Пясъкът и дряновицата са учебни пособия в светлата епоха на Възраждането

На пясък е писана азбуката, а дряновата пръчка е възпитавала непослушните. Тази педагогика образова поколения българи, някои от които поставят темелите на просветата след Освобождението.

По време на игото килийното школо първо учи на четмо и писмо. То отваря двери през XV столетие към черкви, манастири и метоси. Даскалите са черноризци, рядко се срещат светски люде. Учебниците са “Псалтир”, “Часослов” и “Апостол”.

Взаимното училище е следващата стъпка в нашето образование. Първото е открито в Габрово през 1835 г. по инициатива на Васил Априлов. Неофит Рилски обучава напредналите момци, а те от своя страна помагат на начинаещите малчугани.

Иван Вазов разказва:

“Баща ми ме заведе в основното или взаимното училище, както го наричаха тогава, на 7-годишна възраст. Напълниха ми торбичката с хляб и маслини и - хайде на школата, която стоеше на един хълм, на север от Сопот.”

“Кой ми беше първият учител, не помня добре - признава Вазов. - Мисля, че беше даскал Атанас. Буквите научих чрез писане на пясък. След това минах на полукръзите, гдето с показалец ме учеха на срички. Бях много прилежен. Немирни и неприлежни ученици наказваха с пръчка по ръце и крака. Имаше и фалага.”

Фалагата е средновековен уред за изтезание. Дървени пранги стягат нозете на жертвата, палачът я поваля и шиба с пръчка по петите. След такова наказание не можеш да ходиш седмица на училище.

Илия Блъсков учи в бордей

Авторът на “Изгубена Станка” и “Злочеста Кръстинка” срича азбуката в провадийското село Черковна. “Бордеят - описва условията той - бе едно здание, вкопано в земята до пояс, горе без потон, с покрив от листница, затрупана с пръст, а най-отгоре с тръстика. Днешните цигански коптори, мога да кажа, че са по-сгодни от тогавашните бордеи.”

През 1847 г. в селото извисява снага ново школо. “Прекрасно здание бе то - възхищава се Блъсков, - нямаше на него прилично нито едно здание в селото, дори и богатата къща на епитропа Бою Куртев, построена за високи гости, като за владици, за бейове, не бе толкова хубава наглед като нашето ново училище. А вътре да влезеш, то ще се захласнеш.”

“Не ще и дума, че в това училище ние се видяхме като в рай, за който често ни приказваше поп Марко”, допълва възрожденецът.

Фалагата обаче остава

“От старите помещения бе пренесено само едно нещо, а то бе фалагата - свидетелства Блъсков, - нейната служба ние знаехме; тя бе обесена зад вратата. Кога погледнехме на това страшило, фалагата, тръпки ни побиваха.”

“Махни това плашило оттук бе, даскале, да не се стряскат от него децата!”, настоявал епитроп Бою. “То само по себе си никому зло не прави, то си кротува там”, отвръщал педагогът.

“Чувате ли, момчета! Пазете се! - предупреждавал Бою. - Даскалът казва, че фалагата кротувала, но когато видите лисицата кротка, тогава си пазете кокошките.”

Прилежните получават “вулини”

Това е къс хартия с училищния печат. “На вулините - спомня си Вазов - имаше написано с червени букви: “Награда на прилежанието”. С тия вулини можеше да се откупуваме. Определяха ни по 10-20 вулини, според прегрешението.”

Става дума за индулгенции, които спасяват от фалагата!

Народният поет си спомня, че най-много биели даскалите Атанас и Павли Костов. Стефан Кушев обаче бил с благ характер. Начо Трувчев пък бил хубавец, конте, песнопоец и любимец на жените.

“Всички учители в свободните си часове много пиеха, но само вкъщи. В училище никога не идваха пияни”, документира патриархът на българската литература.

През 1865 г. голобрадият Вазов е назначен за помощник-даскал в Калофер.

Там главен учител е бащата на Христо Ботев

Ботьо Петков реформира образованието, като разделя учениците на класове. Преподава история, география и новобългарска граматика. Изхвърля гръцкия език от програмата и въвежда руския.

Съставя “Кратка всеобща география”, превежда “Нещо за безграмотните человеци” и “Психология или душесловие за учение на децата”. Най-значителното му книжовно дело е преводът на “Критически издиряния за историята българска” от Юрий Венелин.

През 1862 г. финансова криза плъзва по българските земи. “Калоферската община, която преди малко захващаше едно от първите места между другите общини в Отечеството ни, днес и тя по различни причини, на които не е мястото тука да ги описвам, начна да изпада”, хроникира даскал Ботьо и подчертава: “Сетнините на изпадванието се струпаха най-напред на учителите.”

Във време на недоимък винаги се посяга

първо на образованието

За да закърпят бюджета, местните първенци уволняват двама учители, единият е Ботьо Петков. Уволнението е скрепено с грозно унижение.

По Велики Заговезни калоферци отивали на поклонение в близкия манастир. Правели го организирано по еснафи. Понеже няма учителски еснаф, Ботьо пита чорбаджиите към кой от другите е най-удачно да се присъедини.

“Телчарите, говедарите, камзамалите (бирниците) и учителите са един еснаф, съберете се, та идете на монастиря”, мъдро отсъжда мустакат дембелин.

