Бивши царски офицери създават клуб за миньорския град, а след това правят и съюз "Велика Русия" в старата столица

Преди 95 години - на 1 юни 1930-а, в Белград различни групи белогвардейци и емигранти се обединяват в неголяма организация, която ще започне да бъде наричана Народно-трудов съюз на руските солидаристи (НТС).

Поражението на Бялото движение и неспособността му да организира нещата в изгнание радикализират младите, които се отказват от “втори поход към Москва” и започват да обмислят как да свалят болшевиките от власт с помощта на нелегална организация.

Опитите им за директна контрареволюция се провалят,

но именно организирането на дългогодишната информационна борба със съветския режим прави солидаристите според мнението на тогавашния председател на КГБ, а после за кратко и генсек на КПСС Юрий Андропов “особено опасен противник”.

След края на Гражданската война хиляди млади бивши офицери от руската царска армия и студенти, припознаващи Бялото движение, се заселват на Балканите, във Франция и Манджурия (на територията на сегашен Североизточен Китай). Първата първична партийна организация на бъдещия НТС е създадена през 1924 г. в българския град Перник от бивши офицери от армията на генерал Врангел, които работят в тамошните въгледобивни мини. Те организират клуб за взаимопомощ в стремежа си да съхранят близостта си и своята готовност да служат на Русия.

Идеята бързо е подхваната и в други места, където живеят млади емигранти, затова подобни клубове се появяват във Франция, Латвия, Нидерландия и Югославия. Идеологически те са основани на изразен антимарксизъм, култ към служба на Русия, отказ от създаване на партии и подготовка за активни действия.

През 1929 г. в друг български град - Велико Търново,

повечето клубове се

обединяват под девиза “Искаме Велика Русия, трябва да сме достойни за нея”

и приемат образа на генерал Корнилов като морален ориентир в битката с болшевизма.

Идеологическото ядро на солидаристите се формира като отговор на новото поколение на разгрома на Бялото движение. Те подчертават, че политически не се намират нито вляво, нито вдясно, а напред. Опитват се да се дистанцират и от либералните конституционалисти, и от фашистките модели, които набират сила сред някои части от емиграцията.

Като свой политически идеал солидаристите виждат безпартийната демокрация на “професионалното представителство”, в която изборите трябва да се правят не по партийни листи, а в съответствие с местожителството и професията (с други думи, съсловно). Предреволюционния парламентаризъм те определят като “изборна комедия”.

През лятото на 1930 г. солидаристите организират конгрес в Белград, на който учредяват Национален съвет на руската младеж. По-късно обединението е преименувано на Съюз на новото поколение, а по-късно - и на Национално-трудов съюз на руските солидаристи (НТС). За първи председател на организацията е избран херцог Сергей Лейхтенбергски, а с изпълнителната дейност се занимава 29-годишният донски хорунжий (нещо като подпоручик или младши лейтенант) Виктор Байдалаков.

Уставът на НТС обявява за “ново поколение” всички, които са родени след 1895 г. За тях се предполага пълноценно членство, докато за по-възрастните - само места в така наречените “комитети за съдействие”.

Емблемата на съюза съчетава в себе си наведнъж няколко символа.

Тризъбецът отпраща към герба на Киевска Рус,

а освен това според замисъла на основателите трябва да напомня за трите стълба в тяхната идеология - вяра, нация и труд. Бяло-синьо-червените цветове пък подчертават връзката на емигрантите с дореволюционна Русия и желанието им да променят страната, но без да се отказват от историческата си памет.

През 30-те години НТС подчертано е за “здравословен егоизъм” във външната политика и отказ от универсални идеологии.

Според солидаристите Русия трябва да преследва собствените си интереси, но не чрез империалистическа експанзия. Те противопоставят своята концепция за “културна самостоятелност на народите” на сталинския модел на коренизация на населението и на твърдия унитаризъм на предходното им поколение. Предлагат всеки народ в освободената от болшевиките Русия

да съхрани своя език и традиции

Като алтернатива на системата на колхозите приоритет на солидаристите е “здравият дребен собственик на земеделски земи”. Опирайки се на дореволюционния опит и успехите на Новата икономическа политика (НЭП), членовете на НТС вярват, че индивидуалното стопанство гарантира и снабдяването с продукти, и независимостта на гражданите. Пазарната свобода при “социалната отговорност на държавата” би трябвало да уравновеси труда и капитала без марксистката класова борба.

