След кошмарната катастрофа на „Околовръстното” през 1973 г. Людмила Живкова е качена на линейка, но тя никога не е била удрянапо пътя за болницата, както често пишат някои медии, намеквайки, че дъщерята на Тодор Живков още тогава е била преследвана, за да бъде убита. Това става ясно от думите на ген. Бончо Бончев, който до 1990 г. е бивш първи зам.-шеф на УБО. Това е Управлението за безопасност и охрана, чийто наследник днес е Националната служба за охрана.
След промените през 1990 г. той се отдава на земеделие и е щастлив, че макар и на 81 години продължава да се занимава с това, което му доставя удоволствие, заобиколен от близките си.
Генералът рядко дава интервюта и предпочита да е далеч от светлините на прожекторите, но за „24 часа-168 истории” той направи компромис и прие молбата ни да се видим и разговаряме. Думите му всъщност оборват един много стар мит, че Людмила Живкова е била преследвана още от 1973 г. Според него мерцедесът й се удря челно в неправилно изпреварваща кола. Макар тя да е на задната седалка, част от счупените стъкла на автомобила я поразяват и вследствие на тежкия сблъсък е с много тежки травми. На път за болницата, според мълвата, линейката на свой ред е смазана повторно от камион и затова дъщерята на Първия едва оцелява. Всъщност тази втора част никога не се е състояла. Факт е, че ударът не е бил силен, но тъй като Людмила Живкова не е била с колан, защото тогава автомобилите не са имали, травмите й са много тежки. Съпругът й по-късно споделя, че е бил ужасен, защото тя е била като смляна. Налага се месеци наред да се лекува, след което в Париж се провеждат и козметични операции.
Всъщност тази катастрофа е повратна точка в живота й и я променя завинаги. Тя все повече обръща внимание на управлението, но от неговата духовна гледна точка, преследвайки на всяка цена целта си да постигне мир между Изтока и Запада. Създава мащабния проект Асамблея „Знаме на мира“, като идеята е един ден талантливите деца в изкуствата и науките да поемат управлението, да обичат България и още от малки да са обединени от мира. С други думи, Людмила Живкова иска да даде тласък на един нов елит, който да сложи край завинаги на войните и оръжията..
В името на голямата си вдъхновяваща цел тя работи, според сътрудниците си, денонощно и изтощително, почти без да приема храна. Така според ген. Бончев постепенно се стига до фаталния край. За него в смъртта й няма никакви мистерии, конспирации или криминални нюанси: „Истината е, че тя бе на Боровец. Тодор Живков отиде, за да я накара пред него нещо да хапне. Бе решил да остане там, докато тя не започне да се храни нормално. Дотогава Людмила бе на сокове, пиеше по някоя чаша мляко – с две думи, беше на своите изтощителни диети. Доколкото знам, край нея имаше медици, но те разчитаха, че баща й ще успее да я накара да изпълни препоръките им.”
От спомените на хора от обкръжението й е известно, че Живков я е поканил на обяд, но тя отказва под претекст, че има много работа.
„Качва се на колата и се прибира в София – обяснява ген. Бончев. – За мен самият й начин на живот водеше до пълно изтощение на организма, което някои впоследствие се опитаха да изкарат, че е самоубийство.“
Според ген. Бончев дъщерята на Живков е работила на високи обороти, непрекъснато, почти без почивка и този режим, съчетан с оскъдната й диета, е довел до фаталния край.
Политическият й съветник Костадин Чакъров, който си отиде преди 5 години, също приживе не вярваше в конспиративните теории. Той споделяше, че Людмила Живкова му е искала непрекъснато библиографски справки за Майстора, за да не изостава работата й по книгата, посветена на 100-годишнината му. 30-ина дни преди това тя е информирала Чакъров, че тръгват на „лов за картини“. Затова той с основание питаше – ако някой е решил да слага край на живота си, дали ще има такива амбиции и дали ще се интересува от такива детайли в работата си?
„Людмила Живкова по цял ден работеше, пишеше, не можехме да я изкараме дори да хапне – спомни си пред „24 часа-168 истории“ бившият директор на ловно стопанство „Кормисош“ Христо Христов, който години наред е от близкото обкръжение на Живков. – Затова ние заведохме децата на Пампорово да ги разходим. Тя бе истински работохолик! На моменти ни се струваше, че сякаш бе успяла да надникне в бъдещето.“
Това още веднъж потвърждава тезата на Костадин Чакъров, че през последния месец Людмила Живкова е изглеждала суперпреуморена. Но заедно с това е имала поне два повода за отчаяние.
Първият, за който приживе свидетелстваше и Чакъров, е, че тя много преди юли 1981 г. е разбрала, че във фонд „Културно наследство“ стават нередни неща. По негови спомени тя го е питала, но той й отговорил да се обърне за информация към Петър Младенов, койтоотговарял именно затова..
В крайна сметкаЛюдмила разбира, че със средствата се злоупотребява и дава съгласието си да се започне строго секретна проверка на кръга около Живко Попов. Думите на Чакъров се потвърждават и от протокол от пленума на ЦК от 2 март 1982 г., когато вътрешният министър Димитър Стоянов съобщава, че първият сигнал за „извършени закононарушения и разпиляване на средства беше подаден от Людмила Живкова“. Според Стоянов тя „постави с голяма тревога въпроса за извършване на пълна и строга проверка, като предостави и някои материали, които съдържат факти за извършени закононарушения”.
Вторият удар идва на 16 юни 1981 г. Дотогава се е смятало, че така или иначе, Людмила Живкова ще е бъдещият министър-председател, тъй като тя е избраницата на баща си да го наследи начело на държавата. Тя работи до пълно изтощение, за да докаже на всички, че има качествата и че никой не я подбутва.
Но нещо се обърква. Дали това е свързано с разследването, което по-късно ще разкрие, че присвояванията във фонд „Културно наследство“ само по линия на Живко Попов са 1,3 млн. лв.?
