Преди 3 века Ана Мария Луиза гарантира културния туризъм на Тоскана.
Ако отидете във Флоренция, няма как да не ви учуди колко много шедьоври на изкуството са струпани на едно място. Неслучайно туризмът във Флоренция е коренно различен от този в който и да е друг италиански град.
Столицата на Тоскана буквално пращи от бижута със световно значение, затова и ще видите толкова богати туристи от всички краища на планетата. Те са любители на красотата и лукса под формата на ренесансови шедьоври.
Ако обаче Флоренция и до днес е световен център на изкуството, това се дължи на една жена – Ана Мария Луиза Медичи.
Последната наследничка на Медичите няма деца,
така с нейната смърт през 1743 г. на практика изчезва от хоризонта властвалата в продължение на 4 века династия в Европа.
Този път обаче не става случващото се по света дотогава, а именно - когато нова династия дойде на мястото на стара, да се сдобие и с всичките ѝ колекции от шедьоври, с които да украси дворците и резиденциите си по света.
Ана Мария Луиза Медичи още приживе подписва т.нар. фамилен пакт, който постановява богатствата от шедьоври на династията ѝ да не напускат никога територията на нейната Флоренция.
Принцесата ги предава в ръцете на аристокрацията от Хабсбург - Лотарингия, дошла на власт в града, но с подписаната от тосканката през 1737 г. конвенция се забранява те да излизат от територията на Тоскана.
По този начин най-прозорливата принцеса
спасява от сигурно разпръскване
и разпродаване шедьоврите на фамилията, известна като най-големия меценат в Европа през Ренесанса. С тази си стъпка Ана Мария Луиза гарантира на града си и културен туризъм за всички времена.
Коя всъщност е жената, с която Медичите слагат край на съществуването си?
Тя е родена през 1667 г. в семейството на Великия херцог на Тоскана Козимо III Медичи и на Маргарита Луиза Орлеанска, дъщеря на херцог Гастон Орлеански, третият син на Анри IV и на Мария Медичи.
Мария Луиза е второто дете в семейството, тя има и двама братя – Фердинандо и Джан Гастоне. Козимо се стреми всячески да се сдобие с продължители на династията – затова и жени синовете си с надеждата да се сдобие с внуци. И двамата обаче имат нещастни и бездетни бракове. Фердинандо умира без деца и много млад – не успява дори да стане велик херцог. Джан Гастоне пък показва явни тенденции към хомосексуализъм.
Ана Мария се омъжва през 1691 г. за Йохан Вилхелм от Пфалц и така става курфюрстиня на Пфалц. Както се случва винаги по онова време, бракът на Ана Мария е организиран от баща ѝ, затова и годеникът е избран заради необходимостта от политически съюзи. Ана Мария отива да живее в Дюселдорф, където остава 25 г. Въпреки че с мъжа си се радват на щастлив брак, двамата нямат деца, тъй като
тя е стерилна заради венерическо заболяване в младостта си.
Ситуацията е ясна - Медичите нямат преки наследници, няма кой да продължи династията. Бащата на Ана Мария - Козимо, прави всичко възможно, за да получи правото дъщеря му да наследи трона или да осинови свой наследник, но напразно. Много европейски династии потъркват ръце от задоволство заради възможността да се сдобият с контрола над Тоскана.
Останалата през 1716 г. вдовица Ана Мария се връща във Флоренция. Тя е с ясното съзнание, че след собствената ѝ смърт династията ще изчезне и че Великото херцогство Тоскана ще бъде предадено в ръцете на Лотарингия, превръщайки се в малка провинция на една голяма империя – на Хабсбургите. Съществува реалната опасност те да пренесат във Виена цялото наследство на Медичите.
Пристрастената по културата и изкуството Ана Мария решава да го предаде на Франц Стефан, неин универсален наследник, който обаче се задължава да го запази за Флоренция “в полза на обществото и за да привлича любопитството на външни хора. Нищо не може да бъде отместено или транспортирано извън столицата на Великото херцогство”.
Последната Медичи умира през 1743 г. След смъртта ѝ Флоренция си спестява съдбата на градове като Ферара, Урбино, Мантуа. Също богати на шедьоври на изкуството, тези градове са буквално разграбени и опоскани след края на властвалите в тях династии.
