11,20 ч. 14 април 1928 г. Денят е Велика събота. Земетресение с магнитуд 6,8 по Рихтер разлюлява Чирпан и околните градове. Трусът слага началото на поредица от размествания на земните пластове през час, които продължават 11 дни. В този момент много от хората са извън домовете си, а децата са в пролетна ваканция, което спасява стотици животи.
Това събитие се превръща в едно от най-катастрофалните в България. Суматохата е невиждана, а щетите са огромни. Много сгради са разрушени, а 7000 семейства остават без дом. Те спят на открито, в палатки от черги. Деформирани са железопътните линии, изменен е дебитът на кладенците, а за известно време изчезва и Меричлерският минерален извор.
Вторият сериозен трус е 4 дни по-късно, на 18 април. Пловдив и Поповица се разлюляват от 7 по Рихтер. Една трета от Града под тепетата е разрушен. Земетресенията засягат една седма от територията на България с над 400 хиляди души население. Цифрите са потресаващи. Пострадали са над 240 села. Жертвите са 107 души, 500 са ранените. Щетите са на стойност 3,3 милиарда лева. Над 72 хиляди сгради са засегнати, а около 26 хил. от тях са напълно разрушени. 402 са били държавни и общински училища, а 250 - църкви.
Правителството на Андрей Ляпчев изпраща самолет до засегнатия район, защото телефонните връзки са прекъснати. Председателят на Народното събрание Александър Цанков и други народни представители от района посещават засегнатите места.
Всеизвестен факт е, че лично цар Борис III посещава разрушените населени места и остава в Пловдив, като се ангажира в организирането на първа помощ на пострадалите. По министерско нареждане войската активно съдейства за осигуряване на подслон и храна за нуждаещите се и разчистване на развалините.
Архивите показват обаче, че царят не само остава в Пловдив, но и лично влиза в разрушените къщи, за да спасява пострадали. Това разказва машинният инженер Стоян Г., който става близък с Борис III покрай това злощастно събитие.
"С него се запознах по време на катастрофалното земетресение в Пловдивския район, когато бях началник "Тракция" в БДЖ - посочва инж. Стоян Г. - Борис III беше две години по-голям от мен и не бе женен. Двамата бяхме сами с влака му и обикаляхме застрашените райони, минавахме по разклатените мостове на Марица, за да проверим дали могат да издържат тежестта на нормално натоварени вагони. Трагичната и извънредна обстановка създаде помежду ни връзка, която се запази до края на живота му. Не мога да не разкажа как тогава младият цар влизаше в полуразрушени къщи, под които земята се тресеше, за да окаже помощ на бедстващите."
Машинният инженер разказва тази история едва през 1991 г., когато няколко човека се опитват да внушат в медиите, че царят е пътувал с цяла композиция по различни места в България и е обзавел вагоните си по последен писък на модата.
"Борис никога не е пътувал сам в композиция, която да вози само него или приближените му - категоричен е Стоян Г. - Знам всички подробности около закупуването на вагоните и тяхното използване от покойния цар, защото бях машинен инженер в БДЖ и отговарях за покупката. Вагоните бяха закупени през 1938 г. За самия цар бе предназначен един и той бе с номер 50. Останалите два вагона с номера 51 и 52 бяха за министър-председателя и за Министерския съвет. И трите бяха обзаведени скромно, без никакъв излишен лукс. Участвах в тяхната поръчка и при приемането им от фабриката, която ги изработи. Длъжен бях да се съобразя с изричните указания на царя вагоните да бъдат оборудвани най-скромно и с най-необходимото. Съмнявам се, че те биха задоволили вкусовете на днешните наши милионери, ако по времето на "народната власт" не са били дообзаведени и модернизирани по подобие на скромните дворци във Врана и Кричим."
Инженерът посочва още, че цар Борис III дори се съобразявал с разписанието на БДЖ.
"Когато беше сам, вагонът му се прикачваше към някой пътнически влак, който се движеше по редовно утвърденото разписание - посочва Стоян Г. - Всеки, който бе на път с този влак, знаеше, че царят е или на машината, или през няколко вагона. Главният директор на железниците г-н Борис Колчев не го е придружавал при пътуванията му, както невярно се твърди от писателя Стефан Продев. Лъжата вероятно цели да покаже, че монархът е ангажирал около себе си дори ръководителя на БДЖ. Всъщност, ако Борис III е бил придружаван от някой служител на БДЖ, това бях аз. С нас не е имало никога полицаи или друга охрана. Машинистът, когото царят най-много ценеше и с когото най-често пътуваше, бе старият и известен комунист покойният Благой Бояджиев. Между двамата се бяха създали хубави човешки отношения. Неведнъж царят е споделял с мен за отправени към него упреци, че се доверява на комунист.
На тях той е отговарял: "Аз съм цар на всички българи и не деля хората по идейните им убеждения и партийната принадлежност. Ценя ги по човешките им и професионални качества.".
