110 години от храброто й дело. По време на Балканската война, едва 15-годишна, хвърля листовки над Одрин.
Велико, но малко познато е делото на Райна Касабова. Милосърдната сестра е първата жена в света, участвала в боен полет, а наскоро се навършиха 108 години от храбрата й постъпка, която я оставя завинаги в историята като героиня за страната.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) необходимостта от решаването на националноосвободителния въпрос поставя началото на изграждането и развитието на българската авиация. На 5 октомври 1912 г., когато българската войска превзема връх Шейновец и Свиленград е освободен и отново преминава в пределите на България, стратегическото разположение на града му отрежда ролята на команден център. Още на 11 октомври 1912 г. отделението се установява край Свиленград, където е щабът на 2-ра армия. В него започват да пристигат и други български летци и механици, завършили авиационни школи в чужбина. Позиционират се част от закупените нови самолети, пристигат и чуждестранни поданици, за да участват като доброволци във войната на страната на българите.
В тези трудни времена се появява доблестната милосърдна сестра Райна Касабова. Тя е родена е на 1 юли 1897 г. в Карлово и още от малка й е определена необикновена съдба. Баща й Васил Касабов е участник в Шипченската епопея, кръстник на майка й е самият Васил Левски, а тя е разнасяла комитетски писма като дете в родния си град.
През 1912 година тайно се записва на самарянски курс, като част от мобилизацията на населението в навечерието на Балканската война. Райна е само на 15 години, но сърцето й е храбро като на възрастен.
Войната започва и младата жена става доброволка самарянка в Първа полева подвижна болница край Одрин.
И така до заветната дата 30 октомври 1912 година. Тя лети като пилот наблюдател със самолет "Воазен" над Одрин с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов. Сама изявява желание да участва в мисията и авиаторите дават съгласието си. Този акт я прави първата жена в света, участвала в боен полет.
Излитат от Мустафа паша (днес Свиленград), като полетът им продължава 43 минути. От самолета тя хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин. Защитникът на турската крепост Шукри паша е паникьосан и пуска слухове из града, че турската армия е превзела Пловдив и настъпва към София. Целта му е да надъха населението с неистини. В тази ситуация ролята на Райна била да информира хората за реалната ситуация. И под дъжда от куршуми тя пуска листовките с информация, които стигат до обикновените хора.
"С особен интерес следихме полетите на нашите смели авиатори. Те събуждаха у нас чувство на гордост. Стана така, че и аз се заразих от техния пример", пише Райна до родителите си, след като мисията приключва успешно.
Въпреки бележитото си дело Касабова понася тежки последствия след войната - никога не създава семейство и години наред се бори със здравословни проблеми, причинени от тежките условия в лазарета.
Тя умира в София на 25 май 1969 г., а шест години по-рано в родния си град Карлово се среща с Валентина Терешкова - първата жена космонавт в историята на човечеството.
През 2009 г. ледник на Земя Греъм в Антарктика е наименуван на смелата българка Райна Касабова.
Действията на младата българска авиация предизвикват небивал интерес в Европа. По фронтовете на Балканската война са изпратени десетки военни кореспонденти и специалисти, дори и авиатори. Внимателно се следят полетите, като се изучава и анализира нашият боен авиационен опит от европейската военна мисъл.