"И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си! Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце: Не забравяйте никога детството си!" - Ерих Кестнер.

Нима някой не знае кой е той? Писател, поет, сценарист и сатирик, добре известен с хумористичната си, социално проницателна поезия и вълшебните си детски произведения. Обявен е за един от най-добрите немски писатели на миналото столетие.

Заговорим ли за класическа детска литература, трудно ще минем без точно това име – на журналиста, който с особено удоволствие съчинява истории за най-малките. Това е Ерих Кестнер – роден преди 124 години. Появява се на бял свят на 23 февруари 1899 г. в Дрезден. Нека разлистим отново „Антон и Точица”, „Двойната Лотхен“, "Хвърчащата класна стая", "Когато бях малък", "Емил и детективите". И още:  "Фабиан - историята на един моралист", Изчезналата миниатюра", "Трима мъже в  снега", "Училището на диктаторите", "Едно прасе при фризьор" ...

Когато е на 15 г., започва Първата световна война и Ерих е мобилизиран в тежкоартилерийски отряд. Ужасите на военното обучение и жестокостта на войната оставят своя отпечатък върху анти-военната му нагласа за цял живот.

Съдбовната за човечеството дата 30 януари 1933 г. - Адолф Хитлер става райхсканцлер.

Заедно с други видни писатели и учени - пацифисти, Ерих Кестнер слага подписа си под документа Urgent Call for Unity, който е апел за спиране на разпространението на нацизма и даване на властта на Националсоциалистическата партия. След неуспеха на този призив много от приятелите на Кестнер, критици на диктатурата, трябва да емигрират. Авторът решава да остане в родината си и е подложен на множество разпити от страна на Гестапо. Те водят и до отстраняването му от писателската гилдия. Неговите книги са унищожени от нацистите като „враждебни на немския дух.“ Позорните изгаряния на книги на 10 май 1933 г. са по разпореждане на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс.

Първата филмова адаптация на „Емил и детективите” е от далечната 1931 г. Много версии има и на „Трима мъже в снега”.

Издадената през 1932 г. история „Това се случи на 35 май“, чието действие се развива във фантастична страна, до която се достига през гардероба и в която се използват футуристични предмети (като мобилни телефони), по-късно повлиява на Клайв Стейпълс Луис при съчиняването на историята „Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът“.

Ето какво казва писателят в „Кестнер за Кестнер“ през 1949-а:

„Познаваме хора, които твърдят, че познавали Кестнер по-добре тъкмо от мен: това са няколко приятели, няколко жени, няколко врагове. Наистина в своя полза мога да кажа, че прекарахме детството си заедно с него, че посещавахме едни и същи училища и ръка за ръка в добро и лошо трупахме житейски опит, доколкото можехме и доколкото трябваше да натрупаме, наистина той като писател, а пък аз само като човек. Но в края на краищата, изглежда, другите имат право. Може би действително твърде често и твърде дълго съм бил заедно с Кестнер, за да мога да съдя за него. Може би ми липсва необходимата дистанция. Защото тъкмо дистанцията опростява нещата, а опростяването е единственият начин да нарисуваш или охарактеризираш някого. Не бива да гледаш от много близко пирона, който искаш да удариш с чука, а още по-малко трябва да го обичаш...“

Кестнер е носител на много награди като Златна филмова лента през 1951 г. за сценария на „Двойната Лотхен“, литературната награда на град Мюнхен за 1956 г., наградата „Ханс-Кристиан Андерсен“ (1960 г.), а през 1968 г. получава награда за литература от Немския масонски орден.

През 1951 г. е избран за президент на немския PEN-Zentrum и го управлява в продължение на 10 години. Ерих Кестнер има основна заслуга за основаването на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен – най-голямата в Европа.

Ерих остава ерген, негова спътница в продължение на 40 г. е журналистката и драматург Луизелоте Ендерле. Но тя не е майка на сина му Томас, роден през 1957 г. На него са посветени последните две детски книги – „Малкият мъж“ и „Малкият мъж и малката мис“.

Ерих Кестнер умира през лятото на 1974 г.

Луизелоте запазва обичта и дискретността си към Кестнер до последно, доживява дълбока старост и през 1991 г. е погребана до него в Мюнхен-Богенхаузен.