Районът около манастира "Света Троица" във Врачанския Балкан е осеян с разкопки на иманяри, там е и предполагаемият гроб на героя

За местността край манастира "Света Троица" във Врачанския Балкан има най-много свидетелства на очевидци, че някъде там е гробът на Христо Ботев. "24 часа - 168 истории" писа за предполагаемите места - едното в цепнатина в скала, а другото някъде около светата обител. Интересът ни там обаче бе предизвикан от още един факт - целият район е осеян с нелегални разкопки.

Местните разказват, че иманярите открай време "проверяват" къде са легендарните "торбички със злато" на четниците.

Когато четата е разбита от османската войска, бойците се разпръскват на малки групи от по двама до четирима, за да не бият на очи. Но тъй като районът гъмжи от потери, решени на всяка цена да вземат наградите за главите им, българските революционери са притеснени. Известно е, че са носели скромни възнаграждения - кесийки със злато, и че щедро са се черпели на кораба "Радецки".

Местните разказаха пред екипа ни, че оцелелите четници след разгрома хукват да бягат и районът около манастира, изглежда, им се сторил най-подходящ да скрият всичко, което имали - злато, оръжия, униформи, всичко, което може да ги издаде.

Опитвали да запомнят местата и ако останат живи, един ден да се върнат, за да могат да устроят живота си.

Още тогава упорито се говорело, че един от четниците Никола Обретенов, често обикалял по тези места. Някои дори допускат, че именно затова нарочно е изместил панихидите в чест на Ботев, които в първите години след Освобождението се правели около манастира. Подозрението е, че той също бил заровил парите си там или че е знаел къде останалите са укрили единственото, което имали. Подтекстът е, че Обретенов нямал интерес от тълпи наоколо, за да може спокойно да обикаля и да прибере всичко, което намери.

За съжаление, днес това много трудно може да се потвърди или отхвърли. Затова ни остава единствено да си припомним онези драматични времена, когато едва е събрана сумата за оръжието на четата и вероятно за дребните им възнаграждения, с които да подсигурят семействата си, ако бъдат убити.

Направена е сложна сделка. След много перипетии Иваница Данчев продава на търговеца Зиновски висококачествена лой и пастърма на стойност 13 000 златни франка. При трансфера са присъствали Стоян Заимов, Стефан Стамболов, Данчев и още двама. След като сумата е преведена в касата на революционерите, се намерили комитетски дейци, които опитали да сложат надценка - да оскъпят пратките с револвери.

В книгата си, посветена на трънливия път, по който четата се сдобива с оръжие, писателят Николай Иванов отбелязва, че револверите щели да бъдат продадени на четниците, а те заработвали парите си с градинарски труд. В един момент обаче заради "комисионата" цената станала абсурдно висока и дори с непосилни усилия и часове работа било почти невъзможно да бъде платена от бедняците.

Бесен от тази мерзост, Христо Ботев седнал да пише писмо до Обретенов, за да изобличи алчността на някои и желанието да "възкачат" цената.

Съвсем обяснимо четниците са потресени и заявяват, че не могат да приемат новата по-висока цена. Започват да обсъждат варианти за друг тип въоръжение, което да е по-евтино.

Те настояват да се запази обсъдената цена с Иваница Данчев, за да могат да задържат 5 от 25-те револвера, а останалите 20 да продадат и с парите от тях да купят пушки и друго оръжие.

"За да се въоръжат хем добре, хем икономически", пише Уста Гери. Според него, когато им споменали, че цената ще е друга, тези момчета започнали "да се двоумят и да се съмняват да не би да искаме да спекулираме - да печелим".

Но тази мерзост не била единственият проблем. Иваница Данчев отбелязва, че на едно от събранията с четниците в дома на търговеца Ванков в Крайова с трепет очаквали Филип Тотю да приеме да оглави четата.

Той се появил заедно с Кекеров и носел писмо от Христо Ботев, който съобщавал, че това е избраният войвода. В писмото Ботев отбелязвал, че ще се качат на парахода на 17 май и че Филип Тотю ще се види с момчетата по крайбрежието, тъй като вече бил дал дума да оглави революционерите.

Затова, когато този обвеян в слава командир пристигнал, българите в Крайова, които били отделели немалка част от спестяванията си в името на Освобождението, веднага поискали да се запознаят с него. Така се стигнало до сбирката в дома на Янко Ванков.

Когато писмото на Ботев било прочетено на глас, всички започнали да благодарят на войводата, че ще поведе този безсмъртен поход, а той се покланял полуусмихнато, пише Данчев. Когато обаче Данчев попитал Филип от кое пристанище смята да заминат, войводата се сепнал. "Преди да отговоря на въпроса ви, аз имам нещо да заявя. Трябва да ми се дадат 200 наполеона, без които не се съгласявам да поведа четата."

Според Данчев думите прозвучали като гръм в стаята, настъпило общо удивление.

"В един миг рухва всичка оная грамада от надежди, възлагана тъй много на войводата Тотя", пише той. Данчев бързо се усеща и започва да го моли да не упорства в искането си. Защото парите, които вече били събрани, едва щели да стигнат за най-необходимите неща по издръжката на четата, а събирането на нови 200 наполеона ще е безкрайна тежест за местните българи, които на няколко пъти отделяли солидни суми. Данчев посочил още, че четата не отива за свой интерес, както и с парите няма да прави търговия с цел печалба, а отива да помогне в борбата на събратята си с "грозния враг".

Филип Тотю изобщо не се трогнал и заявил, че след като не им се дават пари, да си търсят друг войвода, и безпардонно напуснал сбирката.

Точно когато всички се питат дали е българин, а Данчев започнал да пише писмо до Ботев, войводата се върнал.

"Господа, реших да тръгна, ала нямам харчлък", казал той. Тогава Данчев повикал Димитър Х. Димитров и тайно му подал в ръцете торба с 30 жълтици от своите лични средства, за да ги даде по същия дискретен начин на Филип. Успокоен, че все пак нещо е взел, войводата грабнал две от модерните карабини и всички се успокоили, че четата все пак ще има лидер.

На другата сутрин обаче всички били като попарени - Филип бил избягал с парите и оръжието.

Потресени, хората телеграфирали на Христо Ботев за измамата. Вече било безпощадно ясно, че няма кой да поведе четата, и Ботев приел.

Омерзен от всичко Ботев пише до Никола Обретенов, за да го информира за станалото и да разкритикува остро Филип Тотю и Панайот Хитов, които взели пари, за да се включат във въстанието, но впоследствие се скрили: "Побратиме, не ща вече нито да зная за случващото се с нашите каба-приятели, както ги наричате. Само толкози ще кажа, че светът е магарешки. Няма ни честност, ни довереност у хората. А зная ли кой е крив? И сам светий Панталеймон не би са съмнил в тези наши синковци, а то видяхме що произлезе от техний разпален патриотизъм. Нейсе, доще един ден, когато ний лесно ще си видим сметките с таквизи башибозуци, които тъй си позволяват да злоупотребяват с оскудният наш имот, спечелен мъчно и мъчно, па било с каквото и да е средство, само да може да се постигне светата ни цел."

Така четниците ни тръгват с оскъдни суми в кесийки, които след кръвопролитията опитали да скрият, докато бягали от османските потери. И именно те привличат като магнит иманярите дори днес.