Григор Кумитски (21 март 1979 - 24 юли 2015) бил в Албена, където снимал продукция за руски сериал

Човек с голямо сърце, професионалист зад камерата, любящ спътник и отдаден баща. Това са малка част от качествата на покойния Григор Кумитски, с които най-близките му го помнят. Операторът загина в разгара на лятото през 2015 г., докато геройски спасява момиче от удавяне на морския курорт Албена.

Десет години по-късно споменът за него остава жив – не само чрез неговите филмови кадри, но и с любовта, която остави в сърцата на семейството, приятелите и колегите си.

На фаталната вечер на 24 юли 2015 г. 36-годишният Григор е в Албена, където снима продукция за руски сериал. След работа отиват с колегите да се наслаждават в заведение край плажа. На излизане обаче забелязват в морето момиче, което се бори с бурните вълни.

Без да се колебае, Кумитски се хвърля в морето, за да я спаси, и успява да избута 16-годишната руска тийнейджърка към двама други, които също са скочили да помогнат. Фатално се оказва силното течение, което го повлича навътре в морето. Така Григор не успява да достигне брега и завинаги остава в морето.

Въпреки това той оставя след себе си пример за безкористна храброст. Именно заради нея е удостоен посмъртно с орден “За храброст” първа степен и наградата “Достоен българин” на в. “24 часа” през 2016 г.

Григор Кумитски е роден на 21 март 1979 г. и завършва филмово и телевизионно операторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Въпреки че кариерата му започва с музикални клипове и риалити формати, истинският му талант се разгръща в киното и телевизията. Той работи като главен оператор на филма “Чужденецът” с режисьор Ники Илиев. Филмът печели престижни награди в Ню Йорк, Лос Анджелис и на фестивала “Златна роза” във Варна.

Наградата за най-добър оператор обаче му носи филмът “Живи легенди” на фестивала в Монако през 2014 г. Професионалният му път не свършва дотук - сред другите му значими проекти са документалният филм “Стоичков” и сериалите “Фамилията”, “Кантора Митрани”, “Революция Z”, “Забранена любов” и “Домашен арест”.

През 2012 г. получава “Златна корона” на фестивала “Медиамикс” за работата си по “Кантора Митрани”. Колегите му го помнят като професионалист, който улавя магията на момента с интуиция и страст към изкуството.

Отвъд камерата обаче Григор остава любящият партньор на спътницата си Миглена и отдаден баща на сина си Матю.

Макар че с Миглена са и професионални колеги и работят заедно на снимачната площадка, вкъщи той е стълбът на семейството, изпълнен с топлина и грижа. Когато Григор загива, Матю е едва на 6 години и Миглена поема тежката задача да помогне на сина им да приеме загубата, обяснявайки му, че смъртта е част от живота, но любовта на баща му ще ги съпътства винаги.

Десет години по-късно Матю вече е млад мъж, който расте с наследената от баща си смелост и любознателност. След трагедията той и Миглена заминават за Дания, където Матю учи от първи до четвърти клас. По-късно се връщат в България, където той намира своето място.

А Миглена се грижи той да изживее пълноценно детството си, като вярва, че това е най-голямата мечта на Григор – двамата с Матю да бъдат щастливи. Двамата са отдавали почит към паметта му на едно специално място за Григор – скалите до мидената ферма “Дълбока” край Каварна. Там преди години малкият Матю разпръсва част от праха на баща си, а днес, вече пораснал, продължава да носи спомена за него с гордост и любов.

Така споменът за Григор не избледнява, защото продължава да живее в изкуството, което създаде, в хората, до които се е докоснал, и в семейството, което обичаше повече от всичко.

Затова на погребението му близки, приятели и колеги не плачат, а изпращат катафалката с аплодисменти като знак за уважение към човека, който живя достойно. До тялото му е поставена кинокамера като последен подарък от онези, които го обичаха. И остава като пример за това как един живот, отдаден на доброто, остава вечен.