Царската гара, посрещала Джордж V, Едуард VIII и Кемал Ататюрк, тъне в разруха

12.05.2022 Симона Димитрова

Сега сградата във виенски стил е порутена, мръсна, с изкъртени врати и прозорци, дом за наркомани и бездомници. 14 дни преди да бъде убит в атентат в Марсилия, у нас идва сръбският крал Александър.

Красива правоъгълна сграда в типичен виенски стил. Още от входа се открива гледка към двата салона. Подът е като нарисуван с глазирани керамични подови плочки в цвят охра, а тапетите съчетават различни орнаменти.

Великолепните арковидни прозорци и богатата орнаментика по фасадата, особено изящна на двете входни арки, подсказват за необикновена архитектурна мисъл.

Чугунените колони с декоративни капители,

крепящи покрива и козирките, свързвали изящни корнизи. В специални цилиндрични ниши има и две кахлени печки, срещу които са разположени големи плетени фотьойли. Отвън са обособени специални места за царските карети, а през 30-те години е монтирана метална маркиза над южния вход на сградата - съвсем нова технология по онова време.

Така изглеждала величествената Царска гара в Казичене, построена от цар Фердинанд, за да бъде близо до Врана. Всъщност тя била съществена част от връзката на България с Европа.

Днес няма и бегъл спомен от изящната архитектура, а проектантът й остава неизвестен. Сградата е порутена, мръсна, с изкъртени врати и прозорци.

Липсват части от покрива

По земята се въргалят бутилки, парцали, презервативи, спринцовки... Няколко скъсани, вонящи на урина дюшека допълват интериора на Царската гара, която днес приютява наркомани и бездомници. Отдавна по стените

няма следа от красивите тапети.

На тяхно място са изрисувани свастики и полови членове.

Бижуто от миналия век днес е на път да бъде изгубено. Битката за реставрирането на Царската гара започва през 2008 г., след като се правят опити тя да бъде съборена.

Тогава граждани сигнализират, че около сградата е докарана тежка техника и има работници. Кметът на Казичене Антон Владимиров успява да спре процеса и установява, че никой от местната власт не е уведомен за тези планове.

Стартира спешна процедура,

с която на 25 февруари 2009 г. гарата е обявена за паметник на културата.

Това обаче не променя нещата. Сградата продължава да се руши, а институциите постоянно си прехвърлят топката кой носи отговорност за реставрирането й.

В момента отново тече петиция за ремонт, а граждани се опитват

да я спасят от събаряне.

През последните години темата за състоянието на Царската гара е била повдигана няколко пъти, но реакция няма.

Затова през 2017 г. от гражданско сдружение сезират прокуратурата, а по-късно става ясно, че теренът е собственост на Националната компания по железопътна инфрастурктура (НКЖИ), но самата сграда не е тяхна отговорност.

Областният управител Николай Пехливанов тогава твърдеше, че ангажимент за опазване и управление на сградите, които са паметници на културата, имат общинските администрации в лицето на кметовете или Министерството на културата.

От институцията пък обясниха, че нямат предоставени права за управление на обекта.

През октомври те извършиха проверка на сградата и заявиха, че са установили освен лошо състояние на обекта и сериозни нарушения при опазването му. Затова са уведомили и областния управител на София област, който

трябва да отстрани всички вредни последствия

от констатираните нередности. От това не става ясно обаче дали след това ще се задейства процедура по реставриране.

"След 1960 година тази сграда е изоставена и занемарена. Всички институции си прехвърлят отговорността - категоричен е кметът на Казичене Григор Григоров. - От Столична община многократно са търсили решение на проблема. Правят се опити да се смени статутът на сградата, която няма дори нотариален акт."

Документите сочат, че след като през 1946 г. от Царската гара

отпътуват принудително

в изгнание Симеон, сестра му Мария Луиза и майка им Царица Йоана, имотът е иззет „в полза на народа“ и сменя предназначението си многократно. Става склад, армейски щаб, канцелария на “Топливо”. Тогава отрязват и козирката на входа.

На 17 ноември 1981 г. сградата е зачислена към Районен народен съвет “Девети септември”, попадащ в днешната община Панчарево.

Справките показват, че

до 90-те години Царската гара успява да се запази

в прилично състояние, след което е оставена да се руши.

Всъщност цар Фердинанд решава да построи сградата, след като е готов дворецът Врана. В началото на ХХ век на 9 км от столицата царят купува стар турски чифлик, а после още няколко парцела земя, за да оформи голям имот. Решава да го нарече на тази птица, която първа кацне на покрива му, и така извънградската царска резиденция се сдобива с името “Врана”. Там той прекарвал по-голямата част от времето със семейството си. Именно затова решил, че гостите му от чужбина не трябва да идват чак от Централна гара с файтон. Издига малката кокетна сграда в Казичене, откъдето теснолинейка за 10 минути транспортирала височайшите особи.

Строежът започва между 1906 г. и 1911 г. и съвпада със закупуването на чифлика “Чардаклия” от цар Фердинанд. Години по-късно

цар Борис III я разширява,

като построява и страничните крила. Самият той често подкарвал теснолинейката до двореца.

В онези времена Царската гара посрещала всички гости на владетелите. Сред тях били немският кайзер Вилхелм II, английските крале Джордж V и Едуард VIII, императорът на Австро-Унгария Карл I, великият княз Владимир Александрович - синът на Цар Освободител с великата княгиня Мария Александровна, както и “бащата” на светска Турция Кемал Ататюрк и други знатни особи.

След влизането на България в Първата световна война

цар Фердинанд е принуден да абдикира

в полза на сина си и заминава от Царската гара за Германия.

Година по-късно на същото място идват десетки карети, за да помахат на минаващия през София влак Ориент-Експрес.

През септември 1934 г. сръбският крал Александър Караджорджевич пристига на гарата в Казичене за

височайш прием при цар Борис III,

и то само две седмици преди да загине в кървавия атентат в Марсилия, в който умира и тогавашният френски външен министър Луи Барту, а куршумите са изстреляни от килъра на ВМРО Владо Черноземски, по прякор Шофьора.

Днес хората се надяват все пак Царската гара да бъде реставрирана, за да се доближи поне малко до първоначалния си величествен облик и да напомни за цар Фердинанд.