Как се озовава заедно с Александър Стамболийски, Иван Буров, бивши и бъдещи министри в аферата

Да имаш пари и да се намесваш директно в политиката, си е чисто самоубийство - това е правило от стародавни времена. И то обаче си има изключения. У нас едно от тях е Георги Губиделников. Странна е способността му да оцелява при всякакви политически превратности и съдебни дела, макар точно тогава името му да е на първите страници на вестниците.

Фамилията Губиделникови, в частност и Георги, днес са банкерска легенда. И ако в тази роля много по-често обличаме Атанас Буров, то е, защото той, горнооряховецът, обича показността и цветистия език. За разлика от него

Губиделников е потаен – нещо присъщо на банкера, но

несъвместимо с първата му професия на адвокат

Посветени твърдят, че Свобода Бъчварова го е използвала за прототип на своя герой Скарлатов в тетралогията “Земя на прицел”.

Дали е така?

Макар мнозина да приемат за негов роден град Русе, Георги Губиделников е роден в Котел. Различия има и около годината му на раждане. Приема се 1864-а, но рождената му дата е 12 май 1859 г.. Съдбата и произходът не му предвещават да усвоява трудни житейски уроци. Баща му Георги (Гено) е търговец и изпраща малкия си син, наследил името му, във френски католически колеж в квартал “Бебек” в Цариград. После завършва право в Новорусийския университет в Одеса и през 1883 г. се връща в България. По това време дипломираните в чужбина юристи се броят на пръстите на едната ръка и Георги започва като помощник-прокурор във Варна, прокурор в Шумен и в Търновския окръжен съд. На това място, именно в старата българска столица, се чувства длъжен да се включи в политиката, става член на Народната партия и негови по-влиятелни съпартийци го преместват в Русе, вече на длъжността подпредседател на окръжния съд.

При смяна на поредното правителство заради политическите си пристрастия е уволнен и с адвоката Теодор Теодоров (той пък през 1918 г. ще стане министър-председател и ще отиде до Париж, за да смекчава санкциите на България, заради участието ѝ в Първата световна война на страната на Германия - б.а.) започват свободна адвокатска практика. Следващите години ще покажат, че нищо не е в състояние да наруши тази дружба.

Нещо повече, за да я скрепят, Георги Губиделников се жени за сестрата на Теодор Теодоров. Другата сестра на Теодоров пък ще стане жена на Михаил Маджаров точно по време на Съединението на България и след това все повече ще се убеждаваме колко прав е бил Захари Стоянов, който

пръв употребява популярната и в наши дни

дума “шуробаджанащина”

Политическите идеали са нещо, заради което си струва да печелиш гласовете на избирателите, за да се домогваш към влияние, а оттам и към пари, но в реалния живот е съвсем друго.

Идва Сръбско-българската война през 1885 г. Русенският прокурор Васил Вичов, вече след поредните политически промени, председателят на окръжния съд Георги Губиделников и адвокатите Теодор Теодоров и Тодор Хаджииванов на 5 ноември получават заповеди за мобилизация, но вместо към фронта спокойно преминават Дунава и се озовават в Букурещ. След три дни военният министър, руснакът Михаил Кантакузин, пуска съобщение в “Държавен вестник”, че

“ако тези дезертьори се появят някъде в България,

да бъдат арестувани 

и пратени в София на военен прокурор”.

Като разбират, че става напечено, “пацифистите” телеграфират до русенския окръжен управител и го уверяват, че макар и да са “много болни”, са готови да се върнат и да дадат живота си за България. Връщат се, арестуват ги, но двуседмичната война свършва на 28 ноември. Четиримата обаче лежат в затвора.

Скандалът е напомнен в Народното събрание, когато политическият противник на четиримата Иван Халачев отправя питане до военния министър през 1887 г. Той вече е Сава Муткуров, правителството е на Стефан Стамболов, а началникът на армията е женен за сестрата на министър-председателя.

