Стенописите от Погановския манастир в книга

23.12.2022 Паола Хюсеин

Признати са за Ранен ренесанс по подобие на Боянската църква

Стенописите на Погановския манастир - образец на българската иконописна школа, които са запазени почти непокътнати вече шест века, за първи път излизат в книга. Нещо повече, те са признати от световни учени за Ранен ренесанс така, както е и Боянската църква.

Луксозното издание се подготвя няколко години от арх. Стефан Добрев и неговия екип. Доста трудно те получават разрешение да заснемат стенописите, тъй като Погановският манастир сега е в диоцеза на Нишката епархия в Сърбия. Архитектът, който живее и работи във Франция, използва именно френския си паспорт, за да осъществи идеята си.

“Стенописите са с изключителна стойност, сравними с тези в Боянската църква. Навремето игуменът на манастира е успял да спаси иконите, които сега се намират в криптата на храм-паметника “Св. Александър Невски”. Стенописите, разбираемо, остават, но няма съмнение, че са български”, обясни арх. Добрев пред “24 часа”.

“Известна е точната дата кога е изписана манастирската църква - 24 октомври 1499 г., а при реставрационните работи, завършили през 1973 г., е установено, че това е единственият живописван слой - под (както и над) него няма други стенописи. Това дава основание на редица автори да приемат, че Погановският манастир е построен през XV в.”, пише Ивайло Манев в предговора на “Стенописите на Погановския манастир”.

Сред стенописите в естествен ръст са изографисани образите на българските светци Йоан Рилски и Йоаким Сарандапорски, както и на св. Симеон Сръбски и св. Сава Сръбски. Това дава повод на родения в Украйна френски изкуствовед Андре Грабар да коментира: “Като представя двама български и двама сръбски светци, Поганово отражава много добре междудържавния характер на културата в средната част на Балканския полуостров”.

“В средните векове на православните Балкани не са съществували държавни граници за религията, науката и изкуството. Те са били общо достояние, защото са почивали на еднаква култура и светоусещане”, обяснява в предговора си Ивайло Манев.

Луксозният албум на издателство “Стефан Добрев” излиза от печат два дни преди Коледа. “Изключително развълнуван съм, защото изданието е калиграфско постижение”, казва архитектът, който е автор на едни от най-новите и красиви сгради у нас. Сред тях са “Сан Стефано Плаза” (срещу БНТ) и “Резиденция “Лозенец”. Негов е и културният център Azadi Cinema Center в Техеран, както и много други по света.