Да преживяваш от изкуство също е изкуство

Кой е той

Теодор Елмазов е роден на 7 юли 1960 г. във Варна. Завършил е ВИТИЗ "Кр. Сарафов" в класа на доц. Богдан Сърчаджиев. Работил е в театрите в Габрово, Димитровград и Сливен. През 1995 г. започва да играе в Народния театър "Иван Вазов". От юли 2019 г. е в трупата на Сатиричния театър "Алеко Константинов".

- Г-н Елмазов, с какво завръщането към "Хъшове" на Александър Морфов е по-различно от предишния спектакъл?

- Първо си помислих, че Сашо ще направи кардинални промени и ще подмени хъшовете, защото по автор те са младежи на по 30 години. В края на миналия сезон обаче съвсем случайно срещнах Морфов и от него разбрах, че ще възстанови спектакъла в оригиналната му версия, а по-късно има вероятност да смени с нови попълнения. Започнаха репетициите по възстановяването и тогава разбрахме колко трудна задача е това. Когато в едно представление всичко има значение, всяка реплика, всяка дума и най-простото движение е от значение за цялото.

- Много от актьорите вече не участват, един от тях - Чочо Попйорданов, се превърна в легенда. Какво ви каза Морфов, преди да излезете на сцената?

- Първата репетиция започна с прожекция на един запис от 2007 година. Беше много емоционално, защото Чочо играеше тогава Македонски. Веднага ме стегна гърлото, а очите ми се насълзиха, нахлуха спомени за един прекрасен партньор и много талантлив колега. С Петър Попйорданов беше удоволствие да се играе, всяко представление беше надиграване, своеобразно състезание. Липсва не само на мен, липсва на театъра, на киното. Но пък в постановката продължават да играят децата на актьорите, а Катето, дъщерята на Чочо, беше най-пораснала от всички.

- Вие играхте в много постановки на Морфов. Има ли роля под режисурата на Морфов, за която мечтаете?

- Да, с Морфов имаме сходство, харесване на средства, на жанрове, трагикомичното като начин на игра, тъжно, драматично и изведнъж смешно, с характерното "препикаване" на сериозното, точно както в живота, който се оказва винаги по-интересен от нашите измислици. Другото е въображението, хрумванията, глупостите, които се раждат спонтанно, докато репетираме. За театъра не мога да кажа, че мечтая за роля, но за киното определено. Струва ми се, че от доста години липсва хубавата комедия.

- Често актьорите като "влязат" в роля, трудно излизат от нея, случвало ли ви се е?

- Не!За мен това са различни светове, което не означава, че не мога да си мисля за това, над което работя. Дори като си легна вечер, понякога ме спохожда хрумване за роля, докато пътувам също...сякаш съм зареден с файл и той непрекъснато ме връща към някаква задача, докато не я реша, не ме оставя.

- Играете в Сатирата, с какво ви привлече "смешната" трупа?

- Между 2017 и 2019 в Народния с мен нищо не се случваше, сякаш стоях на резервната скамейка! Но шило в торба стои ли? Това пък активира дейност извън театъра и се родиха няколко много хубави представления. В "199" направихме "Съдебна грешка" от Джон Мортимър под режисурата на Вальо Ганев, в "Студио 5" на НДК - Jazz & Jokes заедно с Пламен Пеев, Васил Пармаков и Веселин Веселинов-Еко, година след това пък с Печенката направихме Beatbox comedy, а в Народния нищо! Тогава отидох да попитам Мариус Донкин, който беше директор по това време, защо не влизам в разпределенията, а той ми каза: "Не те желаят режисьорите!". Излизам от сградата на театъра и точно в този момент по улицата мина Калин Сърменов, аз го спрях и огорчен от разговора с Донкин, викам: "Взимаш ли стари актьори в Сатирата?", а той: "Само на щат!", "На каквото кажеш, играе ми се, не мога да стоя и да гледам как другите творят, а аз линея!" "Ела утре в кабинета, да говорим!", отсече Сърменов и на другия ден вече бях назначен в Сатиричния, а на следващия вече репетирах. Трупата на Сатирата ме прие радушно и вече четвърти сезон започваме с тези прекрасни колеги. Сърменов има умението да създава чудесна работна атмосфера, среда, в която всички се чувстват значими и важни.

- Имате ли си любим режисьор - български или чуждестранен?

- Роберт Стуруа! Велик човек! Попаднах в неговото разпределение на "Дванайсета нощ" по Шекспир като сър Ендрю Егючик. Неописуемо удоволствие беше, когато ни играеше ролите, толкова смешно показваше как да изпълним определен детайл, а след всяко показване имаше и анекдот. Няма такъв метод! Когато си тръгваше, ни събра в ресторанта и подари на всеки по нещо за спомен. На мен ми даде книга с живописните картини на Ботичели и посвещение. Имахме спор - той искаше всички да играят боси, а аз се противях и го молих да съм поне по чорапи, но той беше непреклонен. Когато ми връчи книгата каза:"Хубаво я разгледай!", отварям веднага и какво да видя във всички картини нарисуваните са боси! Рицар с доспехи - бос, девойка с красива рокля - боса, свещеник с расо - бос...На Митко Рачков, който редовно закъсняваше за репетиции, подари часовник.

- А какво ви дадоха Габровският, Димитровградският и Сливенският театър?

- Опит. Преминаването през тези театри беше изпълнено с лишения, мъки, творческа активност, хубави роли, любов и много приятелства.

- Малко хора знаят, че сте републикански шампион по многобой. Как поддържате формата си сега, съжалявате ли, че не продължихте с профиспорта?

- Няколко пъти бях шампион, но в юношеството ми. Сега ходя на фитнес и вкъщи правя гимнастика. Избрах изкуството, а спортът е до време. Не съжалявам, работата ми носи радост. Да преживяваш от изкуство, също е изкуство!

- Какво според вас се промени в страната към по-добро?

- На мен това, че сме част от ЕС, ми харесва. Ограничаването в тесни, изгубили смисъл съюзи като бившия соцлагер беше ужасно, "желязната завеса" дори не желая да си спомням! Изрази като: "Пуснаха банани!", "Има хляб, мляко и месо", искам да си останат в миналото! В последните месеци гледам, че отново някакви продажници правят опити да ни върнат години назад, да ни върнат в соца, но ще се боря с каквото мога, ще се противопоставя на предателството на националния интерес всякак.

- Ще гласувате ли на предстоящите избори?

- Винаги гласувам, понякога се разочаровам от тези, за които пускам гласа си, и често гласувам за по-малкото зло. Но на предстоящите избори ще гласувам наказателно.

- Защо байганьовщината продължава да вирее у нас и до днес, как мислите?

- Пренебрегването на образованието и културата са в основата на проблема. Байганьовщина има, защото има подходящите условия да съществува. Когато на отговорен пост бъде издигнат такъв човек, той се огражда с такива като него и байганьовщината става непробиваема! Излагацията е световна.

- Коя е масовата мания, която никога не сте разбирали?

- Не разбирам манията по красотата на жените. Да се подложиш на пластична операция, да си имплантираш силикон в бюста, да си инжектираш хиалурон в усните и да заприличаш на птицечовка, да ти опънат скулите, да ти изпънат бръчките, всички тези неща не приемам! Това според мен са психически отклонения, които се лекуват по друг начин.

- Щастлив ли сте в личния си живот?

- Да, имам внучка - Радина, тя е голям шемет. В интимен план по-скоро съм самотен в момента, но многото работа компенсира.

- А какво ви натъжава и радва?

- Натъжава ме алчността, за мен това е най-големия грях, както и лъжата.