Едва ли има по-известен египетски фараон от Тутанкамон. Момчето крал, което умира едва на 19 години, дължи популярността си на факта, че почти изцяло запазената му гробница в Долината на царете край Луксор е открита през 1922 г.

На 16. февруари 1922 г. британецът Хауърд Картър прави историческо откритие на гробница прави  в Долината на царете в Луксор и отваря вечното място за покой на египетския фараон Тутанкамон. 

Оттогава и до днес гробницата продължава да е интересна за света и археолозите, които са убедени, че тя вероятно крие още тайни. Сканиране на стените с радар показва, че зад една от тях има камера, която трябва да бъде изследвана.

Възможно ли е там се крие отдавна изгубеният гроб на красивата царица Нефертити, смятана за мащеха на Тутанкамон? Откритието на гробницата на Нефертити, чийто известен бюст се пази в музей в Берлин, ще хвърли светлина върху един период от историята на Египет, който все още е обвит в тайна.

Със сигурност

това ще е най-голямото откритие в египтологията за XXI в.

В центъра на археологическите трусове отново е британец - изследователят Никълъс Рийвс. Когато през август 2015 г. той за първи път оповести, че най-вероятно е открил гроба на Нефертити, скрит зад една от стените на погребалната камера на Тутанкамон, това прозвуча като поредната екстравагантна теория на египтолог, който се опитва да стане известен. Нефертити е починала преди 3350 години и никой досега не е открил гробницата ѝ, веднага припомниха скептиците. 

В следващите няколко месеца обаче скептицизмът постепенно отстъпи място на въодушевление, след като се натрупаха все повече доказателства в полза на теорията на Рийвс. Египетските власти проведоха 2-дневни изследвания, като направиха скенер с радар на стените на гробницата. На официална пресконференция след това египетският министър за античното наследство обяви, че вече са 90% сигурни, че зад северната стена на погребалната камера на Тутанкамон има скрито друго помещение. 

Застанал вътре в гробницата, министърът обясни пред струпалите се репортери, че стената, на която са изобразени сцени от погребалната церемония на фараона момче, всъщност е изградена от 2 различни материала, което показвало, че отзад има празно пространство. Скенерите потвърдили това предположение.

Изследванията с радар бяха направени от японския специалист Хирокацу Уатанабе. Снимките са изпратени в Япония за допълнително изследване.

На пресконференцията Никълъс Рийвс предупреди, че трябва да се действа много внимателно, тъй като и най-малките прорези, които се правят на стената, могат да нанесат непоправими щети на вътрешната камера, която е била херметически затворена в продължение на хилядолетия. “Ключът е да се копае бавно и внимателно и да се описва всяка стъпка”, обясни британецът. 

Сред учените има голям интерес към живота и личността на Нефертити. Тя умира през XIV в. преди Христа, но египтолозите не са наясно къде е починала и къде е погребана. Дълго време се смяташе, че е умряла по време на царуването на съпруга си - фараона Аменхотеп IV, който вероятно е баща на Тутанкамон. Затова учените смятаха, че тя може да е погребана в Амарна, на 400 км от Луксор, където през 1912 г. е открит бюстът ѝ.

През последните години обаче все повече учени, включително и Никълъс Рийвс, започват да смятат, че Нефертити всъщност надживява Аменхотеп, но променя името си и

за кратко може да е управлявала Египет. 

Рийвс разработва теория, която е смятана за доста оплетена дори за стандартите на египтологията. Според нея Нефертити, първата жена на Аменхотеп и съфараон на страната, поема властта след смъртта му. Първоначално тя се нарича Нефертутатен, а след това използва мъжкото име Сменхкара, за да ѝ придава по-голяма легитимност. Според британския египтолог Нефертити управлява така до смъртта си, когато е погребана като фараон в своя собствена гробница.

След нея управлението поема нейният доведен син Тутанкамон. Той обаче умира внезапно на 19-годишна възраст и за него няма приготвена гробница. Затова според Рийвс египетските жреци решават

да го погребат набързо в преддверието

на гробницата на Нефертити.

Самата тя не е била обичана от всички приживе, тъй като със съпруга ѝ - фараона Аменхотеп, се опитват да въведат монотеистична религия. Според египтолога

някои от жреците са искали да забравят за красивата царица и

затова тя е била оставена да почива в

пълна неизвестност зад херметически зазидана стена. 

Нещо повече, според Рийвс прочутата златна маска на Тутанкамон е била изработена всъщност за Нефертити.

Доказателство за това били надписите от вътрешната страна на маската. Ученият установил при много внимателна експертиза на йероглифите, че имената на фараона са написани върху по-ранни имена, които приличат на пълните титли, използвани от Нефертити, след като става втори фараон и управлява заедно със съпруга си Аменхотеп. Има и много други скъпоценности, които са “втора ръка” от други фараони според египтолога. Това са например миниатюрното златно ковчеже за вътрешните органи, златното украшение за гърдите и някои златни статуетки.

Теорията на Рийвс е твърде ексцентрична дори за много от колегите му. Самият той признава, че повдига много теми за размисъл. Доказателствата за нея обаче са навсякъде в гробницата на Тутанкамон.

Тя е по-малка и по-скромно украсена

от другите кралски гробници по онова време.

Дори нейният откривател - британецът Хауърд Картър, коментира навремето нетипичната вътрешна украса в своите дневници от 20-те години на миналия век. “Нетипичното разположение на гробницата многократно ни караше да се питаме дали това наистина е гроб, или кралско скривалище?”, пише Картър.

Картър не е разпознал гроба на Тутанкамон, защото в действителност той е бил предназначен за царица, а не за фараон, смята Рийвс. Неговата теория обяснява по-малкия размер на саркофага на Тутанкамон и необичайната стилистика на украсата на гробницата.

По-възрастната фигура на рисунките има много общи черти с прочутия бюст на Нефертити, който се пази в Египетския музей в Берлин, пише Рийвс. Те имат един и същ дълъг прав нос, заоблена брадичка и дълбоки вдлъбнатини в ъглите на устата. По-младата фигура, от друга страна, прилича на изображенията на Тутанкамон на младини с неговото закръглено момчешко лице и мека раздвоена брадичка.

Тутанкамон обаче става известен и благодарение на това, че много от откривателите му си отиват от този свят мистериозно и без време.

Популярна легенда гласи, че свещен надпис е трябвало да пази и гробницата на младия фараон. Така се ражда историята за „проклятието на фараона“, което застига всички, които са влезли в гробницата му при откриването й от Хауърд Картър. Навремето често са цитирали и текста на злокобното проклятие, което уж било написано на глинена плочка:

"Този, който влезе в свещената гробница, скоро ще бъде застигнат от крилата на смъртта."

Всъщност няма такъв надпис. Единствено над параклиса, посветен на Анубис, пишело:

"Аз пазя свещената гробница от засипване с пясък. Аз съм тук, за да предпазвам починалия."

Оказало се, че оригиналната мистификация е дело на кореспондента в Кайро на „Дейли Експрес", а сър Артър Конан Дойл, авторът на романите за Шерлок Холмс, помогнал за разпространието й.

Според изследването, публикувано в Британския медицински журнал през 2002 г., Хауърд Картър - археологът откривател, който пръв осквернил гробницата и би трябвало да пострада най-много, живял още 17 години.

Но мълвата не умира. В края на 70-те години на ХХ век, когато колекция от артефакти от гробницата обикаля много страни, един пазач от Сан Франциско се оплакал, че получил удар в резултат на “проклятието на мумията”.