Загадъчна, примамлива и недостижима женственост. Актрисата Мила Павлова умира на 24. февруари 1963 г. съвсем млада в разцвета на живота и на творческите си сили, когато е само на 35 години.

Мила Павлова е родена през 1928 г. в Пловдив в семейство на чиновник. Никой в семейството не се e увличал особено от театъра. Още първата година в училище малката Мила взема участие в традиционна ученическа забава, като прави толкова силно впечатление на учителите с необичайната си свобода, артистичност и искреност в сравнение с останалите стеснителни деца, че те споделят с родителите за артистичните заложби на тяхната дъщеря. Тогава Мила, заедно с майка си, отива при директора на Пловдивския общински театър П. К. Стойчев - виден артист, режисьор и театрален деец, да се посъветва с него. Стойчев се заема с момичето и му възлага малки роли при детския отдел на театъра.

Мила прави голямо впечатление с вродения си артистичен талант и скоро от второстепенни роли започва да получава главни. Става предпочитан артист при изпълнението на детски роли в "Златната катеричка", "Малкият цар", "Пинокио", "Котаракът в чизми", "Мара Пепеляшка" и др. Включват Мила и в репертоара за големи с подходящи роли за деца. Интересен е случаят с ролята на Мая от "Платон Кречет". Когато на сцената се появява Мила, режисьорът Н. О. Масалитинов наблюдава с голям интерес играта на момичето, а после възхитен казва на седналия до него пловдивски постановчик, режисьора Йордан Черкезов:

"Каква прелест, наистина. Тя ще стане актриса."

Пълна отличничка е, получава стипендия и "скромни хонорари". Току-що завършила тогавашния трети гимназиален клас, тя е повикана от П. К. Стойчев, който я убеждава да постъпи в драматическите курсове, но тя решава първо да завърши гимназията.

След завършване на средно образование през 1947 г. е приета с конкурс в Театралното училище в класа на Стефан Сърчаджиев.

В дипломния спектакъл "Гимназисти" от Константин Треньов Мила Павлова изпълнява ролята на Олга. Постановката е впечатляваща и след това се играе и в Народния театър. Всички участници са назначени за стажант-артисти. Мила Павлова изпълнява малки епизодични роли в театъра. При обсъждането на този спектакъл в присъствието на пристигналия у нас руски режисьор Борис Бабочкин тя прави много силно впечатление и той й възлага

ролята на Соня от "Дачници" на Максим Горки.

Това представление е смятано за едно от най-големите, показвано дотогава пред българската публика на сцената на Народния театър.

Със своята игра на сцената Мила Павлова не отстъпва на най-ярките постижения на големите изявени и утвърдени актьори. Когато в репертоара на Малий театър след години Бабочкин отново връща тази пиеса, той със съжаление възкликва: "Няма ги Шалимов на Никола Икономов и Соня на Мила Павлова".

Според биографи и критици, не се знаело "колко още време не може да се достигне

онзи неповторим образ на младостта,

който Мила Павлова изигра на българската сцена".

Тя започва от Соня, дете с характер, разбрало любовта и живота на майка си Маря Лвовна, изтъкано от съчувствие и нежност, извисява се до трагическата саможертва на неизживяната младост и несподелена любов на Зойка от "Години на странствуване" на Алексей Арбузов и се слива с прелестното безразсъдство на Моника Туик от "Скандал в Брикмил" на Пристли.

Има роли, които стават съдба за артистите, роли, станали откровение на духовния им свят и изповед на духовни дилеми.

Самата тя разказва: "Винаги, когато потъна в събитията на сцената, се страхувам да не загубя творчески самоконтрол. Веднъж това ми се случи, беше страшно. В Зойка по време на валса усетих, че нещо лошо внезапно ще ме връхлети. Аз забравих, че съм на сцената, повярвах, че съм санитарката Зойка, че само след няколко минути ще умра и няма да дочакам дори разсъмването на тази гара. Страните ми пламнаха така силно, че ги допрях до дулото на автомата, за да се разхладя. Притворих очи, а когато се огледах наоколо - декорите, лицата на моите партньори, светещите прожектори - всичко това ми се видя така неистинско, така далечно от моето чувство..."

Незабравимият Апостол Карамитев си спомня тази сцена:

"В сцената на Зойкината смърт от залата хвърлиха два букета. Единият застана на авансцената, а другият леко се търкулна до главата на Мила. След спускането на завесата, тя продължаваше да лежи на пода, не искаше да стане, само ми прошепна: "Като при истинска смърт!"

Когато й дават ролята на Моника Туик на Пристли, тя ходи във вариете да наблюдава поведението на млади модерни момичета, техния жаргон, облеклото им, обноските им. И в резултат се ражда една палава Туик, в която "бръмчат най-различни бръмбари" от списанията и романите, които е чела, от телевизията, която е гледала. В края на всяко представление публиката, запленена от нейното изпълнение, я аплодира с "бис".

Една от най-големите роли на Мила Павлова, не само по блясък и артистичност, но и по вътрешно психологическо богатство, е Ани Франк, която показва и нейното разбиране за младия човек, за неговото съзряване, за първото сблъскване с действителността.

Гръцкият режисьор Такис Музенидис, след като е гледал много актриси в ролята на Ани, заявява: "Да, това не е известната ми досега Ани Франк с болезненото прозрение в света, но Мила Павлова е великолепна, изключителна в своето разбиране за ролята." Приятно изненадан и възхитен от нейното изпълнение, гръцкият режисьор й поверява Антигона в своята постановка.

 Следва "Нора" на Ибсен. Тук Мила Павлова е закачлива и палава с неизчерпаем темперамент в един спокоен дом и безцветен живот. Тя пресъздава образа на Нора с голяма вътрешна динамика. Най-силната част в тази роля е борбата между надеждата и приближаващата се катастрофа.

В последната си роля Мила Павлова пресъздава сложния образ на Кандида от едноименната пиеса на Бърнард Шоу, 

Мила Павлова умира от рак през 1963 г. Тя играе на сцената на Народния театър 12 сезона от 1 октомври 1950 г., когато постъпва като стажант-артистка, до юли 1962 г. с последното за сезона представление от Бърнард Шоу.

Колко ли сега са тези, които могат да кажат коя и каква е била Мила Павлова? Колко ли може да са останалите живи нейни съвременници от сцената и екрана - чували искрящия смях, звънливия глас и имали рядкото щастие да си партнират с нея? 

Мила Павлова, открадната от смъртта твърде рано, но вече на върха на славата, оставя в историята на българския театър незабравими женски образи от българската, руската западноевропейската и световната драматургия.

Поетът Павел Матев посвещава на Мила Павлова стихотворението "Вместо некролог":

Аз не вярвам

във смъртта на звездите,

озарили простора дълбок,

вероятно горят неоткрити

във доброто човешко око.

Източник: Вестник ДУМА /www.duma.bg/