1983 г. на негово място беше засаден 30-годишен

През 1955 г. Захари Жандов снима филма “Земя” по едноименната повест на Елин Пелин. Снимките са в шопските села Гайтанево и Негушево, недалече от родното село на писателя Байлово.

В главните роли са Богомил Симеонов като Еньо, Гинка Станчева - Цвета, и Славка Славова - гърбавата Станка.

Снимките вървят трудно. Понякога екипът чака по цяла седмица, докато се появи поне едно малко облаче, защото на режисьора и оператора Бончо Карастоянов то им трябва за настроението или за драматичното внушение на кадъра

При снимането на кулминационната сцена в “Земя”, в която Еньо иска да убие брат си Иван, е отсечен 300-годишен дъб. Това става в древното оброчище Атанасов връх на софийското село Гайтанево. Местните селяни с мъка се разделят с вековното дърво, защото при хубаво време се виждало чак от “Редута” в София. Но в името на изкуството

и заради своя велик земляк Елин Пелин прежалват дъба.

27 години по-късно - през 1983 г. екипът на филма, начело с режисьора Захари Жандов, засади на същото място 30-годишен дъб. Като млад репортер във в. “Поглед” станах свидетел на обичта, с която гайтаневци отрупаха актьорите Гинка Станчева, Богомил Симеонов, Кунка Баева и др. Те бяха живели месеци в селото, докато снимат историята, описана от Елин Пелин.

Филмът е първият с премиера в Софийската опера. Гинка Станчева още си спомня вълнението на софиянци, облекли най-новите си дрехи и изпълнили до краен предел залата, за да видят 22-ия филм на социалистическата кинематография.

“Земя” е и първият, показан в Кан, и то в конкурсната програма на фестивала. За представянето му заминава малка делегация, в която са и Гинка Станчева и Захари Жандов. Настаняват ги в хотел “Мартинес” - един от най-престижните в града - аристократичен, на главната улица “Кроазет”, на брега на морето.

По идея на съпругата на режисьора Захари Жандов - Ваня Гинка Станчева се явява на премиерата, облечена в българска национална носия, което много впечатява участниците и гостите на фестивала.

“С Ваня решихме, че с нищо

няма да вземем акъла на французите

и на фестивалните звезди - нито с бижута, нито с диаманти, нито с рубини. Ами най-добре е да отида с красива нашенска носия - с такава, с каквато се снимах във филма”, спомня си Гинка Станчева.

И когато след прожекцията на “Земя” тя се появява на червения килим с тези дрехи, целият салон става на крака и започва да ръкопляска. Френски вестник нарича Гинка Станчева “Ла ведет бюлгар”. Българската звезда.

За актрисата това е изключително преживяване. “Но й беше и много мъчно, и скришом си поплакваше за Пейчо”, каза ми навремето Ваня Жандова, която беше вече на 94 години. Пейчо Пейчев е съпругът на Станчева.

На прожекцията в съседната ложа са Елизабет Тейлър и режисьорът Майкъл Тота, поредният й съпруг. В хотела съседи по стая са им Федерико Фелини и Джулиета Мазина.

След като гледа филма, големият френски писател Андре Мороа признава на Гинка Станчева, че никога няма да забрави прекрасните очи на Цвета. Журналистите се учудват на носията на Гинка Станчева, на нейната естественост и достъпност, на леснината, с която раздава автографи.

Пътуването на Гинка Станчева до Кан обаче едва не се проваля. Тя още е актриса в Благоевградския театър, а един от най-големите му почитатели е владиката Пимен - винаги е на първия ред.

Една вечер играят представление в Якоруда и след това той кани актьорите на вечеря в къщата на негов приятел. Още на сутринта в ДС знаят, че Гинка Станчева е била в попска компания. Само авторитетът на Жандов и намесата от “най-горе” решават проблема.

Преди време Гинка Станчева ми каза: “Какви звезди сме ние, българските актьори? Популярни - да, но чак звезди?! Виж, от липса на зрителска обич не мога да се оплача. Много шофьори навремето държаха мои снимки в кабините си. Хората ме спираха за автографи. Запомнила съм една будка за вестници в тогавашната градска градина, където се продаваха и снимки на артисти. И хората казваха:

“Дайте ми един Апостол и една Гинка

за 6 стотинки...”

Филмовата кариера на Гинка Станчева върви добре, често я снимат, освен това е и водещата актриса в Младежкия театър.

Така е до 1971 г., когато изиграва малка роля в “Гневно пътуване”. И после киното сякаш я забравя. Никой не я кани до 1985 г., когато се снима в “Смъртта може да почака”.

Цели 15 години пауза. Ако не броим неголемите й роли в телевизионнити сериала “На всеки километър” и “Нощем с белите коне”.

В началото на юни 2017 г. Гинка Станчева беше удостоена със специалната награда за цялостно творчество на петия международен фестивал за младо европейско кино “Златна липа” в Стара Загора.

СНИМКИ: ИВАН ГРИГОРОВ