Находки издават сложни отношения. Свят камък става на бордюр в древен Пистирос

Сложни отношения между жителите на горното течение на р. Марица и завладелите ги гърци през V-IV в. пр.н.е. издават находки, изложени в историческия музей в град Септември, разкриват учените за любознателните читатели на "България Днес". Някои по-смели и кибритлии дори биха помислили, че местните траки са били нещо като васални, че и по-зле, на нашествениците. И накрая се отървали от гръцкия хомот, потъпквайки най-милото им.

Историята започва да се разплита с един камък, изненадал археолозите. Става въпрос за граничен камък, датиран от началото IV в пр. Хр., който е уникален за тази част на България и рядък документ. Въпросната плоча, грижливо пазена и изследвана от научните работници, се нарича "апа тон", което от гръцки буквално означава "не стъпвай, не влизай". Артефактът предполага наличието на светилище, близо до днешния винарски център, което свидетелства за изключително важно пространство в гръцките градове от онова време. Най-лесния начин то да се ограничи е, като се поставят четири камъка по ъглите, като се маркира зоната, в която хората не могат да влизат. Но какво е било толкова важно, че простосмъртните, особено траките, да не могат да припарват? Предполага се, че е забранената зона, била нещо като друг свят, не ежедневният, а свързан с почитането на божества. За жалост върху въпросната плоча няма надпис на кое точно божество са се кланяли там, където е бил древният град Пистирос. В други места на подобни открити камъни е изписано "Зевс", "Аполон" или някое друго божество.

Находката е уникална, защото не е характерна за тракийската култура, а за гръцката от онова време. Камъкът не е намерен на терена в оригиналната му среда, а при разкопките в древния Пистирос. Това означава, че той е преизползван в по-късна епоха просто като строителен материал. Намерен е в позиция, която сочи използването му за бордюр, тъй като е бил с надписа надолу, един вид положен "по корем". Датиран е не само по самия надпис, но и по начина на изписване на буквите. Според експерт по калиграфия дори може би става дума за края на V в. пр.Хр. Тоест е имало някакво светилище, съответно гръцко общество.

Вероятно артефактът е от времето на цар Филип II, който завладява тези земи по поречието на р. Марица. Но по времето на Лизимах, който е наследник на сина на Филип II - Александър Велики, нещо се случва и камъкът губи предназначението си, а и значението си. Тези трима владетели трайно елинизират Тракия, включително с налагането на гръцката администрация, включително с плащането на данък десятък. До полагането на този камък има надпис, че на траките не бива да се опрощава каквото дължат на емпоритите, но какво точно е то не става ясно. Тогава в региона има и тасосци, маронейци и аполонийци, които не само търгуват, но и са уседнали по тези земи. Това, че на местното население не се опрощава нещо, може да означава, че тракийците не са били особено щастливи от това съжителство, меко казано. И когато древната македонска държава се разпада преди около 25 века, наложеното от тях бива пратено в небитието на освободилите се тракийци. В случая свещеният им камък е станал на бордюр по улица в града им Пистирос.

26 кила сребро за 10 години войниклък

Една от големите гордости на историческия музей в град Септември е сбирката от антични монети, хвалят се научните работници. Наред с многото безценни пари впечатление прави един цял куп сребърни такива с три златни между тях.

Зад пестеливото описание на табелата се крие цяла човешка съдба. Най-вероятно става въпрос за имането на някой войник от армията на Александър Велики. По онова време "наборниците" служели по цели десет години, при това реално са воювали чак до Индия. Когато службата приключела, ветераните получавали по един талант сребро, което прави към 26 килограма. В музейната експозиция купът монети е много по-малко от това, разбира се, тъй като най-вероятно човекът си е купувал разни неща с част тях.

Така нареченото "Голямо монетно съкровище" е открито случайно в зид на една от големите къщи в древния Пистирос през 1999 г. В последния работен ден, в последния работен час дългогодишният служител бай Стефан взема да изправя един от профилите и по невнимание удря гърне за вино, от което започват да се изсипват монетите.