И сини, и червени се плашат от незабавното плащане на тежката социална цена и отлагат във времето
В броя от 12 април разказахме как след като държавата фалира през 1990 г. се появява плана “Ран-Ът”. Ето втората част на тази история.
След представяне на програмата на второто си правителство на 18 октомври Андрей Луканов призовава да се състави правителство на националното съгласие. Програмата му е посрещната с недоверие от СДС, макар той да е уверен, че тя е обща с тяхната и тази на БСП. И двете използват част от насоките на програмата “Ран-Ът”.
При обсъждане на бюджета на 22 ноември, категорично несъгласен с него, Венцеслав Димитров прави предложение за вот на недоверие към правителството. Подкрепен е от Иван Костов. Съгласява се и Андрей Луканов, който казва, че ако не бъде гласувано доверие, той ще се оттегли. Гласуването е на следващия ден. Правото на глас упражняват 366 народни представители от 400. 201 са против недоверието, а 159 го подкрепят. 7 са въздържалите се. След вота Луканов казва, говорейки за себе си в трето лице, вече съвсем друго: “Аз казах, че този министър-председател няма да се оттегли от поста си под натиска на едни или други сили, под натиска на заплахи с политическа стачка и на оркестрирани агенти.”
И отново призовава за широка парламентарна подкрепа. Напразно. Стачките се разрастват, освен тези в “Нефтохим”, Оловно-цинковия завод в Кърджали и на студентите в Софийския университет, КТ “Подкрепа” е обявила обща политическа стачка на 26 ноември. Тогава се присъединяват и шофьорите от столичния градски транспорт. Правителството подава оставка.
На 7 ноември Желю Желев предлага за министър-председател Димитър Попов, останал в историята с думите си: “За бога, братя, не купувайте.” Никоя от двете основни политически сили тогава няма желание да изпълнява програмата “Ран-Ът”. В много отношения мерките й ѝ са крайни, социалната цена е жестока, говори се за нови избори, а кой ли пък иска да губи избиратели.
Какво предвиждат “Ран-Ът”?
Ето някои моменти от доклада им:
За приватизацията
Най-напред, предлагат американците, да се поставят предприятия, които биха привлекли чуждестранни инвестиции. За да се приватизира каквото и да е, най-напред трябва да има разгласено съобщение на правителството или общината за обекта, той да бъде описан пълно и точно и всички заинтересовани да го огледат и да се запознаят с цялата документация. За това трябва да има достатъчно време, а колкото по-голям е имотът, толкова то трябва да е удължено. Запечатаните предложения в плик да се отворят от трета, неутрална страна, като печели този, който е предложил най-висока цена. Предложенията и на спечелилите, и на загубилите да се архивират и обществеността да има право да ги проверява. Всяко нарушение да води до анулиране на резултатите от търга и да се направи нова процедура. Ако нарушенията са умишлени, се отива на съд. Целият процес на приватизация трябва да се наблюдава от трета страна, като например служител на Държавната агенция по собствеността.
За електрониката, в която България беше най-напреднала в бившия соцлагер, се констатира, че това производство със сигурност ще е много привлекателно за чуждестранни инвеститори. Най-голяма притегателна сила щяло да има ниското заплащане. Това предполагало, че там има много добри възможности и американците го приравняват с текстилната, хранително-вкусовата промишленост, мебелната промишленост и производството на домашни потреби. В тях най-лесно се постигала възвръщаемост и бързо връщане на инвестициите чрез износ срещу твърда валута. После обаче се питат дали такъв подход няма да отреди на България ролята на черноработник на Европа. Допълват и дали примерът на Япония, Хонконг, Южна Корея, Тайван и Сингапур не е красноречив?
За паричната реформа
В програмата се допуска възможността България изобщо да се откаже от контрол и емитиране на собствени пари и да премине към използването на парични единици на други държави. Това щяло да има предимството на използване на деполитизирани парични средства, но пък предполагало непредвидими действия от страните, чиято валута се използва. Това накърнявало чувството за национален суверенитет. Парите, пускани в обращение от частни банки и които нямали стоково покритие, изисквали определена степен на развитие на частния пазар на капитали, което щяло да отнеме няколко години.
За да смекчи икономическите трудности, България трябвало незабавно да узакони свободното обръщане на лева в чужди валути. Икономиката на страната ни била твърде малка, за да премине към златен стандарт, но би могла да използва стандарта на стоковата кошница. (Тъй се появи понятието “потребителска кошница” – б.а.) С нея щяла да се осигури парична единица с действително покритие, защото тази алтернатива е свързана с най-ниски разходи и най-малък риск.
