Сеньора Тереза Барбоса със сигурност отдавна беше свикнала да я игнорират хлапаците, за чийто комфорт се грижеше през всичките тези години. Самата тя осъзнаваше, че не може да изисква по-различно отношение от младоците с много талант в краката и не чак толкова много мозък в главите. И все пак имаше изключения.

Диого Жота е едва на 16, когато го настаняват в общежитието на новия му отбор "Пасош де Ферейра", но моментално показва, че е различен от останалите. Бъдещата футболна суперзвезда проявява необходимото отношение към жената, която му готви, чисти и пере. После, когато вече се е превърнал във футболна суперзвезда, португалецът няма да изневери на принципите и ще покани леля Барбоса на сватбата си.

"Имаше важни гости, но Диого не пропусна да дойде при мен и да ме поздрави. Целуна ме по главата и ме попита дали се чувствам добре. Но аз не бях изненадана. Още първия път разбрах, че това момче ще стане не само добър футболист, но и добър човек", разказва сега Тереза Барбоса за своя някогашен питомец, който загина с брат си Андре Силва в жестока катастрофа. От инцидента мина време, но суперзвездата на "Ливърпул" не може да бъде прежален. И то не само заради великолепните голове, които вкарваше. Жота бе човек с огромно сърце, който така и не успя да се самозабрави, когато светът беше в краката му.

Сега го няма, но спомените остават. Повечето от тях разказват за един изключително качествен човек. Така например Диого Жота остава цели три години в общежитието на "Пасош де Ферейра", въпреки че получава възможност да се премести в собствено жилище веднага след като подписва професионален договор. В един момент Жота се оказва единственият играч от първия отбор, който продължава да живее в общежитието. Просто си харесва стаята, която дели с десния бек Фред Мартинс, и не изпитва желание да се прави на важен пред останалите. Напуска комплекса чак когато го купува "Атлетико" (Мадрид) през 2016 г.

"Много други на мое място щяха да се разбързат с купуването на лъскави предмети, но аз избрах друг път и не мисля, че това ми попречи в живота", ще разкаже по-късно Жота, за когото футболният експерт Серхио Пирес казваше: "Той е обикновено момче, живеещо в свят на суперзвезди". Същото това обикновено момче години по-късно ще започне да изпраща бутонки и маратонки за юношите на първия си отбор, чиито родители не могат да си позволят да купят скъпата екипировка.

Вече популярният и много богат футболист не е забравил, че навремето собствените му родители са се затруднявали да му осигурят това, което са поръчали треньорите в школата.

"Работехме във фабрика и печелехме толкова, колкото да покриваме нуждите си. Но никога не сме крили ограниченията си от децата си. Диого не ме е молил да му купя маркови бутонки, защото знаеше, че това е извън моите възможности. Такова момче беше", разказва баща му Хоаким Силва. И допълва още една интересна подробност за сина си – той никога не си е сменял телефонния номер. Нямаше нужда от подобно действие, защото имаше навика да отговаря, когато хората го потърсят.

"Свикнали сме да бъдем щедри на хубави слова за хората, които сме изгубили. Но в случая с Диого няма да намеря подходящите думи, за да опиша какъв човек беше. Спомням си, че ми се обади една вечер и малко притеснено ме попита дали може да дойде да гледа предстоящия ни мач и да поздрави момчетата в съблекалнята. Вече беше станал голяма футболна звезда, но това по никакъв начин не беше отнело от уважението, с което се отнасяше към мен и останалите в отбора. Родителите му го бяха научили на двете най-важни качества в човешкия живот – смирение и благодарност", категоричен е бившият президент на "Пасош де Ферейра" Пауло Менезес.

Думите му едва ли ще изненадат бившият вратар на "Ливърпул" Кевин Келъхър, който се засича с Жота още в най-ниските нива на португалския футбол.

"Той се издигна до върха, но продължаваше да е същото усмихнато момче, което поздравява всеки срещнат по пътя към съблекалнята. С него гледахме всякакви мачове и си говорехме за бъдещето. Нито веднъж не ми спомена, че иска да купи скъп автомобил, яхта или собствен самолет. Мечтаеше само да има достатъчно време, за да заведе семейството си на почивка и да плува в морето с децата си", разказва сега Келъхър.

Жота си отиде твърде рано от този свят, а трите му деца са твърде малки, за да съхранят спомена за него. Но има достатъчно хора, които един ден ще разкажат за страхотния им татко и ще ги убедят да следват неговия пример.