“По прав ответ от тоя не може да бъде - коментира даскал Ботьо. - Въистина у нас гледат на учителя като на говедаря: както викат на говедаря, също така и най-долний има право да вика на учителя.”

Еленската даскалоливница

Град Елена е многозаслужил за българското образование. Килийното школо тук учи будни българчета от края на XVII век. През 1817 г. е основан училищен фонд, сетне е вдигната първата обществена училищна сграда.

“Елена село велико, с две черкви и славяноболгарско добропорядъчно училище”, възторгва се Неофит Бозвели. По-късно образователната програма е реформирана от Андрей Робовски, Иван Момчилов и Никола Михайловски.

С писане на пясък и възпитание с дряновица

учеха на четмо и писмо

През 1848 г. заедно с единадесет другари Петко Славейков потегля от Търново за Елена. На изпроводяк пеят:

Оставай сбогом, Търново.

Оставяме те изново,

за миличка наука

днес тръгваме оттука.

Като ученик в школото, Славейков го нарича “даскалоливница”.

Сред нейните възпитаници са Никола Козлев, Драган Цанков, Иван Кършовски, Сава Катрафилов, Стефан Бобчев и много още бележити българи.

Праз в сандъчетата с пясък

Лека-полека възрожденското образование се модернизира. Появяват се калемът и плочата. Калемът е нещо като днешния тебешир, а плочата е полиран камък.

От едната страна е разчертана на редове, от другата - на квадратчета. Съответно за букви и цифри.

Пишеш и триеш, ако си забравил парцала, бършеш с ръкава.

Ето я и перодръжката. “Железните пера се появиха къде 1850 година - сочи Илия Блъсков, - и то не в кутии, както сега, но наредени, зашити едно по едно 12 пера на една шарена корица, отдолу една дръжка; купуваха се от 1 1/2 до 3 гроша. Ученикът трябваше да си послужи с тях в течението на цяла година, т.е. 12 месеца.”

Тези иновации изхвърлят сандъчетата с пясък. От класните стаи отиват в мазетата. В тях заравят праз, който остава свеж цялата зима.

Поръчково убийство погубва д-р Петър Берон

По мръкнало на 21 март 1871 г. две сенки шетат в махалата Света Троица на румънския град Крайова. Кривват по ул. “Личеулуй” и се шмугват в дома на д-р Петър Берон.

Душегубците го повалят на пода. Единият сключва пръсти около шията на жертвата. Другият я държи за краката да не шава.

Според полицията престъплението е извършено около 20 часа. Къщата е претършувана, липсва портфейлът на стопанина, но не може да се разбере какво друго е задигнато. Сигурно са търсени още пари, предполагат стражарите.

Мълвата за баснословното богатство на Петър Берон отдавна

виси като дамоклев меч над побелялата му глава.

Едновременно с медицинската практика той организира търговско дружество, което бързо трупа печалби. Предприемчивият българин се включва и в други стопански предприятия.

Берон постоянно мисли за съдбата на наследството си и пише завещание след завещание. Първият документ е от 1852 г. и не е запазен. Второто завещание е съставено десетилетие по-късно. За негови изпълнители се сочат трима роднини, между които Теохар Папазооглу. Той е земляк на Берон и докторът му има пълно доверие.

През 1866 г. е приета Румънската конституция, която обърква плановете на богатия българин. “Само румъните и ония, които са били натурализирани за румъни, могат да придобиват недвижими селски имоти в Румъния”, отсича основният закон.

Берон се чуди що да стори, за да спаси наследството си.

Гражданството на българската емиграция във Влашко е съмнително и винаги може да бъде оспорено. С нов документ от 1867 г. докторът маха имената на роднините от завещанието.

Изпълнителят Теохар обаче остава. Нещо повече - за негови помощници са назначени племенниците му Василаки Папазооглу и Лука Радулов.

Петър Берон скоро разбира, че тримата са измамници, и пише следващото завещание, което анулира предходното.

Документът е съставен на 15 октомври 1869 г. Той обаче допуска фатална грешка. За да заобиколи дискриминационния закон, на 12 март същата година продава имението “Скорила” на Теохар, Василаки и Лука.

Онези обещават всяка година да заделят суми за благотворителност.

Като лъсва истинският лик на тримата,

Берон започва дело за анулиране на продажбата. Наема четирима адвокати начело с обиграния Георгиу Костафору. С красноречието си юристът съумява да отложи делото за 7 април 1871 г. Тогава трябва да се яви и ответната страна, която на първото заседание я няма.

В дъното на покушението срещу д-р Петър Берон са 36 мистериозни полици. За имението “Скорила” купувачите трябвало да му броят 30 000 жълтици, но вместо тях му дават полици. След трагедията на 21 март тръгва слух, че тъкмо тези документи са задигнати от дома на доктора. “Теохар & Сие” са поръчали убийството, за да докопат книжата, негодува българската емиграция.

Удушеният не е кой да е и влашката полиция действа енергично.

Първо е хванат някой си Йон Калин

Скоро е заловен и другият злодей Николае Тибаку. Арестувани са още укривателят на двамината Петру Александру и инженер Илие Чокулеску.

Той също е заинтересован от затриването на Берон, дължал на учения дебели суми за имението му “Присяка”.

Убийците са пратени в солниците на доживотна каторга.