Полетата с отстоящи на равни разстояния бели кръстове са се ширнали докъдето стига окото. Стройните редици, разделяни само от вечнозелената трева на Западна Фландрия, отдалеч изглеждат като застинало каменно море, в което вятърът полюлява няколко дървета и тук-там засадените по гробовете цветя.

Зелените, равни и кални околности на Ипър са място на едни от най-кървавите битки в човешката история, отнели повече от 600 000 живота през Първата световна война (1914-1918 г.).

425 000 надгробни камъни и паметни плочи стягат като бял пояс един от големите средновековни тъкачни центрове в Европа, днес по-известен с френското си име Ипър, в Северозападна Белгия. В северните, източните и южните околности на града

в радиус от 10 км се намират над 100 британски гробища,

две френски и по едно белгийско и германско. Някои от тях, като “Тайн кот”, претендират за ужасната слава на най-големите военни гробища в света и в човешката история. Наричат ги “концентрационни” или “колективни”, защото в тях са погребани събраните от полетата след края на войната останки, заедно с гробовете, които войниците копаели в часовете на примирие.

100 г. след войната белите полета на Фландрия са място за поклонение, където ще срещнете ученически групи от Нова Зеландия или Австралия, дошли на обиколка в Европа, любопитни американци, тръгнали по стъпките на своите почитащи жертвите президенти, пъстри групи индийци и бирманци, дружелюбни канадци, многобройни англичани, които с изненада откриват в Ипър изписани на родния им език витрини на магазини, продаващи английски военни реликви, смирени германци и протягащи на стикове фотоапаратите си японци.

Българинът тук е рядък гост –

прадядовците му са стояли в окопите на друг фронт – Източния, и от грешната му страна. Ако пристигналият все пак има някакви очаквания, често те са повлияни от романа на Ремарк “На Западния фронт нищо ново”. Ако това е така, полетата на Западна Фландрия са точното място. Четири години милиони войници стояли в наводнените си кални окопи от двете страни на тясната фронтова линия. През зимата битките спирали, защото оръжията замръзвали, но войниците продължавали да зъзнат в тях с крака в ледената ипърска глина, докато им окапвали пръстите.

Тихо е. Стотиците туристи несъзнателно понижават глас и послушно се скупчват около гидовете си, които им разказват за новаторските техники, използвани във войната, и описват несгодите на войниците и смъртта.

Нашият не може да скрие възхищението си от подземните тунели и си носи карта, която показва гъстата мрежа от галерии, част от които все още се намират под краката ни. Тя подозрително прилича на схема на метрото в голяма европейска столица. Копана е в продължение на 4 години, по 5-7 километра на денонощие, от двете страни на фронта.

“Влакът тук намалява скорост, защото успоредно се намира изкуствен 90-метров наводнен военен тунел”, сочи с ръка той.

Тунелите били позната техника за превземане на крепости, но британците ѝ дали друго предназначение. Копаели ги в глината на ръка. Събирали я във въздуха, преди да падне на земята, защото дълбаенето им трябвало да става в пълна тишина. Германците стояли със стетоскопи на повърхността и търсели британските копачи, слушали разговорите в окопите и в щабовете на съюзниците. И обратното. Според гида изразът

“И стените имат уши”

идвал от взаимното подслушване

на окопите около Ипър. Дори това да не е съвсем така, защото употребата му е засечена още в Древна Гърция, историята хваща въображението.

Тунелите свързвали по-големи помещения, които били натъпквани с миньорски експлозиви и снаряди – обикновено под германските картечни гнезда и командните пунктове. Днес тези “взривни стаи” са дълбоки изкуствени езера, в които се лови риба. Запълнили ги с вода, за да потопят стотиците неизбухнали снаряди. Когато през 1917 г. взривили тунелите, гърмът отекнал толкова силно, че някои го чули чак в Лондон, а местните го взели за земетресение. Взривът просто сплескал стените на окопите, “запечатвайки” за вечността над 10 000 германски войници. Гидът ни казва, че много от тях все още са в земята.

Един кратер, издълбан от взрива,

стои като нагледно пособие. Група новозеландци се подреждат в редица по склона и увековечават със снимка срещата си с войната.

