Големият художник е доброволец в Балканската и Междусъюзническата война, пише спомени. Днес в СГХГ се открива изложба, посветена на 110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров - Майстора. Изложбата може да посетите до 29. май. 

Големият художник Владимир Димитров - Майстора (1882-1960) е сред хроникьорите на Балканската война. Навършил 30 години, той се включва във войната като доброволец санитар, а години по-късно, с изключителна бистрота на спомена, ще разкаже за случилото се по бойните полета, за преживяното, за тишината след битките, а съхранените от това време бързи скици ще удостоверят истинността на всяка дума. 140 години след рождението на художника се обръщаме към словото и образите му, голяма част от които са непознати за публиките досега.

Изненадващо преди няколко години се появиха куп негови непознати творби, които могат да бъдат приписани към военното му творчество от 1912–1913 г. - моливни, тушови и акварелни разработки. Те потвърждават констатацията на Димитър Аврамов, че

военното творчество на Майстора е чуждо

на всякаква баталност.

То е “миролюбиво” и в него е отразено човешкото лице на една нечовешка ситуация, в която са прекършени хиляди животи.

Началото на своя разказ за събитията Владимир Димитров - Майстора започва с думите: “Бях освободен от военна служба, когато започна войната – 1912 г., по болест. Но като гледах народа да отива, мен не ме задоволяваше даскалъкът. Затова от Свищов се върнах в Кюстендил и постъпих доброволец – художник към щаба на Седма рилска дивизия с командир Тодоров – брат на писателя Балан”. От първия ден започва да изпълнява функцията на визуален хроникьор на хода на последвалите събития.

От първите дни в Кюстендил са запазени няколко рисунки. На 10 октомври той се установява при Царево село. Между 20 ноември 1912 г. и 21 януари 1913 г. е сключено примирие, което позволява на Седма рилска дивизия да отпочине и посрещне новата година и Коледа в относително спокойствие. Тъкмо това спокойствие ще бъде отразено и в рисунките на Майстора от този отрязък от време – неговата делничност, почивка, потопени в напрегнато очакване от незнайното предстоящо. От периода са запазени и редица пейзажни скици, лишени от всякакво напрежение на бойните действия, от каквото и да е човешко присъствие. Особено впечатляваща е съхраняваната в колекцията на Художествена галерия “Владимир Димитров – Майстора” в Кюстендил тушова рисунка – “Предколеден сън в Кешан” от 5 януари 1913 г. В нея виждаме унесените в съня си войници.

Шест навлечени в шинели човешки същества,

всяко от които сънува.

Всяко по своему - отминалите битки, уплаха в лицата на майка, съпруга, деца, родственици, неизвестното “утре”. Жадуваният мир обаче, както ще се окаже скоро, се превръща в отложена мечта. Войната е възобновена. “Дадоха заповед за настъпление в посока южната част на Галиполския полуостров. Полето пред Булаир почерня от войници, а виелица, студ - страшен, особено през нощта. Крачехме вкочанясали, но какво да се прави - заповед, трябва да се изпълнява!... Пехотата напредва, а студът става все по-свиреп.

Въпреки това не престанах да рисувам…”.

На 26 януари 1913 г. идва кървав ден. За него Майстора си спомня: “Турците започнаха настъпление. Бях на командното място до могилата. Нашето дясно крило отстъпваше. Турците настъпваха с 30  000 души. Двадесет хиляди души срещу лявото и десет хиляди срещу дясното крило”. Следва героичното Булаирско сражение, при което предните части на турската войска губят половината от числения си състав и оставят почти цялата си техника на бойното поле. Битката е спечелена, пролетта бавно настъпва, а Майстора продължава да рисува. На 13 март Одрин пада, с което практически идва краят на Балканската война.

За Междусъюзническата война художникът ще разкаже: “Тя ме изпрати на фронта при Калиманица. Нашите окопи отстояха на няколко метра от сръбските. Тук рисувах много с туш и акварел, но

много от направеното раздадох.

Междусъюзническата война беше много по-различна от Балканската. Карам войниците, които рисувах, да гледат от окопите си напред към противника, към сръбските позиции, а някой току подхвърля: “Какво го караш да гледа напред, не виждаш ли, че той гледа назад - накъде да бяга?”… Духът на войниците бе вече паднал, а това влияеше и на мен…”.

Вглеждайки се във визуалните записки на Майстора обаче, няма да открием и следа от това влияние. Той ще остане верен на своите пластически предпочитания и миролюбиво чувство. Ще предпочете отново да изобразява делничното, а

реалните военни сблъсъци ще останат сякаш встрани.

