Майка ѝ умира млада, убиват чичо ѝ, а баща ѝ лежи 2 пъти в Белене. ДС я набеждава за “упадъчен елемент”, държи я 40 дни в тясна килия с още 10 неудобни за режима жени. Комунистите я развеждат насила с първата ѝ любов Паскал - “не била подходяща другарка”. Тодор Живков лично разрешава на фиктивния ѝ немски съпруг да я изведе в Германия. Леа Иванова я открива за сцената, кани я да пеят заедно.
"Не е важно как ще умреш, важно е как си живял" - това е кредо на певицата Ахинора Куманова, или Нора Нова, през целия й живот.
Колоритната изпълнителка почина на 9 февруари. Някои нейни близки твърдят, че е получила инсулт и лекарите не са могли да направят нищо, за да я спасят.
През последните 20 години тя живееше на софийската улица "Оборище", където бе съсед с много от популярните лица в България.
Ахинора е родена на 8 май 1938 г. в семейството на дипломата Константин Куманов и оперната певица Констанца.
Момичето наследява таланта от майка си, която изнасяла концерти в двореца на цар Борис III. Констанца избира втората й дъщеря да носи името на жената на хан Аспарух. Тя обаче умира твърде млада, налага се за двете момичета да се грижи мащехата им Хелга. Част от детството си Ахинора прекарва в Берлин, където
баща й е посланик.
По време на войната те се завръщат в България, но с идването на комунизма чичо й е убит от Народния съд, а баща й лежи два пъти в лагера Белене.
От малка започва да пее, но никой не подозира, че тя ще стане световноизвестна певица. По-сериозно започва да се занимава с музика, когато е на 15 години и става част от формацията "Джаза на младите". Непрекъснато бягала от училище, за да ходи на концертите на Леа Иванова. Именно тази легендарна певица всъщност е човекът, който подава ръка на Ахинора и започва да я учи на някои тънкости в професията. Естрадната прима дори изкарва ученичката си на сцената на свой концерт.
Така постепенно Куманова става солистка в "Джаза на оптимистите". В репертоара й са популярни западни шлагери и песните "Говори, говори" и "ЦУМ, ЦУМ" на Бенцион Елиезер, написани специално за нея. Девойката с буен нрав се впуска в живота на софийската артистична бохема.
Само на 16 години се омъжва за първата си голяма любов - Паскал Паскалев, който бил от комунистическо семейство, току-що завършил външна търговия и дипломация в Румъния.
Двамата били луди рокаджии, навсякъде със себе си носели плоча с американски рок и си позволявали публично да танцуват на забранената музика.
"Бяхме щастливи, смеехме се, пеехме. Сутрин
Паскал ми правеше серенада с китарата
си", споделя преди години Куманова.
Комунистите обаче нарочват "Джаза на оптимистите", че свирят непристойна музика, а певиците й били с тесни рокли и големи деколтета - нещо несъвместимо с режима тогава.
"Нарочиха ме за упадъчен елемент и непрекъснато ме викаха на разпити в Държавна сигурност", заявява Куманова.
По време на спонтанния революционен бунт срещу правителството в Унгария през 1956 г. младата Ахинора е арестувана у нас и прекарва близо 40 дни в тясна килия с още 10 жени, неудобни за тоталитарния режим.
Семейството на Паскал успява временно да я спаси от лапите на ДС. Когато е задържана, свекърва й лично отива при министъра на вътрешните работи Димитър Ганев, за да уреди свободата на младата си снаха. Тя е пусната след няколко дни, но е дълбоко разтърсена от преживяното.
Малко след това обаче Паскал е изпратен на работа с легацията ни в Румъния, но
Нора не я пускат,
защото я определят за неблагонадеждна – "не била подходяща другарка". За да не пречи на кариерата му, комунистите дори насилствено я развеждат с него.
Докато преживява тежко раздялата с първата си любов, на свой концерт певицата се запознава с финансист на Импресарската дирекция от Източна Германия. Рудолф Паули е запленен от красотата на Ахинора и веднага й предлага фиктивен брак с думите: "Искате ли да ви измъкна оттук?"
Двамата се женят в София, но на нея отново не й позволяват да замине за ГДР, въпреки че като малка е живяла в Берлин и владее перфектно езика. Чрез много връзки Рудолф успял да се срещне лично с Тодор Живков, на когото заявил: "Аз съм комунист, евреин,
родителите ми са убити в Дахау и Аушвиц,
защо не ми пускате жената да дойде с мен в Източна Германия?" Тогава Тато му казал: "Вземай си булката и изчезвай".
Напускат България през 1960 г., като малко след това се местят в Западна Германия, където известно време живеят в бежански лагер. Там Нора получава официално германско гражданство и започва да си пробива път към световната сцена.
Бързо става популярна. Поради добрия си немски тя е забелязана от звукозаписните компании. През 1960 г. сключва договор с "Електрола", с която има издадени 3 грамофонни плочи, а впоследствие още 7 са пуснати от "Ариола".
Продуцент й става известният Нилс Нобах, който по това време управлява бизнеса на изпълнители като Шарл Азнавур, Марлене Дитрих, Далида, Жилбер Беко и др. Всъщност той дава идеята за артистичния псевдоним Нора Нова (от ахиНОРА кумаНОВА), с който излиза първата й плоча.
Само 4 години по-късно тя е избрана да представи Германия на Евровизия с песента Man gewoеhnt sich so schnell an das Schoеne ("Колко бързо свикваме с хубавите неща").
Нора е първата българска певица, участвала в музикалния конкурс, който се провежда през 1964 г. в Копенхаген. По време на изпълнението й обаче демонстрант скача на сцената с
плакат против испанския диктатор
Франко. До смъртта си Нора Нова е убедена, че заради това й отреждат 13-о място. Оригиналното видео е изгубено след пожар в студиата на Датската телевизия, но аудиозапис оцелява и днес може да бъде чут онлайн.