Ако страната ни реши да използва чужда валута, ще избира между германската марка, щатския долар, екюто или специалните права на тираж – разчетна валута на МВФ. Това обаче ще я подчини на съответните централни банки. Обяснява се, че тези четири валути са по-добри от българския лев, но никоя от тях не е абсолютно стабилна или предсказуема по отношение на съответната централна банка.
За инфлацията и миграцията
Тя е резултат от еднократното нагаждане на цените към търсенето и предлагането. Това можело да се приеме еднократно, ако страната не била изправена пред допълнителна лавинообразна инфлация. България страда и от огромен външен дълг, казват те и посочват, че през март той е бил 9,2 милиарда долара и се е прибягнало към намаляване на валутните резерви. Това намалява възможността за международен стокообмен на предприятия, които работят за износ и закупуват суровини и материали. В резултат рязко намаляват износът и вносът и още повече се изостря дефицитът и се понижава допълнително жизненият стандарт. В резултат на бързо влошаващите се икономически условия България губи едно от главните си предимства – част от най-добре обученото население и предимно млади хора напускат страната.
Социалната политика
Индексът на заплатите и пенсиите ще породи спираловидна инфлация, което ще попречи на лева да стане конвертируема валута и на чуждестранните инвестиции. В програмата пише, че индексацията няма да изпълни дори краткосрочните си цели. Храната и основните стоки ще станат още по-труднодостъпни. После са откровени, че алтернативите на индексацията, която предлагат, са болезнени, но още по-недопустими ще бъдат резултатите от самата индексация.
За здравеопазването
Съществува голяма вероятност зле платените лекари и сестри да напуснат. Ако се окаже, че системата е застрашена от “изтичане на мозъци” или ако все повече лекари предпочетат частната практика (което те ще имат възможност да направят въпреки дотогава писаните закони), трябва да се приложи ограничено, прагматично, но ефективно решение:
• въведете минимални такси за всички здравни услуги за хора над социалния минимум.
• въведете пазарни такси за определени процедури.
• увеличете заплатите на лекарите, колкото и да струва това, за да ги задържите в системата.
Междувременно на ниво социално осигуряване нещата трябва да останат почти непроменени, защото неговите функции са да вдъхва стабилност и сигурност в един несигурен свят. Премахването на социалните придобивки би довело до социални сътресения. Така безплатното здравеопазване, контролът върху наемите, обществените услуги и основните хранителни стоки трябва да бъдат запазени.
За образованието
Трябва да се предостави по-голяма автономия на институциите във висшето образование. Те трябва да имат свободата да съставят своите учебни програми и да преструктурират своя персонал и щатни таблици. Необходимо е да се насърчават всички предложения за създаване на частни университети. Трябва да се помисли за предоставяне на финансова помощ на студентите, а не на институциите. Това ще ги принуди по-бързо да реагират на нуждите на пазара.
Да се въведе обучение по икономика в основните и средните училища, защото това ще създаде здравословна икономическа среда. Така ще се появят интелигентни читатели на вестници, схватливи телевизионни зрители и проницателни наблюдатели на политическата дейност.
Програмата “Ран-Ът” в 23 глави е разработена от 18 американци. В голямата си част те са ръководители на фирми. От българска страна участват 30 души, от които двама са съветници на министър-председателя Андрей Луканов и Желю Желев, един министър на икономическата реформа и четирима зам.-министри. В набелязаните мерки в нея, колкото и крайно сурова да е тя, обаче често се среща те да се приложат “незабавно”.
Програмата и до днес предизвиква крайни полемики. Никой от двете основни политически сили през 1990 г. заради труднопоносимата ѝ социална цена не я приложи. Тя не бе приета и от Великото народно събрание. Това бе отложено във времето и се приемаше на парче. А май и до днес.
Ричард Ран и Роналд Ът: Шокирахме се от корупцията
Какво казаха двамата през годините:
Това е най-завладяващото нещо, което някога съм правил в живота си.
...
Няма никакъв таен протокол към програмата.
...
Различните политически сили така и не се обединиха около компромис и цел. Основният проблем беше в токсичната политическа среда през 90-те години в България, която като план беше развита, се превърна в нещо порочно, което започваше по различен начин с всяко следващо правителство. Така се родиха многобройните фалстартове, с които приватизацията се появяваше и изчезваше, преди нещата да станат сериозни в края на 90-те.
...
