Колю Фичето строил сградата за турски конак. Обновяват с над 2.85 млн. лв. музей "Възраждане и Учредително събрание".

През 2022 г. започна обновяването на музей "Възраждане и Учредително събрание" във Велико Търново. Емблематичната сграда паметник е строена от майстор Колю Фичето за турски конак, но тя е по известна като символ на държавността и подписването на Търновската конституция.

Ремонтът ще продължи до април 2023 година. Дейностите включват цялостен ремонт на сградата. Предвидени са подмяна на вътрешните настилки и облицовки, реновиране на интериора и фасадата, ремонт на покрива, изграждане на отоплителна инсталация и вентилация, подмяна на дограмата, канализацията и сградния водопровод.

Пред и в Конака се изгражда съвременна достъпна среда, чрез която хората в неравностойно положение ще получат възможност да се включат в културния живот.

Изборите за Учредително събрание са първите след Освобождението. От общо 229 народни представители 92-ма са избрани от народа, 116 участват по звание и 21 са назначени от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Тогава все още няма установени изборни правила и норми.

Депутатите в Учредителното събрание представляват целия политически, икономически и културен спектър на нацията. Тук има учители, лекари, адвокати, публицисти и висши духовници - хора от тогавашната българска интелигенция, а мнозина от тях са активни участници в националноосвободителното движение през Възраждането. Повече от половината народни избраници заемат по онова време различни постове в администрацията на Временното руско управление.

От 40 души народни представители от Търновска губерния в Учредителното събрание седем души са габровци. По звание, т.е. по длъжността, която заемат, в събранието са включени председателите на Габровския окръжен съд, на Окръжния и на Градския управителен съвет. Сред депутатите са д-р Алекси Христов, заслужил габровски общественик, Иван Гюзелев, учител по физика в Габровската гимназия, Райчо Каролев, инспектор на училищата в Русенска губерния, Владимир Палаузов, син на Николай Палаузов, представител на Одеското българско настоятелство, един от забележителните юристи на Русия, който работи по проекта на Конституцията.

Учредителното събрание е открито на 10 февруари 1879 година. В Търново са призовани народните представители, за да създадат основния закон на държавата – Конституцията, от който зависи развитието на свободното Княжество.

"В Търново се събира Събрание на по-известни български дейци", пише Симеон Радев. Това са най-подготвените за времето си хора. Повечето от тях са завършили в Русия. С малки изключения има завършили в Западна Европа. 

Учредителното събрание започва с предложение да се направи подписка за присъединяване на останалите под турска власт български земи в Македония и в Тракия. Дори голяма част от представителите предлагат да не започват самите заседания, преди да завърши това нещо, но постепенно се вижда, че

това не е възможно, тъй като

Великите сили вече са се споразумели по този въпрос.

При откриването на Учредителното събрание княз Дондуков-Корсаков представя проекта за Органически устав, подготвен от специална комисия, която иска от видни български обществени дейци да изложат писмено мнението си за бъдещото държавно устройство на страната и основните положения, които трябва да залегнат в Органическия устав. Князът призовава народните представители свободно и без ограничения да го обсъдят и внесат необходимите според тях изменения.

За посрещането и работата на законодателите Търновската градска община създава много добра организация. Подготвена е програма за откриването и сценарий за паметното тържество.

За мястото, където ще се провеждат заседанията на Народното събрание, е избран бившият турски конак - най-представителната и красива сграда, построена през 1872 г. от майстор Колю Фичето. След Освобождението там са настанени Градският съвет и административните учреждения и сградата бързо става център на обществено политическия живот в Търново.

Организацията по настаняването и прехраната на депутатите е перфектна и както и до днес, много съществена задача. "Градский съвет са услови с 2 предприематели за храненето на представителите, на число 300. На ден съвета ще плаща за иден представител 25 франга - закуска, обяд и вечеря. Буфета е в най-долния кат на правителствений дом, под залата на събранието. Обяда на представителите ще се състои от супа, риба, месо печено и салата, сладки неща и кафе", е записано в архивите.

"Сутринта рано още наченаха да звънят камбаните по всички църкви. Народът на тълпи на тълпи се стичаше към зданието, дето щеше да стане отварянето на събранието. Зданието е великолепно по вида си: на главната врата стои българский герб - лъвът, а около него национални флагове", летописва в. "Марица". Вестник "Българин" пък публикува план на вътрешния вид на залата с точно обозначение на местата за председателя, комисарите, кореспондентите и тези на депутатите и публиката.

Церемонията по откриването на Първия български парламент завършва с тържествен молебен в църквата "Св. 40 мъченици". 

По време на Учредителното събрание в Търново се създава първият духов военен оркестър в България. Това става по поръчение на руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков. Пръв диригент на оркестъра е чешкият музикант и първи капелмайстор Йозеф Хохола. Музикантите до един били чехи, пристигнали в Свищов с кораб по Дунава. Оттам с конски каруци пътували четири дни до Търново. Дебютът им пред публика е на 17 април 1879 г. при откриването на Първото Велико Народно събрание, "отворено" на следващия ден след приемането на 16 април 1879 г. на Конституция на Българското княжество, останала в историята като Търновската конституция.

Тя е отпечатана в първата печатница в Търново, тази на Любен Каравелов в съдружие с Нестор Жейнов, впоследствие призната за печатница на Народното събрание. 

По време на Учредителното събрание излиза и първият хумористичен вестник след Освобождението - "Остен", редактиран от Петко Рачов Славейков. 

На някои от заседанията на Учредителното събрание през 1879 г. като гост често идвал и майстор Колю Фичето (1800-1881). Като го виждали, че идва, всички депутати ставали на крака, а Петко Славейков предложил да му се отпусне народна пенсия като на поборник.

Протоколите по заседанията води Христо Попконстантинов от село Петково, Смолянско, учител по професия. Той е един от първите стенографи след Освобождението, обучен от основателя на родната стенография Антон Безеншек, открил по-късно в София първия курс по стенография у нас.

И първото модно ревю в България се провежда в Търново по време на Учредителното събрание. Организира го русенката Евдокия Антонова, която купува сценичните костюми на букурещкия театър "Виктория" при разпродажбата им.