По време на бунта на офицерите русофили на 9 февруари 1887 г. е на страната на бунтовниците Атанас Узунов, Тома Кърджиев и Олимпий Панов, а когато са арестувани, с шурея си Теодор Теодоров организират градски митинг в тяхна защита. Заради това пак е арестуван от прокурора Д. Мантов и вкаран в затвора. По време на перипетиите около абдикацията на княз Батенберг през 1886 г. като отявлен русофил изпраща телеграма до новия и само за три дни министър-председател митрополит Климент. Губиделников пак е арестуван, но така е в политиката - от затвора до властта има само една крачка.

След това Стамболов го въдворява заедно с Теодор Теодоров в Елена, но само за 6 месеца. Връщат се в Русе и организират голяма манифестация, на която настояват за

мъст за загиналите

офицери русофили

и държат прочувствени речи, в които обявяват Стамболов за тиранин. Става депутат и на първата редовна сесия на Осмото народно събрание през декември 1894 г. прави предложение за назначаване на 7-членна парламентарна комисия за разследване на закононарушенията на бившия режим. Губиделников заявява:

“Един път за всякога да разчистим сметките си с всички държавни мъже, които са били на власт когато и да било”.

Както показва по-сетнешният българския политически опит - този популистичен призив не е най-добрият начин да се разправиш с идеологическите си противници. Като политик Георги Губиделников вече е в подстъпите към върха. Вместо да го превземе, той

се впуска в правене на големите пари

и потъва в тайнственост.

На 22 септември 1894 г. Константин Стоилов, който вече е избран за председател на Народната партия, Георги Губиделников, Михаил Маджаров, Стефан Бобчев, Теодор Теодоров, Димитър и Иван Бурови и други предприемачи и банкери основават в. “Мир” - орган на партията. Парите осигуряват Губиделников и Бурови.

По това време е започнал сондажи за основаване на собствена банка. Помага му Иван Евстратиев Гешов, универсален наследник на милионите на Евлоги Георгиев. Той е дал “благословията си” и дори е уведомил “бая си Евлогия” в Букурещ с писмо от 26 февруари 1895 г.: “Г. Губиделников и другарите му тръгват днес през града ви за Русе. Те се представиха снощи на княза, който им говорил за банката им и ги съветвал да бъдат осторожни в операциите”.

Така става ясно, че Българската търговска банка е създадена с протекцията на княз Фердинанд и Иван Е. Гешов. Логично - та с предложението за анкетна комисия за “злодеянията” на Стамболов Г. Губиделников си е спечелил завинаги височайшето благоволение. Оттогава насетне

той ще стане един от най-желаните посетители на

дворцовите приеми на Фердинанд

до абдикацията му от България.

Председател на управителния съвет на новата банка е Иван Буров, а от 1905 до смъртта си през 1938 г. Георги Губиделников е главен директор. Българската търговска банка представлява акционерно дружество със 7,5 милиона златни лева внесен и 2,75 милиона уставен капитал. От тази банкерска “осторожност” се ражда още един брак по сметка – дъщерята на Георги Губиделников Анка се омъжва за най-големия син на Иван Е. Гешов, Евстати, през 1922 г.

През 1915 г. французинът Фернан дьо Клозиер (познат у нас като Деклозиер - б.р.) създава търговска фирма за закупуване на храни. Той е помощник-делегат на френските банки, издатели и държатели на българските държавни ценни книжа. Да уточним, че ако днешният световен банков център е Ню Йорк, то тогава са Париж и Лондон и от тамошни банки са българските държавни кредити, обезпечени с ценни книжа. Освен да изкупува българските храни

Деклозиер щедро подкупва и

български политици

Целта е ясна - да се отслаби селскостопанското производство на България и да се намалят хранителните ѝ запаси преди и по време на първите дни след включването ѝ в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. Необходимите значителни суми са отпуснати от тайни фондове на Съглашението и прехвърлени на парижката “Креди Лионе” и лондонската Уестминстър Банк, а те пък се задължават да ги преведат в България чрез Търговска банка. През 1915 г. банковите авоари са 160 милиона френски франка.