Ние дойдохме от САЩ, където корупцията е по-малка. Бяхме шокирани от ширещата се корупция в съдилищата. По време на приватизацията имаше процеси за отделни предприятия, преминали в частни ръце. И изведнъж всичко стана законно, защото някой има връзки със съда или си плаща. Така нещата нямаше как да се случат в България.
...
Причината толкова българи да напуснат родината си в началото на промените е, защото 7 г. на прехода бяха години на пропилените възможности. Много умни и млади българи отидоха в САЩ. Първо им казвах: “Трябва да се върнете и да помагате на страната си.” Но след като наблюдавах продължаващата корупция и хаос тук, спрях да им говоря подобни неща.”
...
Едно от предложенията беше да осигурим на гражданите приватизационни бонове или нисколихвени заеми, с които да купуват акции. Ако това беше направено като хората, собствеността до голяма степен щеше да остане в ръцете на хората, каквато е практиката в много корпорации в САЩ. Всичко това беше игнорирано въпреки приватизационния план, дори и след голямата криза след 1997 г. Да, много неща бяха приватизирани, но най-големите сделки бяха подписани след тайни, задкулисни договорки и преговори с богати и потайни хора – ето ви съмнения. Никой не разбра кое колко струва и кой колко е платил. Дори не разбрахме кой всъщност изкупи българските предприятия.
"Не трябва да ставаме втора Панама"
На 14 декември Илич Цветков от името на 85 народни представители прави предложение да бъде разгледана проектопрограмата на Ран и Ът. Мотивът му е да се прецени дали тя може да бъде обединяваща за различните парламентарни групи.
Председателстващият Гиньо Ганев го репликира: “Програмата е готова. Тя тук ще има само информативен характер, но трябва да се представи. И продължава: ... Ние като проект ще я раздадем даже в началото на идната седмица, ще я разгледаме и вероятно ще я приемем, ако това трябва да стане.”
Васил Коларов: “На много места тя дава едно ветрило, набор от 10-15 възможности, и икономистите, учените и другите специалисти от Съединените щати, които са разработили тази програма, са достатъчно честни да кажат, че това са възможностите, които те знаят и препоръчват, но наше е задължението и правото да направим окончателния избор и по всеки от въпросите да изберем онзи вариант, който ще е най-добър за нас.”
Красен Станчев, който е един от 85-те подписали: “Работата е в това, че тези подписи, и по-специално моят, беше сложен в друга политическа и в друга стопанска ситуация. Днес аз оттеглям своя подпис и смятам, че е абсолютно безпредметно разглеждането на програмата “Ран”, дори и в рамките на комисиите. Онова, което съдържа тази програма, е предмет на обща култура на народните представители.”
Михаил Савов: “Аз не виждам практически смисъл от самоцелното обсъждане на тази програма и в комисиите, и още повече на пленарно заседание в парламента.”
Андрей Луканов: “Първо искам да напомня, че тази програма беше разработена по инициатива на правителството на Република България, което покани групата на Ран, екипа на Ран, да работим заедно върху основните насоки на стопанската реформа в България.
...
Аз лично оцених тогава, а и сега оценявам тази разработка като една много интересна разработка. Но не смятам, че тя в този си вид е приложима като една национална програма за стопанска реформа. Тя няма и такива претенции. Аз лично съм убеден, че господин Ран би бил поразен, ако Великото народно събрание на Република България утвърди неговата програма, съдържаща, както тук се каза, многобройни варианти и алтернативи, като документ, ангажиращ действията на суверенна България в областта на стопанската реформа. Той самият едва ли и в най-смелите си мечти би подозирал подобен резултат.
...
Както е известно, има една държава, където в циркулация е американският долар. Това е Панама. Смятам, че в областта на стопанската идеология ние не трябва да ставаме втора Панама.”
Румен Данов: “Вече има варианти - не само с програмата “Ран”. Програмата “Равен старт” също е в сферата на обсъжданията. Програмата “Иван Костов” също ще се появи.”
Георги Марков: “Крайно време е да разберем, че сме законодателен орган. Аз четох три пъти много внимателно програмата и е несериозно да се поддържа, че тя може да се разглежда въобще в едно пленарно заседание като цялостна програма. Защото тя има един раздел, който касае реформата на паричното дело, втори раздел, който касае жилищното строителство и въобще жилищната политика, трети раздел, който касае банковото дело, и т. н. Това е едно научнопрактическо помагало, което е много ценно, защото дава и опита на Унгария, и на Полша, което ние ще ползваме при гледане на законите в съответната област. Защото ние сме законодателен орган. И ви моля, не ни пречете с този равен старт програми. Не ни пречете на законодателната дейност.” (Ръкопляскания)
