Десетки селища в днешна Смолянска област са на сух режим през 20-те и 30-те години на миналия век по подобие на САЩ . Забраната да се продава алкохолни питиета и напитки обаче е въведена чрез местни референдуми, а не както зад океана да е целенасочена държавна политика чрез поправка в Конституцията.
"Де са е чуло видяло село без вода да има. И наше село 14 години без кръчма". Това пише общественикът Стефан Барбов от смолянското село Левочево по повод годините на "сух режим" в селото. Той е въведен след проведен референдум. Левочево е едно от първите от дузина селища в Родопите, които провеждат допитване до населението с въпроса "за", или "против" пиенето. През 1924 г. в Родопите започва борба срещу алкохолизма. Много силно роптаели срещу пивниците жените, които ги наричали „народни тровилници “.
Създават се въздържателни дружества в Пашмакли (Смолян) и всички по-големи села. Дружествата настояват да се спре консумацията му, защото бил вреден за хората, разорявали се семейства. Според тях това е единственият начин обществото да се справи с редовните пиянски изцепки по кръчмите. В документите, пазени в смолянския държавен архив, е видно, че най- активни са били въздържателните дружества против алкохола и тютюнопушенето "Съзнание" в Смолян и "Освобождение" в село Славейно . Това са обединения предимно на младежи. В Смолян учередители са 25 младежи. То се разформирова през 1931-та година, понеже властта ги подозира, че освен с официалната дейност по популяризиране на въздържанието извършва и друг вид пропаганда.
В агитацията около референдумите в селата голяма активност проявяват учителите и свещениците. Епископ Харитон от Пловдив оказва помощ като идва да изнася слова в селата Петково и Момчиловци , където първия път кръчмарите успяват да касират референдумите, но преди повторното им провеждане епископът идва да агитира в полза на затварянето и вторите референдуми в тези две села са също успешни. Дружествата на трезвениците си поставят за цел да превърнат Смолян в първия областен "сух" град. Постепенно с допитвания се затварят кръчмите в селата Арда, Чокманово , Левочево , Момчиловци , Петково , Широка лъка, Хвойна, Павелско , където по над 10 години кръчмарите нямат клиенти. Пиело се предимно контрабанден алкохол извън тях.
Борбата срещу пиенето започва в началото на 20-те година на миналия век. След войната и откъсването на Беломорието употребата на алкохол се засилила в района, твърдят летописците на онова време. В района лозя няма и вино и твърд алкохол се доставял от вътрешността на страната. Заклетите пиячи, за да нямат проблеми с властта, че нарушават режима, ходели в съседни селища, където допитването още не се е провело да си пият по кръчмите. В село Славейно 80% от населението приема да се затворят кръчмите. Членовете на дружеството, които са се подписали преди това лично да не пият, произвеждат, купуват, продават, пренасят и сервират алкохол провеждат преди това беседи и сказки на обществени места и по къщите. Запазен протокол сочи, че са отпечатани 500 броя писма призиви, които са раздадени на хората да гласуват "против". Дружеството е платило тогавашни 300 лв . за "агитация". Освен това те допълнително пращали писма на именници и рожденици да не разливат пиячка по време на празненствата си. В своя защита въздържателите не пропускат да сочат примера на "най-умната държава", както определят САЩ в апелите си и на северните народи като Швеция и Норвегия, където нямало бедност, понеже алкохола е забранен.
Сериозно упорство срещу референдума има в Широка лъка. Тогава кмет на селото е 25-годишния Дамян Каров , който е първия кмет в областта със средно образование. Понеже кръчмарите упорствали за въвеждането на забраната младия кмет пише до тогавашния митрополит Стефан за становище по въпроса. Митрополитът, който е родом от селото и по-късно става екзарх, му изпраща телеграма със следния текст "Устоявайте референдума кмете , имате закрилата на закона и законодателя". Кметът показал становището на висшия духовник и това наклонило везните.
От ръкописните сведения на роденият през 1888 година Стефан Барбов става ясно, че в Левочево също е имало упорство от страна на кръчмарите и на хора, които били на гурбет. "От този алкохол много пъти са ставали скарвания, бъхтаници и побоища ", пише той. Барбов разказва как левочевенецът Тодор Хвойнев станал жертва на пиянска разправия. Той е имал гости у тях и в къщата му дошъл пъдарина Шино Гегов , който настоявал да се включи в гощавката, но се спречкали и не му позволили. Подпийналия Гегов причакал Хвойнев и стрелял с пушката си. Не го уцелил фатално, но куршумът профучал под брадата му и го ранил. Пъдаринът е бил осъден и лежал 3 години в затвора в Гюмюрджина .
По-късно самия Хвойнев се замесил с пиянска изцепка. Навръх Илинден, когато е празника на селото той имал много гости. Според Барбов сред тях е имало и правителствени чиновници. В разгара на веселбата и пиячката Хвойнев решил да стреля с пушката да разведри компанията, но неволно нацелил съпругата си в бута.
Дни след това проведения референдум в селото също е успешен.
През 1934 година възбраната за употреба на алкохол по кръчмите в Родопите пада и Министерството на финансите разрешава отварянето им. Според Барбов "сухия режим" в Левочево пада близо 2 години след това. Разрешил го кмета Христо Лечев от София, който според него е бил "не по-малко алкохолик от левочевци ". Веднага след отмяната в селото се отварят две кръчми.