Всъщност през 1991 г. Стефан Продев разказва във в. "Дума" всякакви подробности около претенциите на царя. Стоян Г. обаче отхвърля всичко и ги нарича лъжи, които целят да опетнят името на монарха.
"Види се, че Продев не може да си представи държавния глава без охрана, без кожени ръкавици, и то "до лактите", и без "пилотски черни очила" - подчертава инженерът. - Това е разбираемо, като се има предвид практиката на лидерите на партията, към която той принадлежи. Но добре е да се знае, че когато Борис III бе на машината, той нито носеше черни очила, нито имаше ръкавици. Облечен бе в работно облекло като всички нас, които бяхме с него, а маслото от ръцете си и саждите от лицето си чистеше с т нар. конци. Вземаше ги от този, който бе най-близо до него, и то след като същите конци бяха многократно употребявани преди това от машиниста и огняря. За разлика от Тодор Живков и останалите комунистически вождове и "учители" на нещастния ни народ, за които се спираше движението по улиците или се заповядваше да излети бързо самолет дори с трагични последици от това, цар Борис се качваше на локомотива тихо, без никаква охрана, обикновено на спирка "Казичене"."
По този скромен начин царят се качвал и на самолет, въпреки че малко преди да почине, конституцията му забранява да лети. Причините не са известни. Въпреки това Борис III скришно стигал до летището и потеглял за друга държава. Това го разказва в спомените си шофьорът му Сава Джевров.
"За летището минавахме по черни пътища, за да не ни забележат - спомня си царският шофьор Джевров. - През 1943 г. царят ходи три пъти в Германия. Качваше се на аероплана инкогнито. Уведомяваше Министерския съвет къде отива, но използваше тези пътища, за да не го забележат."
Заради тази забрана в конституцията ни Хитлер дори изпращал на Борис III личния си самолет с един и същи пилот. Камериерът на царя Свилен пътувал винаги с него. Адютантът му майор Бърдаров и още няколко души също го придружавали.
Именно малко след последното пътуване до Хитлер през 1943 г. Негово Величество умира. Една от версиите, които се разпространява тогава, е, че в кислородната бутилка, която царят е ползвал в самолета, имало отровен газ.
"Денят беше неделя или понеделник - спомня си Джевров пред "24 часа" през 90-те. - По добре познатия ни черен път отидох през нивите на летището. Този път минаваше през сегашната голяма бензиностанция на жк. "Дружба". Иначе нормално за летището се минаваше откъм "Ботевградско шосе". Самолетът на Негово Величество кацна и спря близо до колата. Царят слезе от лявата страна, официалните гости бяха от дясната. Аз бях спрял колата отляво. Той мина под самолета, ръкува се с всички, после седна до мен. Ген. Жечев се настани зад него.
Като потеглих, ген. Жечев го попита: "Как сте, Ваше Величество? Как пътувахте?". "Генерале, нещо карбураторът ми... Карбураторът не ми харесва. Сърцето нещо не ми харесва", отговори му той. При тези думи царят се потупа с длан по гърдите. Това се случи на 14 или 15 август. Не мога да си спомня точно датата. Генералът го успокои: "Вероятно е от височината, ще се оправите, Ваше Величество". Царят отговори: "Да, но сега се качвахме много високо. Горе, над облаците. Имаше буря и трябваше да слагаме кислородните маски". Жечев предположи, че тревожните симптоми са от промяната на налягането, и подхвърли, че някой и друг ден на Чамкория ще оправят работата, ще балансират налягането. Царят се съгласи и каза, че сигурно ще иде до Рила. До този момент той никога не се беше оплаквал от сърце. Всъщност дали е имало буря и поради каква причина се е вдигнал самолетът толкова високо, така и не стана ясно."
След случката цар Борис III започва да се влошава здравословно, а през последните дни от живота си е на легло. В 16,22 ч на 28 август 1943 г. монархът умира неочаквано. Само на 49 години.
Според лекари причината е инфаркт, но слухът, че е отровен по нареждане на Хитлер, се засилва изключително бързо от разговора, който провеждат царя и ген. Жечев при прибирането на Негово Величество от последната визита при фюрера.
Дневникът на германския аташе в София по това време полк. Фон Шьонебек показва, че двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Рудолф Зайц и токсикологът Ханс Епингер, са вярвали, че Борис е починал от същата отрова, която д-р Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия министър-председател Йоанис Метаксас – действа в продължение на седмици, причинявайки появата на петна по кожата.
Оттогава до днес особено в последните години рядко се намира историк, изследовател, журналист и дори обикновен българин, който да не се е опитвал да търси мистика, висш шпионаж или намеса на поне една от Великите сили в тази царска смърт.
Каква е истинската причина за кончината на цар Борис III и дали тя е естествена, едва ли някога ще разберем.
