тези думи, казани преди година в Париж, Армани очерта границата между съществуването и смисъла. Трудът за него не беше просто кариера - беше вяра, дисциплина, етика. В последните дни дори след като стомашно неразположение го принуди да остане в дома си, той продължаваше да ръководи от разстояние, да дава инструкции, да вдига телефона и да пита: “Какво ново има в Пантелерия?” - сицилианския остров, който беше неговият летен рай. Малцина успяват да запазят толкова остра връзка с реалността, с всекидневието и с детайла, както го правеше той. Армани не просто създаде мода - той създаде език.

Роден на 11 юли 1934 г. в Пиаченца, Армани е най-малкият от три деца. Обгрижван от майка си Мария, от която наследява изтънчеността и усета към елегантното, той преживява трудното следвоенно детство с достойнство. Семейството се премества в Милано - град, който по-късно ще се превърне в негова крепост и сцена на слава.

Преместването не е скок към бъдещето, а в неизвестното. Градът след войната е едновременно обещание и заплаха.

“Дори ме беше срам да говоря по телефона”, признава Армани. Този телефон му напомнял за тъмното минало, “за масата на партийния началник”, разказва дизайнерът в последното си интервю през 2024 г. за в. “Кориере дела сера”. Там говори и за своята сдържаност, за тази елегантна меланхолия, която винаги го е отличавала - идвала от майка му, която

като дете и ученик го обличала обикновено, но с достойнство

Армани споделя и за първия си път с момиче - в юношеството си с “не особено красивата” девойка с екзотична външност Ванда, която му подсказвала от чина, защото той, както си признава, бил “магаре”. След това при инцидент я прегазил камион и той си дава сметка колко е крехък животът.

После, под един навес в Мизано Маре, Армани за първи път изпитва ново чувство. “Голяма емоция, никога преди неразказвана.” Привличането към един млад възпитател в детския лагер още няма име, не предизвиква у него срам и не може да се определи по никакъв начин. Това е чисто, първично привличане. “Не правех разлика между мъж и жена. Просто исках да бъда до него.”  От този момент нататък животът му започва по различен начин.

В Милано младият Джорджо първоначално избира да учи медицина. Не е изненада, защото анатомията го очарова. Желанието “да се грижи за телата” остава у него завинаги. Съдбата го насочва към друг вид грижа: тази за външния образ, в който се отразява вътрешната същност.

След военна служба и кратко завръщане в университета Армани започва работа в универсалния магазин “Ринашенте” - сред витрините открива магията на модата. През 1964 г. Нино Черути го забелязва и му поверява линия облекло - момент, който дава старт на възхода.

Съдбоносната му среща е със Серджо Галеоти - неговия спътник в живота и в бизнеса, който се превръща за него в катализатор. Мениджър и креативен ум се събират и през 1975 г. основават Giorgio Armani S.p.A. Първата му голяма революция в модата е “деконструкцията” на сакото. Дизайнерът “освобождава” телата от тежките материи, от ненужните подплънки, от догмите.

“Облеклото трябва да служи на човека, а не обратното”

- с тази философия Армани облича не просто милиони хора, а дава свобода на едно поколение, което вече не иска да бъде в рамка.

Филмът “Американски жиголо” с Ричард Гиър (1980) е моментът, в който Америка се покланя пред него. През 1982 г. се появява на корицата на сп. “Тайм” - всичко това, само седем години след основаването на марката. Оттам следва и безспирният му възход: Emporio Armani, Armani Prive, Armani Casa, парфюми, козметика, хотели, яхти, сгради, изкуство, филми.

“Да създаваш стил, а не да следваш мода” е кредото на Армани, което може да се определи и като неговото евангелие. Ненавижда гротескното, кичозното, театралното. “Стилът е елегантност, не странност. Важно е не да бъдеш забелязан, а да бъдеш запомнен”, казва дизайнерът.

До последния ден той отстоява тази идея. През последната година - с купуването на “Ла Капанина”, емблематично заведение от младостта му - затваря личния си кръг, сякаш интуитивно е усещал, че трябва да завърши някои глави.

През 1985 г. смъртта на 40-годишния му партньор Серджо Галеоти разтърсва света му. Именно той е човекът, който му е дал куража да стане “Джорджо Армани”.

“Когато Серджо умря, умря и част от мен”

И все пак Армани не се пречупва: “Поздравявам себе си за това как издържах тази болка”.

Продължава да развива компанията си сам въпреки слуховете и съмненията. “Чувах да казват: няма да се справи. Но имах невероятна воля”. Дисциплината винаги е била неговата тайна, неговата броня и неговата фитнес зала. Всяка сутрин и всяка вечер прави гимнастика по два часа на ден.

“Опитах се да запълня празнината с наивната сила на човек, който не иска да приеме загубата”, казва той. Оттогава Армани става не само дизайнер, а и стратег, управител, лидер. Той взема пълния контрол и превръща компанията в символ на независимост. “Дадох всичко. Отказах се от личен живот заради работата”, ще признае по-късно италианецът. Никога обаче не показва слабост. Влиза пръв в офиса и излиза последен, сам загася всички лампи.

“Събота и неделя съм отчаян човек. По-добре да не сте около мен. Безделието много ме тревожи, затова отчаяно търся какво да правя.” Джорджо Армани не може да стои на едно място. Никога не е можел, никога не е искал, и въпреки всичко, всяка сутрин се събуждал и си задавал въпроса: “Къде отиваме днес?”.

Коко Шанел, Ив Сен Лоран, Версаче, Валентино, Долче и Габана, Прада - за всички в последното си интервю за “Кориере дела сера” Армани има мнение, остро като игла. “Днешните французи са арогантни”, казва той. “Версаче? Дистанциран, но имаше мълчаливо разбирателство. Долче и Габана? Хитреци, но ги обожавам. Прада? Живее в собствения си свят.”

