“Родни Балкани” е най-оригиналната сграда на световното изложение в Япония

На световното изложение през 1970 г. в Осака България за първи път е поканена да участва със собствен павилион. Експозицията в Япония (“Експо”) се провежда под мотото “Прогрес и хармония за човечеството”. От 15 март до 13 септември 1970 г. са показани постиженията на България в промишлеността, селското стопанство, туризма и социалното осигуряване.

За цялостното ни участие на “Експо” през декември 1967 г. е учреден специален правителствен комитет. В конкурса за павилион за изложението, организиран от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Съюза на архитектите в България, участват 30 творчески колектива.

На втория тур остават 4, те са обсъждани дори в Политбюро на ЦК на БКП. През април 1968 г. е одобрен проектът на колектива от “Туристпроект”, в който са архитектите Тодор Кожухаров, Евлоги Цветков и Любен Трайков.

Авторите представят павилиона си във вид на четири синкави пирамиди от стъкло и алуминий. Те символизират Стара планина, на чието предишно име е кръстен Балканският полуостров. Затова конструкцията е наречена “Родни Балкани”. В Осака павилионът е построен от токийската фирма “Шамизо Констракшън Лимитед” на площ 1400 кв. м, изложбената територия е 1300 кв. м.

Замислено е пред павилиона да бъде поставена фигура на Орфей. Възлагат изработването й на скулптора Галин Малакчиев - човек, сложен и нееднозначен във всяко отношение. Той извайва фигурата в характерния си стил - един слаб, източен и почти ефирен Орфей с дълги тънки пръсти.

Комисията отива в ателието на твореца, гледа гипсовата фигура и не я харесва. Чуват се дори критики от рода на: с тази ли измъчена фигура посетителите на изложението в Осака ще асоциират съвременния социалистически човек?!

Малакчиев грабва един чук и започва да млати

гипсовия си Орфей. Когато натрошава фигурата на парчета, се провиква: “Абе вие Григор Вачков ли искате да извая като Орфей?!”

Проектът е възложен на скулптора Валентин Старчев, който прави монументалната пластика “Гълъби”.

В брой 5-6 на списание “Архитектура” от 2014 г. арх. Мария Давчева пише: “Само за 4 месеца българските проектанти съвместно с колеги от “Шамизо” успяват да доразработят и подобрят конструктивно павилиона. Двата екипа се сработват бързо, но истинското уважение на японците настъпва, когато само за една нощ българите измислят детайла за закрепване на външната черупка към конструкцията, без това да наруши използването само и единствено на модулна мрежа от цели триъгълници...”

Павилионът е построен навреме и бързо е признат за един от най-оригиналните на изложението. За шестте месеца е посетен от над 9 милиона души. Японските медии му посвещават повече от 1200 публикации. България - само 2-3.

“Родни Балкани” е посетен и от императорското семейство

и престолонаследника. Та са нагостени с кисело мляко и не след дълго то става изключително популярно в Япония.

Големият архитект Кензо Танге, който е главен проектант на “Експо”, е впечатлен от модерната архитектура и дава висока оценка на българските творци, успели да използват максимално добре и ефектно пространството за експозиция.

Генералният секретар на “Експо” Набуо Имеда окачествява българската изложбена композиция като “истинска изненада на изкуството, уникално творение на архитекти и инженери, сполучливо представили силата и волята на своя народ”. Имеда нарича “Родни Балкани” “цвете в големия букет на изложението”.

Точно зад българския се издига павилионът на СССР - огромен, колосален, направен като развято червено знаме. Висок е 109,5 м. Вътре има дори сибирска гора. Някои посетители се шегуват, че “Родни Балкани” е като значка на могъщия съветски флаг.

СССР и САЩ си го мерят и по павилионите и американският също е много голям. Янките се гордеят с поставения на входа камък от Луната, донесен от Нийл Армстронг, който през юли 1969 г. първи стъпва на Луната.

На 20 май 1970 г. на Осака'70 е честван националният ден на България. За тържеството пристига официална делегация начело с Тодор Живков. В същия ден в София и в Осака е пуснато в продажба второ филателно издание по повод българското участие на световния форум. Дотук - добре.

Започва обаче българската работа.

Павилионът, изграден от специални тръбни ферми, триъгълни алуминиеви и стъклени панели, е разглобен, опакован в сандъци и докаран с кораб за България. Идеята е на “Осмият километър” в столицата да бъде построен комплексен изложбен център, в средата на който да бъде павилионът от Осака - като паметник и символ за първото мащабно участие на социалистическа България на световно изложение.

Изработен е нов идеен проект, при който малко е намалена експозиционната площ за сметка на зали за конференции и делови срещи. Има и хотелска част.

През 1983 г. работех във в. “Поглед” и главният редактор Любен Генов ми възложи да проуча какво е станало с павилиона. След около две седмици и много срещи и разговори предадох десетина машинописни страници.

В последна сметка излезе само ето този текст:

“Съвсем правилно бе решено павилионът “Родни Балкани” да се “върне” в родината си. България е единствената страна от страните изложителки, която прави това.

Проектът е готов, багери правят основния изкоп на “Осми километър”.

Но по-късно павилионът бива подарен на Ловеч. Тук го посрещат с ентусиазъм. Изработва се проект, в най-новия квартал на града се изгражда необходимата площадка за основите, върху които трябва да стъпят четирите пирамиди.

През 1971 г. е предвидено 

изграждането му да струва 1 млн. лева.

След това е изчислено, че сумата ще възлезе на 2 300 000 лв. През 1973 г. строителството е възложено на тогавашния Комитет за наука, технически прогрес и висше образование, който от своя страна предлага павилионът да бъде монтиран от БТПП на територията на Международния панаир в Пловдив.

Но тогавашният градски народен съвет в Пловдив категорично отказва - “по съображения за нарушаване в архитектурно-строително отношение интериора на панаира”. Следващ собственик и евентуален строител е бившият Комитет за младежта и спорта заедно с ГК на ДКМС - София. И нов отказ - “недостатъчни капитални вложения и ненамиране на подходящ терен”.

В Ловеч снимах остатъците от строителните елементи на павилиона, обрасли с трева и храсти. Там умира и идеята да се построи музей на космонавтиката в чест на родения в Ловеч първи български космонавт Георги Иванов.

Тогава първият секретар на БКП в Ловеч Петър Балевски, който е от Угърчин, се оплаква на Милко Балев, който пък е от Троян и е началник на кабинета на Тодор Живков. Можем само да гадаем какво са си говорили двамата, но явно стигат до извода, че един силно критичен текст в “Поглед” за павилиона и неговата смърт в Ловеч няма да е в полза на родния им край.

Все пак Любен Генов успя да спаси 30 реда от моите десет страница репортерско разследване.

Години след провала с “Родни Балкани” стъклена пирамида покрива приемното фоайе на Лувъра.

Кожухаров и Цветков никога не се карали

Архитектите Тодор Кожухаров (на снимката вдясно) и Евлоги Цветков работят заедно от 1956 г. Крепи ги здрава човешка и професионална дружба.

Тодор е син на големия художник Никола Кожухаров, автор на класическата картина “Залавянето на Васил Левски”, на портретите на Симеон Велики, Иван Вазов и др.

Според арх. Момчил Цветков, син на Евлоги Цветков, през всичките години двамата никога и за нищо не са се карали. Те са автори на сградата на редакцията на в. “Земеделско знаме” (после е централа на НДСВ), спортен комплекс “Червено знаме” и на много хотели в цялата страна: “Рига” в Русе, “България” в Бургас, “Шумен”, “Видин”, “Родина” в София.