През 1985 г. на берлинския мост "Глинике" (после по тези събития снимаха филм с Том Ханкс - б.р.) четирима източноевропейци са разменени срещу 25-има (според други източници 23-ма) западни агенти, държани в арестите на ГДР и Полша.
Сред предадените на СССР е и нашият гражданин Пеньо Костадинов, двама граждани на ФРГ и полякът Мариан Захарски.
Българинът 21 месеца лежи в нюйоркския затвор "Метрополитън" в Манхатън между 1983 и 1985 г.
Той е обвинен в шпионаж, но делото така и не завършва с присъда. Костадинов е обявен за персона нон грата и е разменен зрелищно с няколко американски шпиони на прочутия берлински мост "Глинике".
Костадинов е арестуван на 23 септември 1983 г. в 7,15 ч вечерта на излизане от "Гълф енд Уестърн Билдинг" на Кълъмбъс Съркъл. Минути преди това той вечеря с американския студент Марк и срещу 300 долара успява да се снабди с доклад на американското министерство на енергетиката за изпитване на ядрено оръжие в Невада.
На срещата Костадинов дава списък с около 30 документа, които иска да купи. 14 от тях са с гриф "Поверително".
Българинът обаче не подозира, че студентът, с когото се познава от 1981 г., е човек на ФБР.
Цялата им вечеря е записана със скрита камера от тайни агенти, които дебнат от съседните маси. На излизане те го арестуват и го откарват в затвора на "Парк роу" 150.
На другия ден говорителят на ФБР Джоузеф Вейликът заявява сензационно, че е арестуван българин с висок чин в българската ДС-еквивалент на руския КГБ.
След ареста от Асошиейтед прес позвъняват на жена му Венка. "Това е грешка. Той не е виновен", казва тя на агенцията.
На 30 септември българинът е обвинен в опит за шпионаж. Грози го доживотна присъда. Нашето посолство обаче настоява да се приложи Виенската конвенция за имунитет на дипломатите.
Адвокатите на българина искат свободата му срещу $ 250 000 гаранция. Съдията и прокурорите отказват от страх, че Костадинов може да отлети за България.
Истинската причина е, че очакват той да бъде разменен с американци, задържани за шпионаж отвъд желязната завеса.
Това е традиция след 1962 г.
Пеньо Костадинов: Лежах в затвора напразно
Още докато в съда се спореше дали имам дипломатически имунитет, ми стана ясно, че ФБР мисли за увеличаване на своя бюджет. Евентуална присъда срещу мен би им помогнало да постигнат целта си.
Изпитвам уважение към съдия Бродерик, който още на първа инстанция постанови, че имам дипломатически имунитет. Това обезвери обвинението, че може да постигне бърза победа.
Следващите 2 по-висши инстанции отхвърлиха това решение, но делото така и не започна по същество. Бе договорено да бъда един от групата "източни шпиони", разменени с група "западни шпиони", които лежаха в затвори в бившите соцстрани.
Затворът в Манхатън не бе най-приятното място за прекарване на времето. Но там имах възможност да срещна интересни личности. Бяхме в съседни килии с Микеле Синдона, шефа на известната Банко Амброзиано, чието име се свързваше с папата.
Няколко пъти говорихме с него за атентата срещу светия отец през 1981 г. "Участие на България в покушение срещу папата? Това е най-голямата глупост, която съм чувал. Тя е измислица на американците", ми каза Синдона по време на една от разходките извън килията. Няколко години по-късно той бе екстрадиран в Италия и бе отровен в затвора.
6 страни преговарят за размяната му
Размяната на българина Пеньо Костадинов и още няколко източноевропейци, обвинени в шпионаж, става на 10 юни 1985 г. на моста "Глинике" над река Хавел между Потсдам и Западен Берлин. Мостът се ползва за размяна на шпиони от 1962 г.
"Сцената прилича на епизод от шпионска новела", пише на другия ден Асошиейтед прес.
От едната страна на моста са съветски и германски официални лица, от другата - американци, водени от помощник държавния секретар Ричард Бърт. От Потсдам идва автобус с 23 западни граждани, задържани за шпионаж. От Западен Берлин пристига син пикап, в който са Пеньо Костадинов още 3-ма, обвинени в шпионаж.
Това е най-голямата размяна на шпиони между Изтока и Запада след Втората световна война, обявява тогавашната преса.
Според "Тайм" размяната е резултат от преговори между САЩ, Източна и Западна Германия, Полша, България и СССР.
Адвокатът Джон Мейдж: Нямаше доказателства срещу него
- Как се запознахте с Костадинов, г-н Мейдж?
- През 1983 г. бях в адвокатската фирма "Уолф Попър и Зос Уолф" в Ню Йорк. Фирмата бе наета от българското посолство след ареста на Костадинов. По-възрастният ми партньор Мартин Попър, брилянтен адвокат, който почина през 1989 г., ме помоли да се захвана със случая. Отидох в затвора и се срещнах с Пеньо.
- Какво си мислихте за случая?
- 1983-1984 г. бе последната най-голяма американска офанзива в студената война. Тогава американците нападнаха Гренада, за да махнат "лявото" правителство, извършиха "контрата" срещу сандинистите в Никарагуа, подкрепяха Бен Ладен във войната срещу Афганистан. Когато чух за българския случай, си помислих, че той може да се окаже част от тази американска офанзива на студената война.
- Виновен ли е според вас Костадинов?
- Той до края не бе обвинен в никакво престъпление срещу САЩ. Дори не бе вървял по ръба на бръснача, както обичаме да казваме ние, адвокатите. Фактите показваха, че се е стремял да получи публична информация за сигурността на атомни централи от рода на чернобилската. Макар и 3 години преди Чернобил, това показва, че Костадинов и българското правителство са действали отговорно към националния интерес на целия регион. Ако САЩ разполагаха с информация, която можеше да предотврати чернобилската авария и ако бяха я държали като военна тайна, то ако имаше престъпление, то щеше да е извършено от САЩ. Но аз никога не видях категорично доказателство, че Костадинов се е опитвал да събере секретна военна информация. Ако имаше макар и малко доказателство за това, едва ли САЩ щяха да спестят на Костадинов процеса.
- Каква бе вашата стратегия?
- Нашата стратегия бе, че като дипломат Костадинов не бе субект на правораздаване по американските закони, а се ползва с имунитет. Този факт и слабите доказателства за извършено престъпление парализираха защитниците на САЩ. Те можеха да продължат да организират процес, но се страхуваха. Държаха Пеньо година и половина като заложник, за да го изтъргуват за американци в затворите на източния блок, без да посмеят да започнат процес срещу него.
- Доволен ли бяхте от изхода?
- Повече от сигурно. Извън нашите възможности бе да освободим затворник, когато американската тайна полиция бе заложила своя престиж, но успяхме да предотвратим процес. Вярвам, че този случай ще остане единственият, в който американски съдия е посмял да постанови, че някой има имунитет, въпреки че е арестуван от ФБР.
- Какво мислите за Костадинов като човек и дипломат?
- Дори тогава мислех за него повече като за брат, отколкото като за клиент. Когато бе незаконно задържан, ходех да го виждам често и съжалявах, че не мога да направя повече за него. Неговото усилие да получи публична информация за сигурността на централи като чернобилската е напълно правилно и заслужава уважение.
