Смазваме византийците в Битката при Извора. С този успех цар Симеон Велики на практика завладява целия Балкански полуостров.

На 18 март 921 година Българската армия печели една от най-бляскавите военни победи в своята история. Битката при Извора, или Битката при Пиги е голямо сражение между българи и византийци при Цариград в местността Извора с дворцово-църковния комплекс Света Богородица Живоносен Източник непосредствено пред Силиврийските врата (Порта Пиги или Празничните врата) на Цариградските стени. Сражението е приключило с пълен разгром за ромеите.

След големите си победи през 917 г. българският цар Симеон Велики се опитва да седне на византийския трон, ставайки свидетел на междуособиците в империята. Първата стъпка в плана на българския владетел е да стане регент и съвладетел (василеопатор) на малолетния император Константин VII. През 919 г. обаче младият и амбициозен военачалник Роман Лакапин, който се опитва да ограничи българското влияние над Византия, измества майката на императора Зоя и сам става регент. През 920 г. той се самопровъзгласява и за съимператор.

По този начин открадва замислената програма от Симеон и проваля стремежите му да седне на трона в Константинопол по дипломатически път. През същата 920 г. българският цар започва война и до 924 г. отнема почти всички земи на Византия на Балканите.

През 921 г. голяма българска армия, под командването на кавкан Теодор Сигрица, преминава бързо през Странджа и достига покрайнините на византийската столица Константинопол. Роман Лакапин изпраща войска начело с Пот Аргир. Атаката на българите е неудържима и византийците обръщат в бяг в опити да се доберат до корабите. По-голямата част от ромейската армия е унищожена или пленена.

Българите изгарят дворците Пиги, опустошават Златния рог и се завръщат триумфално в Преслав. На практика с този успех цар Симеон Велики завладява целия Балкански полуостров.