Към края на 30-те години НТС открива филиали на организацията в 17 държави - от Австралия до САЩ, и има около 1560 постоянни членове. Само за едно десетилетие създаденият в Перник миньорски клуб за взаимопомощ се превръща в международна младежка емигрантска мрежа със собствена програма. Но в същото време отношенията на солидаристите с организациите от първата вълна на руската емиграция са доста напрегнати. Например членове на НТС осветяват съветски шпиони в състава на Руския общовойскови съюз и Братството на руската правда, като се отказват от каквото и да е сътрудничество с тези организации. От своя страна по-възрастните емигранти смятат солидаристите за твърде радикални и подозрителни.

Солидаристите не си представят теорията без практика, затова към края на 30-те години пробват да проверят доколко тяхната житейска световна картина е жизнеспособна в Съветска Русия. В НТС се надяват, че т.нар. ходоки (поклонници, които ходят пеша) - доброволци емигранти, които успеят да проникнат на територията на СССР, ще успеят да разпространяват антисъветски материали, ще организират конспиративна кореспонденция и ще подготвят почвата за

по-мащабна нелегална мрежа

И същевременно ще подготвят почвата за бъдеща “национална революция”.

През 1938 г. петима пробват да влязат в СССР. Трима са убити от граничарите, двама - Георгий Околович и Александър Колков, успяват да се скрият и прекарват в СССР около четири месеца. Установяват се във Витебск за около четири месеца. После напускат страната през есента на 1938 г., но Колков се връща, този път в Днепропетровск, където остава до ареста му през 1940 г.

Следващите групи прекосяват границата на Съветския съюз през 1939-1940 г. Те трябвало да се установят в провинцията, да си намерят работа, да се слеят със средата и - най-важното - да установят контакти с групи, които са недоволни от управлението на болшевиките. За тяхно съжаление, местните спецслужби доста бързо ги разконспирират заради неспазване на правилата на конспирацията, кореспонденция с хора в чужбина, невнимателни разговори и появилите се във връзка с всичко това доноси срещу тях. На 6 юли 1941 г. Военната колегия на Върховния съд осъжда всичките 12 и те са разстреляни в един и същи ден.

На този фон НТС стига до извода, че

тактиката на прякото проникване на територията на СССР е твърде рискова

и неефективна. Принципният поврат в идеологията става факт след Втората световна война, като негов автор е един от лидерите на съюза и участник във френската съпротива Владимир Поремски, който разработва “молекулярна тактика”. Това представляват клетки по един-двама души, които не се познават помежду си. Тяхната задача е да организират кратки операции и дългосрочна инфилтрация на идеи.

От лятото на 1953 г. (след смъртта на Сталин) солидаристите започват активна работа в радио “Освобождение”, по-късно “Свобода”, където са най-мотивираните и продуктивни сътрудници.

Друг важен компонент в борбата срещу комунизма е издателство “Посев” (от руски - “Сеитба”), което започва да издава първо бюлетин, който постепенно се превръща в списание, което е препращано тайно в СССР. Именно в него за първи път се появяват в пълен обед “Архипелаг ГУЛаг” и “Раково отделение” на Александър Солженицин, стиховете на Борис Пастернак, “Тежък маршрут” на Евгений Гинзбург. На части излизат и творбите на Иван Бунин, Варлам Шаламов, Михаил Булгаков, в това число и “Майстора и Маргарита” с отбелязаните цензурирани места.

На акциите на емигрантите съветските власти отговарят с директен терор. През април 1954 г. в Западен Берлин е отвлечен един от ръководителите на НТС Александър Трушнович. Пак във ФРГ със задача да убие Георгий Околович с куршум, пълен с талий, е изпратен капитанът от КГБ Николай Хохлов, който обаче разказва всичко пред западните медии.

Перестройката в СССР за първи път предоставя ниочаквана възможност на НТС да действа открито. На митинг на стадион “Локомотив” в Ленинград на 7 октомври 1988 г. членът на нелегална група солидаристи Роман Евдокимов за първи път вдига руския трибагреник, който в продължение на десетилетия се смята за табу в СССР. Съвсем скоро подкрепящите движението започват да го използват все по-често, а масов символ на съпротивата срещу комунистическата система той става по време на августовския пуч през 1991 г.

В момента НТС е съсредоточил вниманието си върху запазването на културното и интелектуалното наследство на руската емиграция.