Наблизо в горичка, под току-що разлистилите се храсти, се подава бетонен бункер – германска картечарска позиция, изненадващо запазена след 100 г. Някой е положил отгоре му цветя.

Неутрална Белгия се оказва във вихъра на войната, след като Германия решава да я прекоси, за да прекъсне британските доставки през Ламанша – Кале е на 50 км по права линия, и да укрепи пристанищата си в Северно море.

През октомври 1914 г. оттук минава 600-километровата линия на Западния фронт, от Северно море до Швейцария, която остава почти непроменена до края на войната.

Силите са равни и генералите са принудени да измислят нови техники. Така се появяват камуфлажните униформи, танковете и отровният газ. Едно от отровните съединения - S(CH2CH2Cl)2, изпробвано за първи път тук –

ипритът, дори носи името на града.

След първата газова атака, от която ни дели повече от век, местните жители изоставят Ипър на военните. Последвалите артилерийски атаки го изравнили до камък. Днес къщите му изглеждат 300-500-годишни, но всъщност нито една не е на повече от сто. С военните репарации белгийците вдигнали Ипър отново, повтаряйки до последната тухла огромната средновековна текстилна борса и 102-метровата катедрала.

Учебниците разказват за три битки в околностите на Ипър. Жертвите на третата, за Пасендаале, днес са погребани в най-голямото британско военно гробище – “Тайн кот”. Сраженията се водили 100 дни. В първия британците напреднали с 2 километра. Останалите 99 отнели оставащите 6. Лятото и есента паднали толкова дъждове, че коне и хора се давели в калта. Копаели окопите нощем в тъмното. Вървели в нишка, а първият – в неизвестното. Падналите не можели да разчитат на помощ освен от последния в колоната и мнозина не я дочаквали.

Сражението за Пасендаале, или третата битка за Ипър, е една от най-тежките в историята на човечеството. В тукашното гробище има 90 000 имена, по-малко от половината са погребани, останалите не са открити. Камъните са красиви и символите на частите им са старателно издялани. Най-възрастният, когото намерих, беше офицер на 26, най-младият – на 14. Но мнозина са означени само като

“Войник от Първата война. Известен Богу”

Днес Западна Фландрия е богат земеделски район. От множеството военни фотографии личи, че като изключим електропроводите и новите сгради, тук не се е променило много. По ирония на съдбата пред китните къщи с подредени дворчета най-често стоят германски автомобили. Извън града големи животновъдни ферми се редуват с безкрайни ниви, в които пшеницата е вече поникнала. През лятото те ще почервенеят от маковете, символ на фландърските полета и на жертвите на войната.

Почти всеки земеделец държи в хамбара си частна колекция от военните находки, които най-често сам е извадил от земята си. Част от гилзите, снарядите, ръждясалите шлемове, лулите, манерките и копчетата се предлагат за продан. Все още се натъкват на тях в такива количества, че музеите не проявяват интерес. 

Според официалните данни за век са обезвредени около 100 000 снаряда. В полетата на Западна Фландрия все още има около 9 млн. неизбухнали. Както се казва, тук никога не си далече от 100-годишна бомба. “Какви предпазни мерки вземат фермерите?”, пита един любознателен американец. “По-богатите слагат дебели метални платна под тракторите си, но като цяло – никакви. Хората са свикнали, че са заобиколени от следите на войната”, отговаря гидът.

След края ѝ Британската империя плаща 10 години на местни жители, които откриели останки на нейни жертви. Германия нямала пари за такава програма. От четвърт милион жертви едва 44 000 нейни войници са положени в единственото германско гробище. Повечето все още са в земята заедно с хиляди съюзнически войници.

Белите полета са тъжно място, но въпреки това тук може да се видят повече деца и ученици, отколкото в който и да е туристически център в Белгия. Запознаването с ужасите на войната е част от училищното обучение и нагледно обяснение за ползите от европейското обединение.

Многобройните автори на книги за Първата война спорят дали поуките от Ипър стоят в основата на зараждането на европейската идея, или пък сраженията, водени тук, са запалили Втората световна война. Не само заради неразрешеното противопоставяне, но и защото Адолф Хитлер е бил във фландърските окопи точно тук. Повече от половината войници от неговия полк лежат в полетата на Фландрия.