4-ма отвличат самолет - искат курс към Виена, разбират, че са разкрити във Варна по якето на служител от летището

23.01.2023 Надежда Алексиева
Преди години летище Варна бе приютило последния самолет на Тодор Живков.
Преди години летище Варна бе приютило последния самолет на Тодор Живков.

Малцина в морската столица си спомнят как Варна стана Виена, за да бъдат спасени пътниците на борда на български самолет. Случаят е известен като “Виенския полет” и като че ли е за холивудска продукция.

“24 часа” откри ключов участник в сагата, който си спомня и до днес важните детайли, но не е говорил за тях повече от 30 години.

В късния следобед на 7 март 1983 г. служителите на Гранична полиция във Варна са се събрали да отбележат предварително Деня на жената - 8 март, такива са порядките тогава. Един от компанията обаче е извикан спешно да се яви на летището.

Това е Стоян Милков - зам.-началник на службата за гранични пунктове в града и единственият, който говори свободно немски език. Умението му се очаква да помогне в заплетен екшън, който се случва около полета на самолет Ан-24, потеглил в 18 часа от София за Варна с 40 пътници на борда.

По пътя за аеропорта Милков научава, че четирима млади мъже вилнеят на борда и си мислят, че са успели да отклонят полета и самолетът ще кацне във Виена вместо във Варна. Това са Лъчезар Иванов, на 19 г., Красен Гечев, на 22 г., Ивайло Владимиров, на 17 г., и Валентин Иванов.

По това време трима от тях имат проблеми със закона и мечтаят да избягат на Запад. Гечев е бил в дисциплинарна рота, Владимиров е на отчет в детската педагогическа стая за измами, а Иванов, който е войник, е следствен за кражби.

В пилотската кабина са трима - 26-годишният Пламен Сталев, който се обучава за командир, бордовият механик Ангел Узунов и инструкторът Иля Лалов, който е на 29 г. Инструкциите, които получават, са да изпълнят желанията на терористите, доколкото може, за да не се рискува животът на пътниците.

Пътуването до Виена е невъзможно и по технически причини

- самолетът има толкова гориво, колкото му е необходимо за планирания полет плюс 30 минути за резерва. Похитителите обаче не приемат отказа, заплашват да отрежат пръста на стюардесата и да взривят самолета - казват, че имат четири бутилки със запалителна течност.

Младите мъже, за щастие, се оказват толкова наивни, че оставят членовете на екипажа сами в кабината. И така самолетът кръжи около 40 минути над Варненския залив, в това време на летището кипи трескава подготовка за неговото посрещане.

За целта на земята трябва да е тъмно. Тогава се случва нещо невиждано до момента, а и досега - спират тока на целия град. Варна потъва в тъмнина, за да се превърне във Виена. Преди да спрат тока, властите уведомяват болниците, за да си включат генераторите, ако има спешни операции. За час градът потъва в мрак.

Когато самолетът каца в западната част на пистата около 19,55 ч, следвайки предварителната уговорка, Милков се запътва към него в компанията на земната стюардеса Марта Константинова, а милиционери и спецчасти обграждат периметъра и чакат знак, готови да обезвредят терористите.

Милков се качва на борда, като се преструва, че е служител на австрийските власти,

но е облечен с цивилни дрехи. Той вижда ужаса в погледа на пътниците, суматохата и започва да говори на немски със стюардесата.

Нападателите са изнервени, Валентин е затворил стюардесата от полета в тоалетната, докато траят преговорите, а когато става напечено, опира нож в гърлото и заплашва, че ще я заколи. Лъчезар не е спокоен през целия полет.

Още във въздуха забелязва морето, но другите го убеждават, че това е река Дунав.

Похитителите не се ориентират добре в обстановката, не говорят немски и привикват Марта да им превежда. Тогава осъзнават, че са измамени и че този мъж не е за какъвто се представя - Лъчезар забелязва, че Стоян Милков е облечен с яке, произведено в България.  

Четиримата заговорници побесняват, а Валентин крещи от тоалетната: “Излъгахте ни! Това не е Виена! Сега ще колим!”.

В това време екипажът тайно пуска 4-ма командоси през вратата на багажното отделение и те мигновено щурмуват самолета.