Срещу големи комисиони французинът създава широка мрежа от агенти в страната. Наема складове и започва изкупуването на зърно и храни, докато почти цялото зърно, произведено в България, се оказва в ръцете на французите и се стига до ситуацията – пари има, но храни няма. Аферата бързо е разкрита, а замесените лица са арестувани. През септември 1915 г. Деклозиер напуска България, като с нотариален акт прехвърля всичките права върху храните, които са конфискувани от държавата, на Българската търговска банка.

Заведено е следствено дело против Фернан Деклозиер, Лионер Винер, Иван Буров, Георги Губиделников, д-р Никола Генадиев, Йордан Йонов, Иван Халачев и земеделците Марко Турлаков, Александър Стамболийски и други. Следствието показва, че политиците и търговците са получили от Деклозиер 13 500 000 лева, а за собствените си банкови сметки са заделили над 7 милиона.

След това Георги Губиделников прави лек политически завой. На 27 октомври 1921 г. е сред членовете на Народната партия, които са сред инициаторите за основаване на дружество “Стопанско развитие”. Избран е за негов председател.

По време на своя дългогодишен икономически възход

Георги Губиделников върши

и доста добри дела

На 11 юни 1898 г. кметът на Русе Г. Михайлов и членовете на общинската управа Ил. Сираков, Ан. Данев, А. Вилдирев, А. Тодоров, Г. Губиделников, П. Паяков и Хр. Баларев вземат решение да се изгради сграда. Това е известното днес “Доходно здание”, което е сградата на Русенския театър. За направата му Георги Губиделников дарява значителна сума.

През 1931 г. той основава благотворителен фонд на името на своите родители Ана и Гено, два на имената на починалите си рано синове Ангелко и Христо, както и на съпругата си Станка. Управлението на фондовете оставя на Светия синод, а заръката му е с парите от натрупаните лихви да се подпомагат бедни ученици от Духовната семинария. Към 1 януари 1945 г. сумата само във фонда на името на родителите му е 196 432 лв. През май парите от всички благотворителни фондове, не само на Губиделников, са конфискувани в полза на държавата. 

И наследниците с проницателност

за бизнес и политика

И наследниците на Георги Губиделников са доста предприемчиви. Синът, също Георги, завършва право в Загреб, стажува известно време в кантората и наследява от баща си ръководството на Българската търговска банка.

Завършилият инженерство през 1923 г. Тодор създава акционерното дружество “Бъдеще” в съдружие с Атанас Буров и белгийски капитали и разработва бургаската мина.

Сред основателите на българския Ротари клуб са същите двама – Буров и младият Губиделников, а първият му председател е бъдещият министър на народното стопанство и председател на XXIV народно събрание Стойчо Мошанов.

Стефан Губиделников е банкер и индустриалец, който също инвестира в политически проекти. Земеделецът е основател на Отечествения фронт, но и опозиционер на комунистите веднага след 9 септември 1944 г. Съпартиецът му Никола Петков живее във фамилния дом на баща и син Георги Губиделникови на ул. “Иван Шишман” 12 близо три години, до юни 1947 г., когато е арестуван.

Още през септември 1944 г. пък Стефан Губиделников е интерниран в Червен бряг. Този дом е свързан и с един любопитен факт - именно в него управляващите комунисти откриват първия си “специален” магазин, който снабдява новите управници с луксозни стоки.

Интересна съдба има и Таня Губиделникова-Велманс, която е дъщеря на Тодор. Родена е в София през 1925 г. Омъжва се за френски дипломат, но години след 1944-а успява да емигрира във Франция. В Париж става ученичка и сътрудничка на професора от Сорбоната и виден византолог Андре Грабар и с течение на годините се превръща в известен учен по специалността. Защитава и втори докторат в университета в Лил. През 1991 г. става главен редактор на популярното научно списание Cahier archeologigue.