Единственото свидетелство за битките, за пролятата кръв ще бъдат скиците на лежащите по земята войници. Не трупове, а все едно унесени в сладка дрямка човеци покриват земята. Мъже в шинели, с хвърлени на една страна пушка, на друга - писмо от любимата, сънуват завръщане у дома, което никога няма да бъде.

Владимир Димитров - Майстора се опитва да се върне към преподавателската дейност и да забрави. Носи папката с десетки бързи скици, с част от които е предпочел да се раздели, сякаш не иска и да знае за случилото се.

Из каталог, подготвен от кураторите Аделина Филева и Пламен В. Петров. Изложбата “Войната! И подлуде светът...”, която се открива на 22 февруари в СГХГ(продължава до 29 май), е посветена на 110 години от обявяването на Балканската война и 140 години от рождението на Владимир Димитров - Майстора. Показани са и творби на големия художник Ярослав Вешин и 5 пластики на маестро Иван Лазаров, на Щъркелов и Станьо Стаматов.

СГХГ благодари за обогатяването на изложбата на Националния военноисторически музей (той разполага с най-много рисунки и картини от войните), както и на Кюстендилската градска галерия "Владимир Димитров-Майстора".

Случки от живота му

Получава прозвището си Майстора, защото така се обръща към своите колеги: Здравей, майсторе! Добре си се справил, майсторе! Доброто му сърце и големият талант спечелват симпатията и уважението на всички. Оттогава започват да го наричат Майстора.

Творчеството му е признато от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Освен в множество български галерии, картини на Майстора се съхраняват в САЩ, Унгария, Италия, Германия, Чехия.

Негови произведения притежават звезди от световна величина, държавни учреждения, посолства. Има дори 2 негови картини в Белия дом.

Най-голямата колекция с творби на Владимир Димитров е в Художествената галерия в Кюстендил (над 1300). Дори след като е рисувал в САЩ, Истанбул, Италия, посетил е Лондон, Париж, Брюксел, Дрезден, Мюнхен и Виена, Майстора намира вдъхновение в "овощната градина на България" и създава най-големите си шедьоври в село Шишковци.

Няма свой дом, животът му преминава в различни квартири. Могъл е да живее в столицата, но избира село Шишковци, Кюстендилско, което по думите му е "Столицата на рая".

Преди няколко години Михаил Калдъръмов среща един от най-ярките модели на Майстора. В галерията влиза висока, стройна старица с побелели коси и одухотворено лице: Аз съм Стана, казва. Сякаш ток ме удари, връща се в спомена поета. - Бях прекарал толкова часове пред нейните изумителни портрети, а сега самата Стана, живата легенда, стоеше пред мен. Искам да ги видя още веднъж, каза. Може да е за последно. Помогнах й да изкачим стълбите до второто ниво на галерията. Застанахме в мълчание. Единият портрет е направен на фона на златна пшенична нива. Било е жътвено време, сякаш чух отново песента на жътварките. Погледнах крадешком към Стана, една сълза се търкулна по лицето й - една капка светлина от далечната младост, завършва емоционалния си спомен поетът Калдъръмов.

Сред десетките картините на Майстора, които са вдъхновявали поета Калдъръмов, най-високо блести "Българска мадона". Магнетизмът на този портрет винаги ме е карал да затаявам дъх, казва той. Направен е в естествен ръст и е рисуван между 1920-1930 година. В началото се е казвал "Мома от Шишковци". През 1958 година творбата представя българското изобразително изкуство на световното изложение в Брюксел. Там именно ценителите и специалистите възхитени от шедьовъра му дават новото име "Българската мадона". За съжаление моделът, 16-годишната Дафина от с. Шишковци, заболява от туберкулоза и умира. Съвременници на художника разказват, че на погребението завалял пороен дъжд - сякаш цялата природа станала съпричастна на трагедията. Майстора паднал на колене и дълго време не могли да го вдигнат от калната земя...

Майстора е пример за творец, подчинил себе си изцяло на изкуството. За него материалният свят не съществува. Пълен вегетарианец, аскет с благородна душа.

Благ и сърдечен, парите, с които е разполагал от време на време, раздава на бедните. Когато умира, има само 10 лв. в джоба...

Тъй рече Майстора

“Всички имаме слабости и грешки и че всеки не може да стане Левски или Ботев, но ние всички знаем, че не трябва да бъдем Попкръстьовци”.

* * *

Лъчите (на слънцето) разни бои пущат - сини, червени, всякакви. Аз такива бои използвам.

* * *

“Едва стигнах до скиците, и животът си отиде... Трябват два живота, за да се дойде до истинското овладяване на занаята”.

* * *

Големият изкуствовед и писател проф. Николай Райнов понякога се шегувал приятелски с художника, без да скрива своя пиетет и удивление:

- Майсторе, ти ще умреш от морал!

- А по-добре ли е да умра от неморалност?