Роб Бъроу научава още в лекарския кабинет, че е връхлетян от рядко, но смъртоносно заболяване. Лекарите в наши дни нямат навика да дават фалшиви надежди и съобщават на пациента, че му остават не повече от две години живот. И все пак Роб успя да ги опровергае, задържайки се на тази земя две години повече от това, което му бяха орисали в болницата. Звездата на английското ръгби обаче не изгуби нито един от броените си дни живот в безсмислено самосъжаление. Дори в самия край, когато комуникираше единствено с помощта на клепачите, световноизвестният спортист продължаваше да търси оръжие, с което да бъде победен мощният враг.

В крайна сметка звездата на британския ръгби отбор "Лийдс" загуби битката, но не и войната. Благодарение на усилията му през тези 4 години бяха събрани милиони за борбата с болестите на моторните неврони. Към тях спада и амиотрофичната латерална склероза (АЛС) , която придоби световна популярност благодарение на Стивън Хокинг. Световноизвестният учен живя цели 55 години с АЛС, въпреки че навремето лекарите даваха и на него две години живот. Болестите на моторните неврони поразява нервните клетки в гръбначния и главния мозък, които отговарят за работата на мускулите. В последния стадий мозъкът на практика губи способността си да ги контролира и болният най-често умира от дихателна недостатъчност.

Роб Бъроу започва да усеща промените в тялото си две години след като се е отказал от професионалния спорт. Страшната новина идва точно в най-щастливия момент от живота му. Спечелил е горе-долу всичко, каквото има да се печели по време на бляскавата му 17-годишна кариера, а бъдещето извън ръгбито изглежда почти безоблачно.

След последния си мач с екипа на "Лийдс Ринос" Бъроу се зарича пред микрофоните да се отдаде на семейството си, защото там също е постигнал значими успехи. Радва се на любяща съпруга, която го дарява с две прекрасни дъщери и едно сладко момченце. Семейното щастие обаче е разбито от лекарската диагноза, а самият Роб Бъроу решава да се покаже пред медиите и да съобщи кратко и ясно какво са му казали лекарите и какво му предстои оттук нататък. В тези най-страшни първи мигове силна подкрепа на семейството оказва бившият съотборник на Бъроу в "Лийдс" Кевин Синфийлд, който иска да преобърне света, но да намери лек за своя най-добър приятел.

Това не се случва, но Синфийлд нито за миг не губи от решимостта си да остане близо до Роб дори когато той вече няма да бъде онова здраво и весело момче, душа на всяка компания. Двамата успяват да създадат фондация, която да набира средства за разгадаването и съответно побеждаването на болестта. Когато Бъроу вече не може да се държи на краката си и да комуникира нормално с околните, съпругата му Линдзи поема кормилото на фондацията. И с подкрепата на най-добрия приятел на мъжа й организират поредица от ултрамаратони, за да събират пари за благородната кауза. Мнозина предлагат на Линдзи Бъроу да изхарчи част от парите за наемането на професионални болногледачи, които да я облекчат поне малко от ежедневните грижи по нейния любим, но тя отказва.

До самия край съпругата се грижи съвсем сама за мъжа си – носи го на ръце по стълбите, храни го с течна храна и всячески се опитва да му даде кураж да издържи поне още ден.

"Той щеше да направи абсолютното същото за мен. Не исках да наемам други хора да се грижат за него и да превърнат дома ни в болница. Нали навремето на сватбата си обещахме един на друг да бъдем заедно в добро и лошо. Имахме много щастливи мигове, но после дойдоха лошите дни и аз трябваше да ги посрещна подобаващо в името на голямата ни любов", сподели преди време Линдзи Бъроу. Съпругът й умира на 2 юни в болницата, но този път смъртта няма последната дума. Малко преди края и с помощта на компютърна програма той успява да остави послание към света, което да бъде споделено, след като сърцето му спре да бие. Сякаш от отвъдното този изключителен спортист и добър човек ни каза:

"Когато гледате това, аз вече няма да съм тук. Последното ми послание към вас е да бъдете смели и да се изправяте пред вашите лични битки. В свят, пълен с нещастия, все пак трябва да се осмеляваме да мечтаем.

Надявам се да намерите вдъхновение от моята история.

Всеки ден е ценен.

Не губете нито миг!"