“Моят колега от Гранична полиция Иван Буюклиев хваща вратата на тоалетната и я изкъртва. След това стреля по Валентин секунди преди той да пререже гърлото на стюардесата”, спомня си Милков.

Униформените успяват за няколко секунди да обезвредят тримата младежи. Пътниците, изпаднали в криза и шок, се опитват да помогнат, някои от тях скачат да се саморазправят с похитителите.

В блъсканицата Милков е повален на пода и остава да лежи дълго, прикован от рана на ръката си.

Стюардесата се разминава с уплаха и незначителни наранявания, след случилото се изчезва в чужбина.

Планът се оказва успешен и благодарение на добрата координация и навременна намеса се осуетява голяма трагедия.

По-късно Стоян Милков ще преосмисля случилото се, ще търси грешки и кусури, но

след толкова години е уверен, че действията на всички са били безупречни

С изключение на детайла с неговото облекло, но тогава не е имало начин да намерят в бързината униформа на австрийски граничар.

Пак по-късно ще стане ясно, че отчаяните действия са предприети, за да бъде избегнат големият резил - български самолет с терористи на борда да се приземи в австрийската столица и да предизвика потенциална заплаха. За случая е бил уведомен и Тодор Живков, който навярно е казал решаващото “да” за операцията.

Същата вечер Милков се качва на друг самолет, изпратен специално да откара закопчаните злосторници и него в столицата, където да даде обяснения за случилото се.

На другия ден полковникът е изпратен по живо, по здраво с благодарности, този път да успее да се присъедини на купона за 8 март с колежките от службата.

На летището се среща случайно със свой състудент, който разтревожено го пита дали знае за случилото се във Варна предишния ден. Прикрит по природа, Милков отрича да е наясно. Тогава мъжът споделя, че в полет до Варна е бил убит неговият син и той отива опечален да прибере тялото му.

Как се преплитат човешките съдби, нямах сили да му кажа истината. Той беше от кръга около Добри Джуров

и по-късно разбрах, че е бил разжалван заради сина си”, разказва Милков.

В крайна сметка мечтата да намерят по-добър живот, като отвлекат самолет, не се сбъдва за четиримата смелчаци. Единият намира смъртта си, другите трима са осъдени на 10, 9 и 7 години. Красен излиза от затвора предсрочно, но няколко години по-късно е убит. Твърди се, че е по поръчка на руската мафия.

В затвора Лъчезар получава прякора си Терориста. Когато излиза, става един от основателите на ВИС-2. През 2015 г. се самоубива в автомобила си. За Ивайло се предполага, че лежи и до днес в затвор в чужбина.

Всички участници в сагата получават медали, а Милков става началник на граничната служба, където се пенсионира 9 години по-късно. 30 години след това той не говори с никого за случилото се, дори и със семейството си.

  76-годишният полковник от запаса има интересно хоби - увлечен отдавна от красотата и мощта на металните птици, започва да изработва техни макети още от първия ден след пенсионирането си. Сега колекцията е в сутерена в къщата, в която живее със съпругата и сина си във варненския кв. “Виница”.

На вратата е залепил надпис на немски, който значи “Защото небето има нужда от нас”.

Експонатите са великолепни и имат нужда от много място,

за да бъдат изложени и оценени. Копия в мащаб 1:50 на американски и руски самолети, пътнически и военни.

“Още от малък съм запленен от самолетите. Когато работех на летището, използвах всяка възможност, като кацне самолет, да го изследвам отблизо”, спомня си Милков.

Първият макет, който изработва е на Ил-96, а в колекцията блестят гигантите Ан-225, “Еърбъс А380”, “Боинг 747”, “Конкорд”, бомбардировачи Ту-22 и Б-2. Някои от моделите са дълги над 2 метра, а най-лекият от тях тежи над 5 кг.

“Чертежите са ми в главата, изработването на всички тях ми отне много време. Даже си купих къща в едно рилско село, за да се отдам на спокойствие на хобито си. Изработени са от липа, някои са доста тежки.

Обичам да си ги гледам и да говоря за тях. През годините имах предложения да ги продам, но отказах.

Няколко съм подарил на приятели. Нямам модел на Ан-24 в колекцията. Много пъти съм летял с него, но не го харесвам, защото ми прилича на сврака.

През годините се интересувах от най-новото и най-голямото”, разказва пенсионираният граничен полицай.