Стар войнишки паметник изплува от десетилетна забрава в град Лом. Макар че никога не си е тръгвал от пристанищния град, монументът на легендарния Втори ломски конен полк близо 80 г. бе крит от хората, а подвизите на кавалеристите бяха изтрити от българската история заради идеологически догми. По инициатива на граждани, подкрепена от местната управа и със съдействието на Министерството на отбраната, кавалерийският паметник наскоро възкръсна сред нов мемориален парк.

Паметникът на Втори ломски конен полк е издигнат в края на 20-те години на ХХ век в чест на 50-годишнината от сформирането му и за увековечаване на паметта на 67 войници и офицери, паднали по бойните полета за свободата и обединението на България. Военните историци наричат Ломския конен полк "Бащата на българската кавалерия", защото

води началото си от конната

сотня към Опълчението

в Руско-турската война. Конните опълченци вземат участие в битките при Шипка, Шейново и Стара Загора, а след Освобождението, на 18 март 1881 г., с указ на княз Александър Батенберг сотните са обединени във Втори конен полк. През 1885 г. начело с княз Батенберг полкът прекосява границата между Княжество България и Източна Румелия на път към Пловдив, за да бъде обявено Съединението. Още в началото на бойния си път Втори конен полк е считан за елита на армията и най-амбициозните и смели офицери мечтаят и търсят ходатайства да служат в него. По улиците на Лом звънят с шпори, сподиряни от женски въздишки, ротмистър Продан Тишков – Чардафон Велики, подпоручик Борис Дрангов, бъдещият министър-председател Константин Стоилов... Храброто сърце на Дрангов дори пада в плен на местна хубавица. През 1893 г.

ломските кавалеристи

ескортират сватбата на княз

Фердинанд и Мария Луиза,

а княгинята става патрон на полка. В Сръбско-българска война и в разразилите се в началото на ХХ век Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война Втори конен полк се носи в галоп в разгара на най-тежките битки и записва паметни победи при Сливница, Селиолу, Люле Бургас, Пирот, Чорлу, Курт Бунар и Добрич. Най-героичната страница в историята си полкът изписва в боевете за Южна Добруджа през октомври 1916 г., когато ломските кавалеристи разбиват 265-а руска оренбургска дружина и пленяват знамето и близо 1000 войници и офицери.

Във войните от 1885 до 1918 г. Втори конен полк дава 67 жертви и получава 36 офицерски ордена и 367 войнишки знака „За храброст". За да увековечи паметта на падналите кавалеристи, в края на 20-те години командването на полка начело с полк. Подгоров – ветеран от войните и военен писател, решава да издигне монумент на героизма им. Разпратените от правителството проекти за типови паметници обаче не удовлетворяват кавалеристите и те канят за строежа на паметника в Лом един от най-изтъкнатите български монументални творци по онова време – арх. Кирил Шиваров.

Шиваров е изваял лъва на

паметника на връх Шипка,

скулптурните орнаменти на фасадите на Народния театър, паметници във Варна и цялата страна. На плаца на Втори ломски конен полк скулпторът изгражда монумент от мрамор и бигор - скромен, но строг, излъчващ сила и достойнство. На челната страна на обелиска е изсечен излитащ от камъка конник със сабя, а другите три страни са превърнати в каменни страници на историята на полка.

Под цитати на Ботев, Вазов и Ницше са изписани имената на загиналите конници заедно с родните им селища, лобните места и датите на гибелта им. Така на монумента се разгръща една очертана с кръв и саможертва карта на българските земи такива, каквито са мечтани от поколения българи. „Този паметник ще бъде вечен светилник, чрез издълбаните на него имена ще излъчва силна светлина и ще пали в сърцата и душите на младото поколение чувство на любов към родината", заклеват се пред обелиска бойните другари на героите.

В следващите години паметникът на Втори ломски конен полк наистина се превръща в храм за поклонение пред храбростта на българските воини. В дни на национални и бойни празници войници, граждани и ученици поднасят цветя и свеждат глави пред подвига на загиналите. Учители водят деца пред монумента, за да им разказват за саможертвата на бащите и дедите им и да ги учат на любов към родината. След 1945 г. обаче Ломският конен полк е обявен за царски и зачеркнат от българската история заради победите му срещу руските войски в Първата световна война и сраженията с щурмувалите го въстаници през 1923 г.

По времето на комунистическата власт в продължение на десетилетия кавалерийският паметник е изоставен в задната част на казармата в Лом без достъп на гражданите до него. През 1973 г. политически офицер дори разпорежда имената на загиналите в Септемврийското въстание кавалеристи да бъдат заличени с чук. Върху камъка зейват грозни като рани белези. След промените през 1989 г. и закриването на военното поделение казармата обраства с бурени и храсти и монументът на кавалеристите се изгубва в тях. По инициатива на граждани за възстановяване на паметника, подкрепена от общинската администрация в Лом, през ноември 2018 г. Министерският съвет на България прехвърли терена, върху който се издига монументът, в собственост на община Лом. Изготвен бе и проект за реконструкция на армейския парцел и след пет години бюрократични спънки и строителни неволи Лом има вече нова, изградена с европейски средства градина, с просторна алейна мрежа и места за отдих, сред които се издига вековният паметник.

Осветителни тела в строй

като почетен караул

водят към монумента с

полетелия в галоп конник

и имената на загиналите кавалеристи. „Целта ни беше да възстановим историческата памет за мястото и да го ревитализираме, да го превърнем в съвременен мемориален парк – притегателна зона с широк обществен достъп", казва авторът на проекта арх. Борис Борисов. В делнични и празнични дни майки с деца, ученици и възрастни хора сядат на пейките, отдъхват, разговарят, някои четат имената на монумента. Но те, за съжаление, не им говорят нищо.

А паметникът на легендарния Втори ломски конен полк наистина не е просто войнишки обелиск, той е каменна книга. Всяко име на монумента е не само човешка съдба, но и пример за живот, отдаден на Родината. Като майор Димитър Анков, родом от Оряхово, възпитаник на Военното училище в София, където влязъл, за да продължи борческите традиции на рода си. Баща му е участник в Априлското въстание, опълченец и кмет на Оряхово, а майка му е дъщеря на Ботев четник. Димитър Анков участва като офицер от 2-и конен полк в Балканската и Междусъюзническата война.  Загива в битките за освобождение на Южна Добруджа в Първата световна война като командир на 1-и картечен ескадрон.

Под майор Анков върху обелиска е изсечено името на вахмистър Велико Митов от село Рибен, Плевенско. В бой при село Кара Мурад (Южна Добруджа) на 23 октомври 1916 г. в ожесточена сеч, макар и ранен пленява знамето на руската 265-а оренбургска дружина. Повишен в чин вахмистър, през юли 1918 г. Митов пада от куршум в град Гиляне (днес в Косово), където е назначен за комендант.

Плененото от него руско знаме

и до днес е в Националния

военноисторически музей

Озарена от възрожденски плам и родолюбие е и житейската история на подполковник Михаил Пеев-Плачков. Родът му на свещеници и книжовници от Копривщица дава на България трима офицери - Михаил и братята му Владимир и Атанас. Четвъртият им брат Иван Плачков по време на Балканската война е министър на народното просвещение. Без никаква мисъл да се скрият зад високопоставения си брат или поне да се уредят на тихи служби далеч от куршумите, и тримата Плачкови заминават за фронта и загиват в битки. Подполковник Михаил Пеев пада през 1913 г. край град Кочани (днес в Северна Македония).