Режисьорът Корабов искал да покаже Ботев с човешко лице.

На 2 януари 1969 г. е премиерата на филма “Свобода или смърт”. Сценаристът Васил Попов и режисьорът Никола Корабов проследяват 5-те дни път на Христо Ботев и четата му от слизането на козлодуйския бряг до убийството на Войводата под връх Вола.

Не минава и седмица и филмът е спрян и свален от екраните. Критиката буквално го разкоства. Филмът е “заключен” в Киноцентъра за цели 27 години и за първи път е показан по БНТ чак през 1996 г.

Режисьорът Никола Корабов признаваше, че работата му върху този филм по сценарий на Васил Попов е едно от

най-драматичните неща в живота му.

И въпреки че критиката и медиите тогава съсипват творбата, той я смята за най-смелата работа в своето творчество.

Попов предлага на Корабов да довършат заедно сценария му, посветен на Христо Ботев - “Епитафия - жив е той!”. “Искам да представя Ботев не като дипломат, политик, поет и журналист, а като баща на една чета. След като статиите са написани, стиховете - сътворени, и политиката - направена, дошло е време да се умира. За мене има един герой - Ботев, и неговото превъплъщение - четата”, аргументира се тогава Васил Попов.

Сценарият вече със заглавие “Жив е той, жив е” е отхвърлен от художествения съвет, без да е разгледан по същество. По време на обсъждането възниква лют спор между Попов и директора на студия “Бояна”. “Тогава ти си напиши сценария”, кресва писателят на директора. “Ще направим опит. Съветът приключи, сценарият не се приема!”, отвръща началството.

След две години и Кинематографията, и студията имат нови директори и без особени поправки сценарият е приет и пуснат в производство.

Най-трудно се снима филм за голяма историческа личност, тъй като всеки човек има своя собствена представа за нея. И е неимоверно трудно режисьорската интерпретация на образа да се покрие напълно с милионните зрителски образи.

Спират се на неизвестния, току-що завършил ВИТИЗ актьор Милен Пенев. За радост на режисьора се оказва, че Пенев още от ученик носи като икона Ботев у себе си, знае наизуст стиховете му и и откъси от публицистиката му. Външната прилика между двамата наистина респектира, остава по-трудното - да се пресъздаде духът на Войводата.

За останалите главни роли Корабов кани големи актьори като Апостол Карамитев, Коста Цонев, Иван Братанов, Васил Михайлов, Стефан Илиев , Кирил Господинов и др. Във филма играе и един руснак - Всеволод Сафонов, който е назован само като Съветника.

В действителност в четата е бил капитан Арует Загрин, който е член на щаба и говори предимно с Войводата на руски език. Почти непознат е за останалите четници, те знаят, че е доведен от Перо Македонеца от Херцеговското въстание и е княз от Петербург.

Около 50 души са главните и второстепенните актьори, 150 души четници, над 200 епизодици и голяма масовка, и отделно 80 души снимачен екип и техническо-административен персонал...

Екипът върви по пътя на четата.

5-те дни на Войводата и хората му ще се превърнат в 100 дни тежки и изнурителни снимки. Няколко години по-рано корабът “Радецки” е възстановен и също е използван за филма.

Най-много спорове предизвиква финалът на филма. В обречената последна битка на четата Гъдуларчето се провиква: “Ей, поганци! Елате, стреляйте! Убийте ме!... Не можете! Ще се родя отново...” И запявайки песента на стария хайдутин: “Майчина буля думаше”, започва бавно да се съблича. Съблича се съвсем голо. Гръмват го, Ботев притичва и прихваща тялото му като в Христовата пиета.

Сцената всъщност интерпретира свалянето на мощите на Спасителя от кръстта на Голгота. Тя е кинообраз на непобедената Голгота, на силата на Безсмъртието. Докато държи голото тяло, Ботев говори сам на себе си: “Господи, ти знаеш безумието ми... И погрешките ми не са скрити от тебе...”

“Спряха филма само 6 месеца след погрома над Пражката пролет в Чехословакия. Тогава Александър Дубчек се бореше за социализъм с човешко лице. И нашият Ботев бе с човешко лице”, казваше Никола Корабов.