Убит от Народния съд през 1945 г. е човекът, който завел цар Борис III в днешния град Баня, Карловско, и го убедил да си построи къща там. Тя бе обявена за продан на 6 юни и според наетия пловдивски брокер вече има няколко заявки за огледи.
Преди близо 100 години (1927 г.) местният предприемач Велизар Багаров поискал монархът лично да се убеди в качествата на минералната вода и го поканил на гости. Тогава Борис е млад - 33-годишен, дори не е женен за Йоана.
Малко преди това бил на почивка в Хисаря и останал разочарован, защото не се почувствал по-добре. Но когато отишъл в карловската Баня, веднага усетил разликата. Водата е слабо минерализирана, сулфатна и с висока алкалност. Селището разполага и с кални бани.
Борис III толкова харесал мястото, че впоследствие купил парцел, построил къща и станал съсед на Велизар Багаров. "Неслучайно е решил, чеиска вила в Баня, а не в Хисаря", казват пловдивчани.
Човекът, който го завел при лечебните извори, е негов личен приятел и предприемач. Велизар Багаров е избиран и за народен представител. Заедно с царя, брат му княз Кирил и писателя Елин Пелин ходели заедно да ловуват и после победоносно се снимали с трофеите. Бизнесът и близостта с царското семейство станали причина Багаров да бъде осъден от Народния съд и екзекутиран заедно с княз Кирил и още 2728 души.
Велизар и брат му Иван са легенда в Баня, имали са розоварна, в която произвеждали прочутото българско розово масло. Днес наследниците им са запазили само един имот в града и не живеят там.
От този род е още един известен човек - основателят на Сатиричния театър Енчо Багаров. Той е внук на друг от братята Багарови. Кръстен е на дядо си. През 40-те години е уволнен от националното радио, защото пуснал песента "Боже, Царя ни пази", но впоследствие става актьор, режисьор и драматург. Дава старт на кариерата на знакови имена като Георги Парцалев и Наум Шопов, които назначава в Сатиричния театър след кастинг. Съдбата му обаче е трагична - загива при катастрофа в Самоков през 1963 г., едва 38-годишен.
По онова време къщата на царя в Баня се стопанисва от ВМЗ "Сопот" и се използва от високопоставени другари от Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП). Тогава обаче все още вилата не е имала статут на паметник на културата и са сменили плочките в банята с модел, модерен по соца.
"Къщата е в добро състояние - разказа брокерът Августин Денков от Пловдив, който е нает да търси купувачи. - Като се почистят прахът и тревите, няма да има проблем. Пукнатини не се виждат, дограмата е запазена от едно време и е от масивно дърво. Даже се учудих, че не е разрушена. Конструкцията е стоманобетонна, стените са дебели, тухлени. Единственото, което е променено, е в банята. Там са сложили свои плочки, но от всички имоти, които комунистите са управлявали, този е може би най-запазеният."
Според Денков би трябвало още тази година да се сключи сделка, тъй като има сериозен интерес към къщата. Хората, които му се обадили, представили различни визии за бъдещето ѝ. Българин от чужбина искал да я прави музей. Но в обявата пише, че е подходяща за спа хотел. Понеже е паметник на културата, тя трябва да бъде запазена в оригиналния си вид. Дворът е достатъчно голям - над 10 декара. Там е възможно да се построи съвсем нова сграда за туристи.
При всички положения подобна покупка ще бъде имиджова, за престиж или за колекционери, коментират брокери.
"Развитието на България в исторически план е ограничило възможностите да имаме много замъци като в в Западна Европа - обясни още Денков, който е и историк по образование. - Имаме едва 60 г. монархия, когато е строено с вкус, затова и дворците са едва няколко."
Брокерът добави, че хората, които са му се обадили, се интересували от автентичността и историческата стойност на имота. Питали как да го обзаведат, за да се запази духът на епохата, в която е строена къщата. Очевидно според него кандидатите имат афинитет към историята и искат да положат усилия за съхранението му като паметник на културата.
Всеки ремонт трябва да мине през разрешение от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Къщата не може да се бутне и на нейно място да се построи вилно селище, обясниха запознати.
Денков запази мълчание по въпроса за цената, тъй като била конфиденциална, но сподели, че не става дума за сумите, които се разпространяват в различни сайтове (между 3 и 10 млн. лв.).
Всъщност това е първата обява на български за продажбата на къщата в град Баня. През 2014 г. беше публикувано известие в "Руски аукционен дом", в което тя бе категоризирана като царска резиденция със собствен източник на минерална вода. Предлагаше се в комбинация с близката винарна "Розова долина", описана като доставчик на вина за Политбюро на ЦК на съветската компартия и лично на Леонид Брежнев. Личният секретар на Симеон Сакскобургготски обаче отрече обявата да е била пускана от него или от оторизиран брокер.
"И тази, и следващата "новина" от 2018 г. за продажбата на къщата бяха фалшиви. Истинска е само настоящата", заяви Явор Кирилов пред "24 часа - 168 истории".
В град Баня не са виждали скоро царя, който получи първата си регистрация именно там, след като се завърна окончателно в България през 2001 г. Постоянното местожителство на сестра му Мария Луиза все още е в Карловско, но също не е забелязвана от местните. Като премиер Сакскобургготски гласуваше там. Имотът бе поддържан и стопанисван дълго време след това от персонала на винарната, но от 6 - 7 години вече не.
"Това е частна къща, не виждам защо да не се продаде", категоричен е кметът на Баня Стамен Гешев. "Вилата не е сменила собственика си, защото досега не е имало реален интерес", смята брокерът Августин Денков.
Обявата излиза няколко месеца след като специализираният съвет към Министерството на културата прие, че всички настилки в град Баня са със статут на недвижима културна ценност. Включително и улицата, която свързва основната пътна артерия с къщата на Сакскобургготски. Такъв режим получи и царската гара, където цар Борис е слизал от своя влак, за да отиде на минерални бани.
Същевременно неправителствената организация "Заедно за град Баня" поиска държавата да купи имота и да го превърне в културен и обществен център за поколенията.
Но в крайна сметка това е частна къща, една от малкото върнати на царя, които не бяха оспорени съдебно. Затова решението за бъдещето ѝ ще вземе лично Симеон Сакскобургготски.