Малко се знае за историята около пренасянето на мощите на св. вмчк Димитър от Италия в Гърция, станало през 1978 г. По всяка вероятност мощите са били похитени от кръстоносците в периода 1204-1223 г. и изнесени от Солун. За това свидетелства италианският изследовател Констанцо Мики в своята дисертация, посветена на историята на мощите на св. Димитър Солунски (защитена през 1962 г. в Папския Латерански университет). Мики пише, че те „незаконно“ са били отнети от някакъв монах, който е съпровождал кръстоносците по време на Четвъртия кръстоносен поход. От тогава изминали осем века в мълчание и следите им окончателно били изгубени.

Но светецът пожелал да се открие. В края на 20 в. те били намерени в малкото градче Сан Лоренцо (San Lorenzio in Campo), намиращо на 500 км на югоизток от Милано, в римокатолическата епархия на Пезаро (Pesaro), недалеко от Анкона.

Мощите дошли вероятно от Монферато, област, известна с множество светини, донесени от Константинопол, Солун и други места.

След като по някакъв начин тялото на св. Димитър пристигнало в Сан Лоренцо през 13 в., по традиция то било положено под олтара на църквата и било зазидано. Времето заличило спомена за мощите, докато едно земетресение от 20.6.1520 г. разрушава олтарния камък и в развалините се открила червена дървена рака (ковчег) с оловна пластина, а на нея надпис „тук почива тялото на мъченик Димитър“ (hic requiescit corpus sancti Demetrii). Пластината е датирана от края на 13 или началото на 14 в.

През 16 в. в Сан Лоренцо и околностите му празникът на св. Димитър (по римокатолическия календар на 8 октомври) се празнувал с голяма тържественост в продължение на осем дни.

Съществуват свидетелства, че от града мощите са били изпращани в Рим, за да се докаже тяхната автентичност от страна на Римокатолическата църква. При първото изпращане частица от тялото му останала в Рим, но мощите отново се върнали в Сан Лоренцо. Подобни потвърждения на автентичността във Ватикана били извършени отново на 31 май 1779 г. и 2 септември 1968 г.

През 20 в., в навечерието на Втората световна война, гръцкият професор Г. Сотириу († 1965 г.), който издирвал мощите на светеца, научил за тяхното почитане в Сан Лоренцо, но военните събития възпрепятствали търсенето им.

По-късно неговото дело било възобновено от известната археоложка Мария Τеохари († 2004 г.), която обявила, че е открила мощите в Сан Лоренцо, Италия, а резултатите от нейното изследване били обявени на 15 юни 1978 г. на заседание на Атинската академия на науките.

Няколко дни след обявяването на новината (на 20 юни 1978 г.) в Солун станало силно земетресение. Тази дата напълно съвпаднала с датата на намирането на мощите на св. Димитър в Сан Лоренцо през първата половина на 16 в. Освен това случилото се събитие предшествало и връщането на мощите на светия покровител на града, който многократно го спасявал „от страшното бедствие на земетресението“ (в службата на светеца се говори за тази негова благодатна помощ).

Историята продължила с това, че архим. Пантелеймон, протосингел на Солунската митрополия (после митрополит на Верия), след като станало известно откритието на Мария Теохари, в края на август 1978 г. бил изпратен в Италия.

Отначало той пристигнал в Милано и след това се отправил към Сан Лоренцо. Трудно може да си представим вълнението на младия архимандрит, клирик в солунския храм на св. вмчк Димитър, когато в манастира на малкия град Сан Лоренцо видял безценното съкровище – светите мощи на покровителя на Солун. Пантелеймон бил добре приет от игумена на манастира, който му подарил ковчеже с малка частица от мощите на св. Димитър. Архим. Пантелеймон се завърнал в Солун с голяма радост. Малко след това младият архимандрит отново пристигнал в Сан Лоренцо, но вече с официално писмо от Солунския митр. Пантелеймон. Молба за връщане на мощите била предадена на местния римокатолически епископ Констанцо Мики, който е авторът на дисертацията за мощите на св. вмчк Димитър.

На 17 октомври архим. Пантелеймон посрещнал Солунския митрополит Пантелеймон II в Милано и двамата се отправили към Сан Лоренцо. По пътя митрополитът на Солун се безпокоил дали ще могат да получат мощите на светия великомъченик или ще им бъде отказано категорично. Архим. Пантелеймон се вълнувал още повече, но се опитвал да запази спокойствие. След това той сънувал сън, как се намира в манастира в Сан Лоренцо, в средата на храма и търси мощите на светеца. В съня си намира честнàта му глава, поставя я на поднос и я украсява с червени хризантеми.

В Гърция хризантемите цъфтят през октомври и се наричат „цветята на св. Димитър“, а времето на цъфтенето им се нарича „лятото на св. Димитър“. В България също ги наричаме с подобно име – „димитровчета“.

В Сан Лоренцо гръцката делегация била приета радушно, въпреки че я очаквали сериозни изпитания. За предаването на мощите те получили съгласието на римокатолическия епископ Констацо, но това нищо не означавало, тъй като се изисквало съгласие от игумена на манастира в Сан Лоренцо и всички членове на монашеското братство. В отговор на пламенната реч на архим. Пантелеймон пред манастирското братство настъпило мълчание, тъй като никой не искал да се разделя с мощите.

След това и жителите на градчето, които също обичали св. Димитър, започнали да задават въпроси: „А къде бяхте вие през тези осем века? Защо не се опитахте да си върнете мощите на вашия светец през това време?“.

На протосингела Пантелеймон му се наложило да отговаря на всички тези въпроси и да запознава жителите на Сан Лоренцо с неизвестната за тях история на Солун.

Той разказал, че солунчани и поразеният от земетресението град имат нужда не само от духовното присъствие на небесния си покровител, но им е необходимо и неговото „телесно присъствие“. След речта започнало вътрешно, закрито събрание, на което онези, които били категорично против предаването на мощите, влезли в бурен спор с онези, които били склонни да ги предадат. Гръцките емисари не разбирали италианските думи, но чувствали напрежението на този момент, от който зависело толкова много – връщането на „светая святих“ на техния роден град, втората столица на някога славната Византия.

И в действителност в своя сън архим. Пантелеймон видял бъдещето. На съвещанието било взето решение да бъде предадена само главата на св. вмчк Димитър, а останалата част от мощите да бъдат върнати след година. Това решение било продиктувано от желанието предаването на мощите да стане по-безболезнено за местните жители.

На 23 октомври 1978 г. главата на светия мъченик била тържествено пренесена в Солун, а на 25 октомври се състояла лития, на която се стекли всички солунчани от малък до голям. Главата на св. Димитър била поставена пред главния иконостас в базиликата „Св. Димитър“. За останалата част от мощите гръцката делегация дошла след две години.

Впоследствие за мощите бил изработен киворий, който и до днес се намира в северната част на базилика „Св. Димитър“ в Солун.

Източник: Двери на православието (www.dveri.bg)