Нелепо е във “Войната на буквите” да има секс върху трона, смята историкът

- Проф. Овчаров, тази година на екран излязоха филмите “Ботев” и “Войната на буквите”. Изживява ли ренесанс историческото кино в България?

- През последните 35 - 40 г. не сме правили исторически филми, като изключим излезлия преди няколко години “Дякон Левски” и разбира се, последните два. Тези ленти идват десетилетия след големи суперпродукции както “Хан Аспарух”, филмите за цар Симеон Велики, като и по-ранния “Сватбите на Йоан Асен Втори”. По онова време създаването на тези продукти ставаше с целия потенциал на социалистическата държава. Това бяха мегапродукции в стила на големите филми, които се правеха по същото време в Западна Европа и в Холивуд. Тогава тоталитарната държава можеше да си позволи да отдели огромни средства за заснемането на подобни филми, а и можеше да осигури огромно количество хора. Например

в масовките на “Хан Аспарух” беше мобилизирана цяла дивизия – над 5000 запасняци

Нека си припомним, че тези филми бяха заснети по повод 1300-годишнината от основаването на българската държава и големите чествания няколко години преди и след 1981 г. Този период показваше един важен завой на БКП, при който от социалистическия интернационализъм се премина в другата крайност - към един патриотизъм, в който трябваше да бъде възпитавано младото поколение.

След 1989 г., когато се изграждаше демократичното общество в България, имаше сблъсъци на различни ценности. Даже част от хората казваха: “Стига с този патриотизъм”. Но е факт, че българският народ е патриотично настроен. Казвам го от личен опит, защото виждам какъв е интересът към книгите, които пиша, и към археологическите разкрития, направени на Перперикон например. Българите имат нужда от подобни неща, те обичат своята история. Искат тя да им бъде разказана, да им бъде показана. Може би и в БНТ са решили да отворят по някакъв начин тази врата. Но както виждаме, тя може да се окаже като кутията на Пандора и не знаем какво ще излезе оттам.

- И какво излезе от кутията на Пандора с “Войната на буквите”?

- Няма да крия - не съм очарован. Спорът около филма е до каква степен в подобни случаи трябва да има придържане към историческата достоверност. Авторите заявиха, че не гонят историческата истина. Това е причината във филма да има

неудачни диалози с езика от XXI в.,

секс сцени върху трона и т.н. Подобен подход би могъл да има филм в стил фентъзи, който представя измислена страна с измислени герои. В него можеш да сложиш някакви исторически моменти - да покажеш рицари, царе, разни богове и т. н. в някаква измислена среда. Но не и в строго определена действителност, както е в случая - X в. и цар Симеон във Велики Преслав, а това е най-великият и важен момент в средновековната българска история. По този начин се посяга върху представите, създавани в българското общество от възрожденската епоха насам. Това е нещото, което дразни хората, и точно затова този филм няма да бъде възприет. И не само той, а всички филми, чиито автори си позволяват да подходят по този начин.

- Изкривяват ли подобни ленти представата за българската история?

- Изкривяват я. Винаги съм казвал, че правенето на книги и филми върху исторически събития, особено сега, когато информацията се разпространява много бързо и достига до широк кръг хора, е нещо, към което трябва да се подхожда изключително отговорно. Ще дам пример с цар Иван Шишман. През последните години историците доказахме, че той е изключително добър владетел. С малка армия успява да се отбранява десетилетия и накрая загива мъченически. За Иван Шишман българският народ създава най-големия епос от песни, славещи неговата съпротива срещу иноверците. Малкото запазени надписи и летописни бележки от XIV в. показват как неговите последни военачалници се заклеват, че няма да предадат вярата му и ще се бият до последна капка кръв. А през XIX в. името на Иван Шишман става истинско знаме в борбата срещу Османската империя, което априлските въстаници шепнат с упование.

Какво обаче беше наложено като мнение на българското общество за този цар чрез произведения като

драмата на Камен Зидаров “Иван Шишман”? Там този достоен монарх е представен като мекушав, нерешителен

и безхарактерен. И тук виждаме една цяла линия, в която владетелят беше омаскаряван. Поколения го приемат по този начин, което е в противоречие с историческата достоверност.

Истината в историческите филми е важна, за да не бъдат налагани клишета за различни моменти от нашата история, защото с комуникацията в XX в. това може да става много бързо.

- Създателите на исторически филми ползват историци като консултанти. Неглижирани ли са те?

- Очевидно е така. То беше казано в прав текст. Режисьорът на “Дякон Левски” Максим Генчев се изрази директно: “Както съм решил, това ще направя”. Авторката на романа “Войната на буквите” Людмила Филипова обяви, че не гони историческата действителност. Същото го казаха и актьорите Теодора Духовникова и Захари Бахаров. Ами при това положения

да си направят филма в стил фентъзи.

Тогава няма да има никакъв проблем. Но когато си се хванал да правиш филм за Велики Преслав, основна роля трябва да играят консултантите. И те трябва да се ползват не само за костюми и декори, а за духа на времето. Неслучайно дадох пример с “Хан Аспарух”, чийто консултант беше покойният археолог проф. Димитър Овчаров, моят баща. Той и режисьорът Людмил Стайков работеха рамо до рамо. Провеждаха стотици разговори. Помня как една нощ към 2 ч домашният ни телефон започна да звъни. Обади се Людмил Стайков, за да пита баща ми как са се целували българите през VII век. Оказа се, че разработвал сцената на целувката между Аспарух и Пагане. Много резонен въпрос, защото любовната игра е много различна при различните народи. Баща ми не можа да отговори веднага. В продължение на седмица се занимава да търси аналогии, за да се разреши тази сцена.

Имено такива детайли пресъздават наистина достоверно епохата. Ако създателите на “Войната на буквите” го бяха направили, ние щяхме да видим един друг Преслав, един Преслав, замислен като най-големия град в тогавашна Европа. И действително той постига размери, съпоставими само с Константинопол. В първите десетилетия на X в.

Преслав е бил по-голям от Париж,

Лондон и т.н. Тук не става въпрос само за града. Плановете на цар Симеон Велики са били да направи империя, по-голяма от Източната Римска империя, или по-точно да стане неин император. Това нещо не го видях в този филм.

- Ясно е, че няма как днес да се отделят средства за мегапродукции като “Хан Аспарух”. Как според вас като историк трябва да изглеждат съвременните исторически филми?

- Мегапродукциите в целия свят намаляха, а причината наистина е необходимостта от огромни средства. Последната вълна беше преди 15-ина години, когато бяха заснети “Троя” и “Гладиатор”. Подобни мегапродукции вече не се правят.

За сметка на това през последните години се премина към един друг тип кино - филми на историческа тематика с много по-малък бюджет. В тях има документалистика плюс игрално кино. Не е нужно да откриваме топлата вода. Първоначално в този тип филми имаше разказ на учените - историци и археолози, който се онагледяваше с игрални сцени като фон. През последните години в продукцията вече се добавят и диалози, изпълнявани от актьори. Развитието на този тип филми достига до същинско игрално кино с много добре разработени батални сцени. Като пример ще посоча “Римската империя”, който в момента върви по Netflix.