“Най-хубавите названия са франк и сантим, защото парите на всичкия свят трябва да бъдат еднакви. Какви са тези побългарявания на монетите? Аз желая да бъдат названията като във Франция.” Такова изказване прави преди 145 г. Стефан Стамболов, тогава заместник-председател на парламента. И се обосновава, че

идеята на проекта е да вкара България в Латинската конвенция

(споразумение от 60-те години на XIX век за координиране на валутната политика на няколко европейски страни и обединяване в обща валута).

“Побългаряванията”, за които говори насеченият до смърт по-късно политик, се състоят в названието “стотинки”. Думата вече е влязла в употреба, но е трябвало на българите от 1880 г. да им се каже какво означава. В закона в скоби след това понятие е написано “сантим” – по-разбираемо за народа в онзи момент. Това става ясно от дебатите, които са протекли в Народното събрание. Законът постановява, че “българските пари ще имат същата стойност и тежест като френските“ и че “всичкий свят се стреми да влезе в тази конвенция” (Латинската).

В приети по-рано от парламента закони са определяли данъците в сантими, но година след Учредителното събрание вече решават да включат и думата “стотинка”. Веднага са се намерили депутати, които не са били съгласни. Например писателят Стоян Михайловски, който възразява, че “стотинка” има друго значение. Той се разпростира в дълги филологически обяснения, но не повлиява на крайното решение. Има идея и да се казват “бодки”, но не се приема.

Бюджетната комисия също предлага да не се използва думата “стотинка”, защото най-малката единица е 5 пари, а една стотинка е била 2 пари. “Такива дребни пари са излишни”, казва депутатът А. Цанов. Според него, ако приемат сантим и франк, златните трябва да са “Наполеон”.

Тук се впускат в забавни обяснения как парите се свързват с царските имена. Мнозинството предпочита скъпите монети да се наричат “Александър”, като действащия български княз, изобразен на едната им страна. Но и по тази тема има голям дебат – дали пък да не са “Асен” заради историческото му значение. Докладчикът е категоричен, че двете са едно и също, защото Асен е умалително от Александър. Но е против “Александрини”, за да не се бърка с женското име. Така монетите от 20 лв. стават “Александър”, тези от 10 лв. - “полалександър”. Сребърните са по 5, 2, 1 лев и 50 ст., а медните - по 10, 5 и 2 ст.

Най-скъпите трябва да съдържат 900 части чисто злато на 1000.

Тежат 6 г и диаметърът им е 21 мм. Полалександрите съответно са 3 г и 19 мм. Сребърните от 5 лв. са с тегло 25 г, от 2 лв. - 10 г.

Интересно е и в какво количество решават да изсекат парите. Според Латинския валутен съюз, към който се е стремяла България преди 145 години, е предвидено да се падат по 6 франка “на всяка душа”. “Следователно в България, като има 1,6 млн. души, трябва да има 10 млн. франка”, казва министър-председателят Петко Каравелов, когато Народното събрание обсъжда Закона за сеченето на монети през 1880 г.

Правителството е упълномощено в най-кратко време да отсече 10 000 сребърни и 2,1 милиона медни монети като най-необходими. Златните остават на по-късен етап - те са общо 2,9 милиона.

Разискванията за лева и стотинките се случват в момент, в който все още Княжество България и Източна Румелия са отделни държави и

желанието за обединение на всички области на страната е изключително болезнено.

В дебата се включва и македонската тема, въпреки че когато избират депутати, отказват да има представители на териториите, които не са в границите на княжеството.

Решават върху монетите да бъдат изобразени жито, роза и лаврови листа. Житото е символ на Княжество България, розата - Източна Румелия, а лавровите листа - Македония. Йосиф Ковачев от Либералната партия предлага да се включат и лавровите листа:

“Само една забележка имам върху житните класове и ружевите цветове. С тях се представляват нашите местни произведения. Затова трябва да има и лаврови листа, защото това растение се намира в южната част на нашето общо отечество в Македония. И така ще бъдат предоставени заедно и трите части.”

Идеята се приема.

По-късно стигат до въпроса за контрола върху монетосеченето, за да няма грешки и измами. “Желателно е да се надзирава добре кога се правят парите, защото аз зная с каква радост се очакваха новите пари в Сърбия - казва Цеко Петков. - А когато ги добиха, видяха, че на едната страна е короната, а на другата стои надолу образът на княза.”

Стамболов допълва, че трябва да има двама души, които да изпрати правителството и да следят да не се изсекат нито повече, нито по-малко от приетото в закона. Той иска да се възложи поръчка и на частни монеторезници, но мнозинството не е съгласно.

Депутатите обсъждат също и обменната политика. Решават, че правителствените каси могат да приемат златни и сребърни монети на държавите, които са част от Латинската конвенция. Ограничението е до количествата, до каквито те приемат и български монети. България има намерение да влезе в Латинската конвенция и затова не разрешават да се вземат монети от останалите държави, защото това е “във вреда на интереса на страната”.

Цеко Петков от Либералната партия се сеща да попита

на каква цена ще са руските рубли, които са в обращение в България.

Председателят Петко Славейков обаче отсича: “Този въпрос сега не е на дневен ред”.

Произнасят се за курса на парите от държавите от Латинския съюз, като касите трябва да се съобразят с курса на престижния съюз. “Щом те приемат за 90 сантима 1 лв., и ние техните ще ги приемаме по толкова”, казва премиерът Каравелов. В онзи момент обаче България, макар и да иска да стане част от престижния европейски пакт, не може, защото все още не е изсякла златни пари.

По-късно така и не влиза, но днес има шанса да стане част от еврозоната.