Местенето на стрелките с час напред в нощта срещу неделя тази година съвпада с мощна магнитна буря, което прави организма още по-уязвим към стреса от пренастройването на биологичния часовник.

В момента вече сме под влиянието на силна магнитна буря заради две геофизични явления едно върху друго. Слънчево изригване, последвано от

изхвърляне на плазма от коронарна дупка

на Слънцето разклатиха силно магнитното поле на Земята.

Изригването от сутринта на 20 март е било встрани от линията, свързваща Слънцето и Земята. “Предполагаше се, че то само частично ще ни засегне, без смущение в магнитното поле на Земята. Много бързо обаче на Слънцето се разкри т.нар. коронална дупка - област, която на слънчевия диск в ултравиолетовия диапазон изглежда като празно тъмно петно. Характерното за тези дупки е, че от тях постоянно се изхвърля поток от заредена плазма, която е с по-висока скорост и с по-голяма плътност. Понеже там изолиниите са отворени, успява да “избяга” от капана на магнитното поле на Слънцето и се изстрелва в космическото пространство”, обясни доц. Петя Трифонова, зам.-директор на Института по геофизика, геодезия и география на БАН.

Най-високите стойности са достигнати на по-големи географски ширини. На наша територия още сме със стойности на умерена буря, но това предполага, че тя със сигурност ще се задържи стабилно през целия уикенд. Очаква се както и в края на февруари да се виждат

полярни сияния на по-ниски географски ширини, каза Трифонова.

При такъв ток е възможно да има нарушение в захранващите панели на сателитите, както и промяна на орбитата им. Преди месец за няколко часа пропадна с 20 км орбитата на международната космическа совалка. Може да има смущения и с комуникацията, която минава през сателитите, и неточности в JPS сигналите.

И без магнитна буря местенето на стрелките е стресово. След смяната на часа човек губи около 40 минути сън, а последиците са замайване, забравяне и лоша концентрация, обясни неврологът проф. Юлия Петрова.

Животозастрашаващите сърдечни аритмии по-често се появяват сутрин след събуждане. “Сърдечните аритмии са водеща причина за сърдечносъдова смърт. Според проучвания за ефектите на смяната на часовото време върху сърдечносъдовото здраве има значително по-висок

риск от инфаркт през 2-седмичния период

след пролетния преход”, коментира проф. Петрова. А промяната в циркадния ритъм се отразява на организма не само в деня на преминаване към новото астрономическо време, а и в следващите няколко месеца.

В първите дни от лятното часово време се увеличават исхемичните мозъчни инсулти, допълва професорката. “Чувствителността към ефектите от преходите върху появата на исхемичен инсулт може да бъде модулирана от пол, възраст и злокачествени съпътстващи заболявания”, коментира Петрова. Най-големият проблем, който възрастните хора имат с лятното часово време, е загубата на сън. А дори и малките промени в съня може да имат значителни последици за здравето им, напомня тя. (Виж долу съветите ѝ за по-лесен преход.)

96% от българите искат да спрем да местим стрелките два пъти годишно, като половината предпочитат да ги застопорим на лятното време. Това отчете национално запитване, проведено от Министерството на енергетиката през 2018 г., в което се включиха 17 хил. души. Социолозите от “Екзакта” обаче установиха превес на поддръжниците на зимното, за което се обяви и МОН - свързано с нашите географски ширини и предполагащо по-добра адаптация на децата в училище.

А според мащабно проучване на ЕС 84% от европейците не искат повече да сменят времето. Въпреки това вече 5-а година в Брюксел не се взема решението за това.

Еврокомисията се разбра да спрат сезонните промени на часа още през 2019 г., но първо Брекзит, после пандемията, последвалата икономическа и социална криза и накрая войната в Украйна осуетиха плана. Няколко страни заговориха за поне година и половина подготовка на авиотранспорта и други сектори. Иначе стрелките се превъртат от началото на миналия век, за да се ползва максимално дневната светлина, а страните в ЕС се синхронизират от 1996 г. САЩ вече са готови законодателно да прекратят това.

 СЪВЕТИ ЗА БЪРЗА АДАПТАЦИЯ:

1. Придържайте се към редовен модел на сън. Не променяйте часа, в който си лягате, и времето, в което се събуждате. Не бива да има разлика повече от 20 - 25 минути. Това помага да поддържате биологичния цикъл в правилен план въпреки леката промяна на времето.

2. Ограничете възбуждащите и стимулиращи напитки - кафе, алкохол и др.

3. Излагането на естествена слънчева светлина помага за регулиране на естествените ритми на тялото. Разхождайте се повече на слънце, отваряйте прозореца. Вдигнатите пердета и щори също помагат.

4. Сутрин започнете деня с вода или друга полезна течност. Ако имате необходимост от прием на събуждащи напитки, например кафе, го пийте близко до времето на приемане преди смяната на часа.

Психотерапевт: Час напред = 8 седмици дискомфорт

Промените в циркадния ритъм са свързани и с онкозаболяванията

Смяната на зимното с лятно часово време носи повече негативи, отколкото позитиви, категорична е психотерапевтът Детелина Стаменова. Базира се на десетки проучвания по темата.

Специалистът обяснява, че за да наваксаме този един час, който губим в нощта на 25 срещу 26 март, ще са ни необходими средно 8 седмици, защото тези изглеждащи пренебрежимо малко 60 минути променят т.нар. циркаден ритъм. Това е биологичният цикъл, в който организмът ни функционира нормално и който влияе на имунитета ни.

Множество проучвания установяват връзка между промените в циркадния ритъм и онкологичните заболявания. Затова съветът на Детелина Стаменова е: “Грижете се за съня си! Той е най-естествената психотерапия. Когато спим, помагаме на тялото си да се регенерира. Сънят ни дава възможност да видим невидимото”.

Оттук идва и поговорката “Утрото е по-мъдро от вечерта” - сутрин мозъкът ни си е свършил работата и ни предлага отговорите, които преди това не сме открили, оплетени в емоциите си, коментира психотерапевтът. И допълва:

“Сънят е швейцарското ножче на организма.

Той прави всичко. Забавя някои процеси, забързва други, подрежда мозъка”. 

Думите си илюстрира с резултати от проучване, доказало, че на изпит недоспали студенти, които са учили повече, показват по-ниски резултати от тези, които са учили по-малко, но са спали повече. 

Детелина Стаменова цитира и данни от последно проучване, правено у нас. То показва, че 76% от българите имат проблеми със съня. Всеки трети се събужда повече от два пъти на нощ, става твърде рано сутрин и рядко се чувства отпочинал. Най-честите причини за това са стрес, преумора, липса на физическа активност и напрежение на работното   място. И още -

българите спим средно с половин час по-малко от препоръчителните поне седем,

като качеството на съня се влошава с възрастта. Проблемът е по-често срещан при жените. Според резултатите от проучването има пряка зависимост между качеството на съня и здравословното, психичното и емоционалното ни състояние.

Близо два пъти по-често българите с проблемен сън изпитват притеснение, тревожност и физическа болка. Установява се и взаимовръзка между много хронични заболявания и проблемите със съня - хората, страдащи от хипертония, тревожност, депресия и мигрена, имат по-често проблемен сън.