Надежда Станчова е първата жена дипломат суфражетка

30.11.2022 Иво Ангелов
Цветна репродукция на портрета на Надежда Станчова от Джон А. М. Хей, дарен на Националния исторически музей на България от наследниците на Димитър Станчов
Цветна репродукция на портрета на Надежда Станчова от Джон А. М. Хей, дарен на Националния исторически музей на България от наследниците на Димитър Станчов

Говори перфектно осем езика. Преводач е при подписването на Ньойския мирен договор, работи като журналист за Би Би Си 

Дипломат на токчета звучи нещо нормално в наши дни. Но ако върнем лентата на историческите кадри с един век назад, това е било нещо немислимо.

Жените не са били допускани до висше образование, не им били възлагани големи отговорности и като цяло нямали достатъчно място в патриархалния свят. Но мракът на женския свят е озарен от една бележита дама. Надежда Станчова става първият професонален дипломат в света и историята е пренаписана.

Произход от богат род и владенеето на осем езика предопределят, че Станчова ще има необикновена съдба.

Неин баща е Димитър Станчов - дипломат и политик, който през 1907 г. оглавява 28-ото правителство на България. Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895), Австро-Унгария (1895-1897) и Русия (1896-1906). От 1906 до 1908 е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908-1915), Белгия (1910-1915) и Италия (1915). Станчо се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба.

Майка на Надежда е Анна Роз Каролин Делфин Жозефин Франсоаз дьо Грено - италианска графиня, която прави кариера на придворна дама на княгиня Клементина (майка на цар Фердинанд), Мария-Луиза (съпруга на цар Фердинанд) и царица Елеонора (втората съпруга на цар Фердинанд).

В тази елитна среда родената през 1894 г. Надежда Станчова получава отлично образование и проявява силен интерес да се развива на дипломатическото поприще. Научава перфектно осем езика и получава престижното предложение да е секретар-преводач на българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г. По това време младата дама е едва на 25 години и работи като преводачка и секретарка на министър-председателя и лидер на БЗНС Александър Стамболийски, като има огромно влияние във вземането на решения.

"Церемонията се състоя без всяка тържественост... В 10,35 часа внушителният Стамболийски, доста спокоен, влезе в залата, придружен от Станчов... След това той (Клемансо) призова делегата на България да подпише мирния договор. Стамболийски стана с достойнство, направи няколко крачки до масата и решително се подписа на отворената страница на договора. Станчов тогава повика по име останалите делегати, които се изредиха един по един... Церемонията беше много кратка...", пише Станчова за подписването на кошмарния за страната си Ньойски мирен договор.

Стамболийски често я използвал като преводач при участието му в международни конференции и посещения в чужбина. Архивите говорят, че министър-председателят обичал да се шегува, че Надежда можела да пази тайна на всичките осем езика, които говорела. И затова на нея можело да се има пълно доверие. Британската преса я определя като "българската жена чудо" и "първата жена дипломат", тъй като често присъства на важни политически срещи на международно ниво. Тя е участвала в мирните конференции в Париж и Генуа.

Стамболийски е убит след Деветоюнския преврат 1923 г. и за талантливата дама настава време разделно. В знак на протест Надежда Станчова подава оставка като първи секретар на българската легация във Вашингтон. Кариерата й се насочва в нова посока - започва да работи като журналист и продуцент в Би Би Си.

Започва да работи там през 1930 г., където я препоръчва известният историк Арнолд Тоенби. Надежда Станчова участва в предаване за България Nation trained to work, което се излъчва на 14 май 1931 г., като част от поредицата World and Ourselves Hours.

И когато човек губи нещо, съдбата го компенсира с друго. Надежда е 30-годишна, когато среща любовта. Българката с благородно потекло се омъжва за шотландския лорд Александър Мюър.

Нашенката вече е лейди Надежда Мюър, когато играе посредническа роля за уреждането на визитата на цар Борис III и царица Йоанна в прочутото британско кралско имение Балморал в Шотландия през 1938 г. Нищо не е случайно - с Борис Сакскобургготски се познават от деца и дори са връстници. След като става цар, монархът търси съдействието й за укрепване на връзките в Лондон.

През 20-те години българката става първият пропагандатор на нашенските дрехи в британската столица - явява се на официални приеми с типични български сукмани, обшити с народни шевици, което предизвиква истинска еуфория във висшето общество на Лондон.

По време на Втората световна война лейди Мюър превръща родовото имение Блеър Дръмънд в болница за възстановяващи се британски войници.

Надежда решава да увековечи делото на баща си, като написва книгата "Димитър Станчов - патриот и космополит".

Житейският й път приключва на 15 април 1957 година, но тя не успява една-единствена житейска победа да постигне. Надежда няма деца и не оставя на света свои наследници.

Тази ерудирана българка несъмнено е допринесла за утвърждаването на ролята на жените в дипломацията.