Димитровският месец – фолклорни вярвания и обреди

26.10.2022 Spomen.bg онлайн

Ако на Димитровден, 26 октомври, месечината е пълна, през следващата година кошерите също ще бъдат пълни и ще има много мед. Ако луната е на разсип, пчеларите няма да имат добър добив. Това е само едно от гаданията, извършвани на този ден, разказва Албена Безовска за БНР. Хората се опитвали да предвидят също каква ще бъде зимата, ще има ли здраве и плодородие за семейството и т.н. Голям църковен и народен празник, Димитровден е съпроводен и с много обичаи. Цялата обредност преди, след и по време на празника, е много ясен пример за християнизирането на древни митологични представи, осмислянето им спрямо православната вяра и адаптирането на народния календар към църковния.

Народът ни нарича празника още Митровден, а целият месец октомври носи името Димитровски или Митровски. Много популярно е и названието Разпус или Разпуст. На същия (или на следващия) ден слугите и всички наемни работници се освобождавали, разпускали се. Господарите им давали обещаната заплата, следвали големи трапези, хорà и веселие. Според някогашното устройство на трудовия пазар, работниците се цанявали (спазарявали) на Гергьовден (6 май). В разгара на пролетта те уговаряли каква работа ще извършват и какви пари да очакват на 26 октомври, когато изтичал устният договор. Някои господари наемали работници за цяла година – от Димитровден до Димитровден. Веднъж „оглавени”, ратаите не можели да напуснат по никаква причина. Ако господарят се случел добър и справедлив – хубаво. Ако не – слугата теглел черно патил, според народния израз. Затова някога казвали, че на Димитровден „едни се заробват, а други – отробват”.

В народните представи Димитър и Георги са братя близнаци. Дните на тези светци бележат двата основни прехода в годишното време. Свети Георги носи лятото, а свети Димитър – зимата. Според вярванията, в полунощ срещу Димитровден небето се отваря, а самият светец се приема за покровител на зимата, студа и снега. От небето той разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг. Едно от гаданията за предстоящата зима извършвали с помощта на кравите. За съвременния човек със сигурност е малко странно, но ето какво правели на някои места – изкарвали животното навън и наблюдавали коя част от тялото си ще оближе първо. В зависимост от това предричали кога ще бъде най-дълбоката зима, най-големият студ – в началото, в средата или в края на сезона.

През Димитровския месец някога спазвали обичая Господова църква (Господя църква). Той съществувал в югоизточната част на българските земи, както и в някои селища на североизток. В понеделник преди Петковден (14 октомври) устройвали общоселски курбан, на който присъствали само възрастните представители на общността. Изследователите са описали и обичая Кокоша църква, разпространен в същите региони. В определен съботен ден всяка домакиня занасяла на селските пъдари толкова кокошки, колкото са необходими за нейната челяд. Давала също подправки, масло и т.н. Пъдарите приготвяли курбана в голям казан. Около обед цялото село се събирало близо до оброчището или друго специално място (параклис, стара църква и т.н.). Преди да започнат да ядат, жените раздавали на всеки по парче хляб в чест на Божия дух.

Според българските фолклорни вярвания свети Димитър е и покровител на мишките. Ден след неговия празник в далечното минало отбелязвали Мишинден. А 27 октомври останал в нашата традиция с няколко наименования – освен Разпус и Мишинден, наричали го още Нистор, тъй като тогава православната църква почита паметта на Свети мъченик Нестор. Независимо от разположението си до две важни християнски дати, Мишинден очевидно е езически обичай. Посветен е на мишките – тези нежелани вредители, които пакостят и на полето, и в дома. Във фолклорните представи мишките са въплъщение на демонична сила. На този ден жените не бивало да работят с вълна, не се решат, не използват остри предмети. Освен това е забранено да се отварят раклите с дрехи, сандъците с брашно, качетата със сланина… Най-възрастната жена в къщата ставала много рано и измазвала с кал пода при огнището, намазвала също четирите ъгъла на стаята, „роговете” (ъглите) на праговете при вратата. След това излизала навън и „маркирала” по същия начин кошове и хамбари, в които съхранявали зърнените култури, зимника и дрешника. През цялото време докато жената вършела това, трябвало да мижи, за да мижат и мишките – т.е. да останат слепи и да не нападат храни и вещи. Съпровождала я друга жена от семейството, която през цялото време я питала: „Какво мажеш, бабо?”. А отговорът бил: „Мажа на мишките очите”. В края на ритуалното действие залепвала остатъка на горния праг. В началото на ХХ в. този обичай вече е бил позабравен, но жените продължавали да спазват трудовите забрани.

Димитровден и до днес е един от най-големите празници у нас. Имен ден е на Димитър, Димитрина, Димо, Димчо, Димка, Митра… В много градове и села се устройват събори, възраждайки традицията на някогашните пищни селски празненства. Според традицията на трапезата трябва да присъстват ястия с овнешко месо, петел (ако именикът е мъж) или кокошка (ако е жена). Както варена царевица, пестил, пита с ябълки, печена тиква и печени ябълки.