Хората свикнали вече и за добро, и за лошо да се събират там - сбирки си правели даже тираджиите, ловджиите, а и партиите идвали. Всички обаче плащали наем на нарочно учреденото сдружение

Общо 190 души са собственици на кръчмата в родопското село Стърница. Всеки от тях притежава по около 1,31 квадрата от помещението, което се намира в центъра на селото. По документи общата му площ е 250 кв. метра.

"Реално всеки жител на Стърница е собственик. Не сме определяли кой колко трябва да плати. Сумата, която трябваше да съберем, бе 6 хил. лв. Има хора, които са внесли по 10 лв., а такива с повече възможности са давали и над 100. Всичко е записано", казва кметът на селото Емил Хаджиев.

И уточнява, че към днешна дата няма значение кой колко пари е дал при покупката -

всеки е с равни права при използването му

Помещението било собственост на потребителна кооперация "Арда" със седалище в съседното село Давидково. Заради лоши финансови резултати кооперацията фалирала. За да покрие дълговете, назначеният ликвидатор започнал да разпродава имущество. Помещението на стърничани било в списъка.  

Местните решили, че то ще е идеално да го използват за място, където да правят сватби, кръщенета, помени и за други случаи, когато е нужно повече пространство.

Ресторантът е на първия етаж от общо 3, където се помещават кметството, магазин, лекарски кабинет. Сградата е строена по времето на комунизма с доброволен труд на цялото село.

Впоследствие кооперация "Арда" в началото на 90-те години на ХХ век се оказала с нотариален акт за собственост. Преотдавала ресторанта под наем. С годините помещението освен ресторант е било дискотека, склад, дори гъбарник.

"Едно време се пълнеше с хора, нямаше място къде да седнеш. Населението тогава бе близо 1000 души, сега сме 200 - предимно пенсионери", отчитат по-възрастните.  

Животът в селото, сгушено в подножието на двата родопски върха Преспа и Свобода с по 2000 м надморска височина, винаги е бил труден. Според преданията името на смолянското село произхожда от стръмния терен, където е създадено. Достъпът до него също винаги е бил труден. Възрастните разказват, че

в миналото храната и всичко друго, си докарвали
с мулета

В по-ново време за местните също няма препитание и затова миграцията се засилила. Мъжете са заети предимно в горското стопанство. Жените пътуват до съседните села.

Ниските изкупни цени на млякото и картофите принудили хората да се откажат да отглеждат животни и да садят нивите. От стотици крави сега има 30, а картофи се сеят само за лична консумация.

Където и да отидат обаче, стърничани се връщат в родното село. Поддържат имотите си, затова само за месец-два са събрали общо 6400 лева за покупката на кръчмата и за разходите за нотариус. 

Обявената цена от кооперацията е била 12 хил. лв. Контактна група от селото отишла да убеждава ликвидатора да го купи цялото село, но на по-приемлива цена. След няколко неуспешни опита на кооперацията да го продаде със селото си стиснали ръцете за сумата от 6 хил. лв.

Решили за улеснение, вместо цялото село да ходи накуп при нотариуса, от името на всички сделката да движи сдружението с нестопанска цел "Стърница 2008", в което членуват множество стърничани.

"Сдружението се занимава с общи за селото дела. Чрез него чистим гробището, организираме общоселски мероприятия. То представлява пред властите и обща собственост на 150 декара гори на землището на Стърница", казва председателят му Емил Карамфилов.

Той е събрал всички документи за кръчмата в една дебела папка - нотариален акт, който им струвал 400 лв., списък на 190-те собственици и кой с каква лепта участва, бележки от банкови и пощенски преводи за покупката, скици.

4600 лева от 160 пълнолетни по списък били събрани в самото село Стърница, 1600 лв. дошли от общо 30 души, които са се изнесли да живеят в други части на страната.

"Всеки пълнолетен е давал пари. Имаше двама-трима, които не бяха съгласни, но впоследствие и те внесоха определени суми. Така останаха пари да платим и за изготвянето на нотариалния акт", уточнява Карамфилов. 

"Искахме да покажем, че заедно можем да се справим

с всяко предизвикателство и, че сме единни", казват в селото. Те припомнят, че години наред са пазарували по странен начин хляб. Тъй като се доставял по различно време, местните измислили как да си пестят времето и да не го чакат.

Пред всяка къща на оградата се оставя торба с пари за определен брой самуни. Доставчикът брои парите и оставя толкова хляб, колкото е стойността им.

Системата действала безотказно. Не сработила само веднъж, след като се появили странстващи роми да продават дрехи и обрали торбичките с парите.

Преди да стане общоселска собственост, кръчмата е била в много лошо състояние - с олющена мазилка, напукан бетонен под и ненадеждна дограма. За да вдъхнат нов живот на помещенията, се наложило да заделят още пари и доброволен труд. Определили и такса за използването й.

"Всеки, който иска да използва кръчмата, внася такса. Тя е в размер на 50 лева за тихи събития и 100 лв. - ако има повече хора и се канят оркестри. В таксата влиза и използването на кухнята. Почти няма печалба, тъй като има разходи за ток по време на събитието, газ за готвене и вода.

С рационално използване на средствата, много доброволен труд и заделяне на още средства от сдружението успяхме да направим ремонт.

Подът вече е с плочки, стените с нови мазилки,

подменена е ламперията, обновихме и санитарните помещения.

Едновременно може да се съберат 80 души, като за всички има столове и маси. Всеки, който използва ресторанта и оборудването му, е длъжен го остави във вида отпреди събитието", казва Карамфилов.

По груби изчисления от придобиването през 2019 г. досега кръчмата е била домакин на близо 100 събития.
"През това време само починалите са 57 души и всички помени са правени там. Всички вече свикнаха и никой не събира хора в къщите си, по-удобно им е.

Освен стандартните за едно село събития в нея се събират тираджиите, като се върнат от курс, и ловците. Наскоро за две седмици го наеха от бюрото по труда за провеждане на компютърен курс и си преведоха парите за наема.

Дори за партиите, като идват за агитации, не е безплатно. Те обаче предпочитат да правят срещите си на площада, за да не плащат", шегува се управникът.