Що се отнася до имитациите на неговите творения, Армани е доста категоричен: “Бях копиран твърде много. От Келвин Клайн, и не само. Чувствам се почти длъжен да се преоткривам”.

Кои детайли харесва? “Някои неща остават в теб - като определени кройки, определени цветове: харесвам заглушените тонове… цвета на тинята на река Требия.”

Само допреди месеци Армани имаше и план за бъдещето. “Още две-три години мога да си позволя. Повече не. Ще е вредно.” Той вече е посочил своите наследници: Лео дел’Орко и племенницата си Силвана. Лео е мъжът до него, а пръстенът на ръката му е символът на дълбока, тиха обич. Но любовта, както признава, вече я гледа отдалеч. “Станал съм безразличен. Нямам място да давам.”

Времето за него е станало ценна материя, която не бива да се пилее.

“Вече не мога да спя дълбоко. Сънувам и в съня си строя бъдещето”

Дизайнерът признава и друго: “Нарисувал съм само три картини. Пазя ги с любов”. Искал и да бъде режисьор. Мнозина обаче казват, че той на практика е станал такъв, защото дефилетата му са сцени, саката му - герои, а колекциите му - като тези от филма “Американски жиголо”, са пренаписали езика на елегантността.

Вярва ли Джорджо Армани в Бог? “Да, вечер, преди да заспя, правя четири-пет пъти кръстния знак - все един от тях ще е правилен, защото не помня как точно се прави”, споделя за “Кориере дела сера”. Вярата му е лична, почти срамежлива. В отвъдното не вярва. “Всичко свършва тук.” Но се страхувал не от смъртта, а от начина, по който тя ще дойде - да не натовари онези, които ще са край него.

Армани изгражда модна империя, която в продължение на десетилетия се превръща в едно от най-ярките лица на Made in Italy. Но освен стил той оставя и друго наследство, изразено в цифри: според “Форбс” състоянието му се оценява на около 11,5 милиарда евро, с вариации между 11 и 13 милиарда.

Компанията Giorgio Armani S.p.A., създадена на 24 юли 1975 г., никога не е била листвана на борсата. И въпреки това с 8700 служители и 2,4 милиарда евро годишен оборот тя е

сред най-успешните частни модни компании в света

Армани не остави нищо на случайността. Той още приживе изготви устав и ясни правила за бъдещето на компанията - не само за да се съхрани качеството на продуктите, но и за да бъде запазена идентичността на неговия предприемачески стил. Защото за него стилът беше нещо по-дълбоко от модата: “Модата е това, което се предлага, и често е добре да бъде избягвано. Стилът е това, което имаш и което трябва да запазиш цял живот”.

Армани беше мислител, който издигна елегантността до философия на живота

През годините неговите думи се превърнаха в истински житейски сентенции. Една от най-известните гласи: “Елегантността не е да бъдеш забелязан, а да бъдеш запомнен”. Тази идея отразява перфектно стила на Армани - дискретен, изчистен, но дълбоко въздействащ. Той често критикуваше фалшивата модерност и показността. “Вулгарността е болестта на фалшивата съвременност - казваше той, а с ирония добавяше: - Глупаците никога не са елегантни.”

Прочутият дизайнер не само дефинира стила на червения килим, но

остави незаличима следа и в киното,

създавайки костюмите за над 200 филма. Един от най-емблематичните му приноси е в култовия “Американски жигало”, където Ричард Гиър се превърна в символ на мъжката елегантност, облечен изцяло от Армани. След това дойде ред на “Недосегаемите” (1987) на Брайън де Палма, както и на класиката на Мартин Скорсезе “Добри момчета” (1990), където Робърт де Ниро, Рей Лиота и Джо Пеши носят “Армани” с неподражаем стил. Десетилетия по-късно, Леонардо ди Каприо във “Вълкът от Уолстрийт” (2013) също носи костюми от италианеца. И още - Кристиан Бейл като Брус Уейн в “Черният рицар” - стилен и мощен в костюми с двуредно сако, фини райета и региментални вратовръзки, ушити по поръчка от Армани. А в “Гадни копелета” на Куентин Тарантино Брад Пит носи смокинг слонова кост с перлени копчета и червен карамфил.

Кой ще наследи богатството му?

Най-близките му хора са тримата му племенници: Силвана Армани (69), дъщеря на Серджо, покойния брат на Джорджо; Роберта Армани (54) - също дъщеря на Серджо; Андреа Камерана (55) – син на сестра му Росана Армани (86 г.).

Любопитна е и семейната връзка между фамилиите Армани и Аниели: Андреа Камерана, женен за певицата Алексия (поп звезда от 90-те години), споделя с Джон Елкан (наследника на ФИАТ) един и същи прадядо - Джовани Аниели, един от основателите на легендарната автомобилна компания.

В борда на компанията на Армани са и Панталео дел’Орко (72 г.) - дългогодишен приятел и доверен мениджър, изпълнителен директор на компанията, Федерико Маркети - основателят на Yoox, новатор в електронната търговия в модната индустрия.

Съществува официално завещание, което скоро ще бъде отворено. То ще даде окончателния отговор на въпроса кой ще получи контрола върху 99,9% от капитала, държан лично от Армани. Останалите 0,1% принадлежат на фондация “Армани”, която със сигурност ще играе централна роля в бъдещето на компанията. Според устава, приет от самия Армани още приживе, са предвидени шест различни категории акции, които ще влязат в сила “в ерата след Джорджо”. Това потвърждава, че маестрото е планирал всичко до най-малкия детайл.