Войници с цилиндрични шапки патрулират пред Народното събрание и Александър Невски

Сензационно видео, на което се виждат френски войници с характерните цилиндрични военни шапки, наричани "каскет дафрик" или "кепи", а на български са наричани "деголки", които патрулират в София в края на септември 1918 г.

Видеото е открито от известния медиен адвокат Цветан Цветанов във френски военен архив. Цветанов, който е и любител историк се рови във световните видеоархиви и открива невиждани записи, които предлага на читателите на "24 часа". Преди време бе пратил запис от Скопие от същия период, където се виждат надписите на магазините на литиратурен български език. На това видео направено в България и Турция след пробива при Добро поле. Тогава българската армия дезертира и избухва т. нар. Войнишко въстание. Сключва се Солунското примирие и България губи Първата световна война от силите на Антантатата. Тогава София е окупирана от френската армия.

Вероятно филмчето е заснето в периода между 25 септември и 5 октомври, когато Фердинанд абдикира. Освен френски войници, които патрулират около катедралата "Александър Невски" и парламента в София, на записа има снимки от щаба на генерал Кретиен, командващ окупационните войски

Солунското примирие е подписано късно вечерта на 29 септември 1918 година между Царство България и Антантата, представлявани от Андрей Ляпчев и генерал Луи Франше д'Еспере, за спиране на военните действия помежду им. Според условията на примирието България демобилизира армията си, задължава се да се изтегли от заетите територии, и да понесе частична военна окупация от войски на Антантата. Войските на запад от меридиана на Скопие – приблизително 100 000 души, остават в плен на Антантата. Съюзническите на българската армия германските и австро-унгарски военни части трябва да напуснат страната.

Със Солунското примирие България излиза от Първата световна война и на практика се лишава от шансовете си за национално обединение, като понася втора национална катастрофа, утвърдена с Ньойския договор. В същото време със Солунското примирие е предотвратена окупацията на страната от войски на съседни балкански държави.

Документалният филм започва с кадри от централна улица в Солун, показващи многохилядно религиозно шествие - водосвет, с участието на френски, британски и гръцки офицери, войници, моряци граждани, духовници.

Следващите кадри показват сградата, където е установена главната квартира на генерал Кретиен, главнокомандващ на съглашенските войски в България, определяни във филма като окупационни.

Кадрите показват военен часови, който отдава чест на генерал Кретиен и придружаващи го френски офицери, излизащи от сградата на щаба на съюзническото командване в младата българска столица. Виждат се сградите на площад Народно събрание(изписано във филма като Собрание), паметника на Царя Освободител Александър Втори, Народният театър, сградата на Академията на науките, храмът "Александър Невски", обозначен от авторите на филма като "Света София".

Филмът ни пренася и в Пловдив, или Philippople(Филипопол),както е изписано името на табелите на пловдивската гара. Вижда се перонът по който патрулират френски колониални войници градския пазар с търговска аркада в Пловдив. Касапин разфасова по поръчка прясно месо.

Финалните кадри са от Andrinople/Адрианопол, днешен Одрин. Името на града е изписано на латиница и с арабска писмена графика.

Заснети в общ панорамен план са както града, така и прочутата джамия Селимие. Камерата е уловила динамиката по главните улици в близост до джамията на този голям търговски център на Балканите и атмосферата която цари на прочутия още тогава пазар в града. Основно по улиците се движат местни жители мъже и се вижда жена, която пуши.

На финала на са кадрите от пропусквателен пункт на българо-турската граница. Личи самочувствието, с което група френски офицери пресичат по една паркова алея безпроблемно границата, сякаш още тогава са в Шенгенската зона.

В армията на Франция има много африкански войници от колониите. Повечето българи виждат за първи път чернокожи хора именно по фронтовете на войната. Дълго време в българския език сенегалец е синоним на чернокож.

Участието на България в Първата световна война се свързва с победни сражения като това в Добруджа против руската армия. Макар победата във войната да е на Антантата, след като Ленин обявява "Декрета за мира", на 3 март 1918 г. Русия подписва Брестлитовския мирен договор, довел до появата на независима Украйна.

Участието на България е паметно и с битката при Дойран. Запомнило се с българския героизъм и перфектна военна тактика в сраженията с британците. Преди седмица в Пловдив шведската група "Сабатон" изпълни за първи път пред публика песента си "Долината на мъртвите", посветена на това сражение.

Цар Фердинанд, когото повечето българи възприемат единствено като немски принц, всъщност е наполовина французин, внук на последния френски крал Луи Филип.