Това е историята на един от най-интересните хора на 19. век, преобразил тотално света на двигателите с вътрешно горене и на индустрията като цяло. Рудолф Дизел - животът му е изпълнен с интересни събития и факти, но и с мистерии.
Индустриалната революция от 19. век прелива в Индустриална революция на 20ти век чрез нова машина - двигател с вътрешно горене, който заменя парния. Той е бензинов и дизелов, в зависимост от запалването и горивото. Дизеловият е по-ефективен, по-икономичен и по-безопасен. Машината на немския изобретател Рудолф Дизел отваря нови хоризонти пред човечеството, предава "Свободна Европа" в рубриката "Великите европейци на ХХ век".
Голямата разлика между дизелов и бензинов двигател е запалването - със свещ, която подава искра или чрез сгъстяване, при което компресираният въздух се нагрява и горивото, впръскано в цилиндъра, се самозапалва.
Когато през 1890 г. Дизел развива теорията за „рационалния термичен двигател“, смята то да е въглищен прах и така пише в първия патент от 23. февруари 1893 г. Въглищният прах е евтин отпадъчен продукт, но се оказва неподходящ заради високата си абразивност.
Четири години по-късно е създаден първият работещ дизелов двигател. Той тежи 5 тона, развива 172 оборота в минута и има ефективност 26.2 на сто. Ефективността на парните двигатели тогава е 3-5 на сто, а на бензиновите – 10-12.
После Дизел търси най-подходящото гориво и на Парижкото изложение представя двигател с фъстъчено масло.
А познатият днес „дизел“, е петролен дериват, композиран десетина години след смъртта му и наречен на негово име. Двигателят на Дизел е толкова полезен и търсен, че само за година той става
милионер от продажбата на патенти.
Рудолф Дизел е германец, роден във Франция през 1858 г. Завършва френско протестантско училище с бронзов медал, смята да учи в технически колеж, но избухва Френско-Пруската война и немците бягат от Франция. Семейството отива в Лондон, но пращат Рудолф при роднини в Германия.
Чичо му преподава математика, а Рудолф завършва неговия колеж, Индустриалното училище в Аугсбург и Кралската баварска политехника в Мюнхен. После работи във фабрика за хладилни инсталации в Париж, сблъсква се с ниската ефективност на парните машини и започва да мисли за решаване на проблема.
Година по-късно той, вече директор на заводите „Линде“, се жени за Марта Флаше, с която имат три деца. През 1890 г. се мести в Берлин като главен мениджър и регистрира патенти и във Франция, и в Германия. Проблемът е, че от тях не печели - изобретенията му, свързани с хладилна техника, реално са на фирмата според подписания договор. Тогава Рудолф Дизел поема голямото предизвикателство – да създаде високо ефективен двигател с вътрешно горене.
Първият опит едва не го убива - машината гръмва и завинаги му остават здравословни проблеми. На базата на двигателя на Ото и цикъла на Карно, Дизел стига до хитроумното изобретение за запалване на горивото не чрез искра, а чрез впръскване в цилиндър с компресиран въздух. През 1897 г. създава първата дизелова машина, която може да се види днес в музея на техниката в Мюнхен.
Дизел скоро забогатява, но и се скъсва от работа и неприятности. Той пътува по света, прави нови фабрики, продава патенти, обаче е изтощен от безкрайни съдебни процеси. Макар брилянтен инженер, не разбира нищо от бизнес - не се консултира по финансовите дела и парите му чезнат. Например, заради юридически капани, самата негова развойна фабрика в Аугсбург трябва да плаща сто хиляди марки годишно за … собствения му лиценз.
„Това е като да купуваш сайдер
от собственото си ябълково дърво“,
оплаква се Дизел. Към това се прибавят и неразумни инвестиции, загуби на борсата и други беди, които го тласкат към фалит, въпреки че търсенето на дизелови машини расте.
Дизел е на 55 г. , когато хваща от Антверпен ферибота „Дрезден“. Настроението му е добро, ще има среща с висшето британско военно командване, което иска да купи двигатели за подводници. Това са огромни пари и могат да го спасят от фалит.
Не го спасяват от смъртта обаче.
На горната палуба Рудолф е видян с двама мъже с почтен вид. После тримата вечерят заедно. Разговарят предимно за политика. В 10 часа вечерта г-н Дизел се сбогува с новите си познати и отива в своята каюта. По пътя среща стюард и моли да бъде събуден в 6.15 ч.
Всичко това по-късно е установено от следствието.
Рано сутринта в 6 часа и 15 минути стюардът потропва на вратата на каютата. Никой не отговаря. Стюардът отключва и вижда, че пътникът го няма. На недокоснатото легло е сгънатата пижама, а върху нощното шкафче проблясва джобният часовник.
Стюардът докладва на капитана за изчезналия пътник и на кораба обявяват тревога. Един моряк вижда върху палубата шапка и пелерина. Никой от нощната вахта не си спомня да е видял или чул нещо необичайно.
Има версия, че Дизел се е почувствал зле в каютата. Затова сложил шапката си, наметнал пелерината и излязъл на палубата. Там се облегнал на перилата, но явно му станало още по-зле. Изгубил равновесие и паднал през перилата в морето.
Но капитанът твърди, че те са високи метър и половина. Ако човек загуби съзнание или равновесие, няма как да се преметне през тях.
Самоубийство? Едва ли - той бил оптимист за бъдещето и пълен с надежди. Освен това не оставил предсмъртно писмо.
10 дни по-късно в Северно море, близо до Норвегия, екипажът на риболовния кораб „Кьорцен“ намира тялото на удавник. Било силно разложено, за да бъде разпознато. И затова според морската традиция го мятат обратно в морето. Запазват само нещата, които имало в джобовете – портфейл, негодно за разчитане парче от паспорт, джобно ножче, калъф за очила. На 13 октомври показват тези неща на Ойген, най-малкия син на изобретателя. Той е убеден, че принадлежат на баща му.
През 1915 г., когато вече бушува Първата световна война, американски журналист от вестник „New York World“ пише: „Няма съмнение, че германците са хвърлили Рудолф Дизел зад борда. Искали са да запазят тайната на дизеловия двигател, за да го използват само те в подводниците си. Дизел имал намерение да предаде на Англия съвсем нови разработки. Германското командване не можело да допусне това, ето защо го убили“.
В края на войната се разнася слух: пленен германски офицер твърдял, че лично е ликвидирал Дизел, като го блъснал в морето. Но никой не потвърждава това.
Рудолф Дизел така и успява да види как изобретението му повече от сто години наистина владее света.
А същият този свят върви напред и се променя.
От 2035 г. Европейският съюз ще забрани регистрацията на нови бензинови и дизелови коли на територията на страните членки. Единствената масова алтернатива са електрическите превозни средства. С окончателното отрязване на колите с ДВГ няма да има шанс и за разработването на екологичните синтетични горива.
През 2035 г. Европа ще въведе забрана и за продажба на колите с ауспух. Ограниченията ще засегнат всички автомобили с мотори с вътрешно горене, включително хибридите. Тези возила няма да могат да се произвеждат и продават, но няма да има забрана за експлоатация.
