• Медицинската сестра Ида Зикман скача от четвъртия етаж, но се разбива на тротоара
• Последният загинал пада от балон, докато се опитва да я прелети

Берлинската стена е издигната през нощта на 12 срещу 13 август 1961 година от Националната народна армия, граничната полиция на ГДР и бойните групи на трудещите се. Още от този момент всички имат заповед да стрелят по всеки, който се опита да я премине. Така секторите от германската столица, контролирани от западните съюзници във Втората световна война, остават завинаги блокирани от съветския сектор и се ражда Западен Берлин. Забраните падат чак през ноември 1989 г. И през този период са регистрирани 140 смъртни случая на хора, които са се опитали да минат през стената към Запада.

Така идва 22 август 1961 година, когато Ида Зикман става първата известна жертва на стената. Родена е ден по-късно през 1902 година край Мариенвердер, Западна Прусия, в Германската империя (днес град Горки, окръг Квиджин, Полша). Мести се в Берлин и работи като медицинска сестра, като до инцидента вече е вдовица, въпреки че няма данни за кого е била омъжена.

Живее на улица “Бернауер” номер 48 на четвъртия етаж (3-и по немските стандарти). Нейната сестра Марта е само на няколко преки на улица “Лорцинг”.

Улицата е фаталното привличане. Тротоарът пред дома на Ида е във френската зона. И тя спокойно ходи при сестра си, като просто излиза от дома си.

На 18 август лидерът на ГДР Валтер Улбирхт нарежда на войската да

зазидат всички входове и прозорци на сградите

от южната страна на улица “Бернауер”, където е апартаментът на Ида. Сградата се използва от източногерманци да бягат, като скачат от по-високите етажи, като от другата страна пожарникарите от Западен Берлин им държат платнища.

На 21 август всички отваряния на прозорци и излизане на балкони на “Бернауер” 48 са забранени от властите. На следващия ден, броени часове преди 59-ия си рожден ден, Зикман хвърля най-необходимото към тротоара и скача. Пожарникарите обаче не са успели да опънат добре платнището и тя се разбива на тротоара. Умира в линейката на път за болница “Свети Лазар”.

Седмица по-късно е погребана в гробището “Зестра”. През септември се появява неин мемориал на тротоара. Пред него се покланят имена като Робърт Кенеди и архиепископ Макариос, президентът на Кипър.

Всички сгради на южната страна на улица “Бернауер” са съборени през 1963 година и са заменени от плътна бетонна стена.

На 8 март 1989 година Берлинската стена взема последната си жертва Винфрид Фрьонденбер. Той опитва да избяга с балон, пълен с натурален газ, като пада от сериозна височина над западната част от града.

Той е роден на 29 август 1956 година в Остервик, но изразства в Лютегенроде на границата между двете Германии. Завършва електроника и през есента на 1988 година се жени за колежката си Забине, с която учат в университета “Илменау”.

Двамата решават да бягат, като планът им включва балон с натурален газ, защото основният му компонент метанът е по-лек от въздуха.

Така Вилфред започва работа в газова станция в Източен Берлин

Те го сглобяват през януари и февруари 1989 година, като изработват балона от полиетилен, нарязан на ленти. След това ги залепят заедно и подсилват с мрежа, за да се направи тяло 13 метра високо и 11 метра в диаметър. Няма кош, а само тясна дървена дъска.

Вечерта на 7 март решават, че времето е подходящо за плана им. И в полунощ започват да пълнят балона в станцията, където работи Вилфред. Около 1 часа сутринта се вижда отдалеч и сервитьор, който се прибира от работа, го забелязва и се обажда на милицията.

Когато чуват колата на ченгетата, балонът не е напълно пълен. И Забине се отказва, за да може мъжът ѝ да успее. Защото е сам, балонът се издига светкавично бързо. И милиционерите решават този път да не стрелят, защото могат да предизвикат взрив над населен квартал. Забине се прибира у дома, където вече я чакат агентите на тайните служби от Щази.

Импровизираният балон освен прекалена плаваемост няма и регулиращ клапан. Фройденберг не може да се спусне и остава във въздуха над 5 часа. В началото вятърът е от запад-северозапад със скорост от 20 км/ч. Така стига до Западен Берлин след около 20 минути. След това е забелязан над летище “Тегел”, където или губи, или освобождава малко баласт. В този момент може да е бил на около 2000 метра над земята. Но курсът се променя на юг заради различния вятър на различна височина. След това по залез е забелязан над хълма Тьофелсберг и го сметнали за метеорологичен. И 30 минути по-късно Вилфред пада в двора на вила в предградието Целендорф. Балонът е открит на около километър от тялото.

Загинал е на място, като всяка кост в тялото му е счупена

Причината за падането не е ясна, но полицията смята, че се е опитал да се изкачи по мрежата, за да изпусне газ и да се приземи.

Милицията в ГДР разследва всички негови приятели, познати, семейството му, жена му и колегите, за да разбере дали не са участвали в бягството. Заради интереса на цял свят и натиска от всички страни заради скорошния разстрел на Крис Джофри от граничари, Забине получава само 3 години затвор и е освободена след амнистия през октомври 1989 година. През следващия месец се отваря границата, а само след няколко месеца стената рухва.

Един от най-зрелищните инциденти също е през лятото. На 17 август 1962 година 18-годишният Петер Фехтер е разстрелян от трима граничари и умира от загуба на кръв в зоната на смъртта. Това е разстоянието от бодливата тел преди стената и самата стена. Това става пред очите на стотици от западната страна на стената.

Фехтер и приятелят му Хелмут Кулбейк преодоляват първото препятствие и започват да катерят стената, когато граничарите откриват огън.

Петер е прострелян в таза и пада отново от източната страна на стената, а Хелмут я преодолява. От запад започват да му хвърлят бинтове, след като виждат, че никой не му помага.

След около час умира от загуба на кръв

Веднага се формира демонстрация, която започва да крещи “Убийци” към граничарите.

Кръст е поставен в близост до мястото на смъртта на Петер. По покана на кмета на Западен Берлин Вили Бранд руският хор от “Йейл” изпълнява произведението на Моцарт Ave Verum Corpus седмица след инцидента. На първата годишнина е поставен венец от Бранд и генерал-майор от американската армия Джеймс Полк.

Историята на Петер става популярна през американското списание “Тайм” от август 1962 година. Там бе използван изразът “Стената на срама” (Mauer der Schande) и това става символ на преградата.

През 1972 година излиза парчето “Свободен” на певеца Нуно Браво, която става голям хит.

След обединението на Германия точно на мястото на гибелта на Петер се издига неговата колона, която е център на почти всички церемонии по отношение на стената. Убийството става и документален филм по телевизията. Корнелиус Райън посвещава книгата си “Последната битка” на Фехтер. През 2007 година Марк Губ получава задача да напише пиеса за случая, като главният образ е на Доминик Даниелевиц.

И през 2012 година илиза още една пиеса на канадеца Джордан Танахил “59 минути”, поетичен спомен за Петер и се играе и от двете страни на океана.

През март 1997 година, седем години след обединението на Германия и 35 години след смъртта на Фехтер, пред съда са изправени двамата граничари Ролф Фридрих и Ерих Шрейбер. Третият им колега вече е починал. Обвинението е за убийство. Те са признати за виновни и получават присъди от 20 и 21 месеца, след като няма категорични доказателства точно чии куршуми са причинили смъртта на Петер.