Нашето сърце е неопитно относно същността на смъртта

Ние не знаем и нашето сърце няма опитност относно същността на смъртта. Не сме изпитали през какво ще мине душата ни при възхождението си към Небесата, не сме преживявали мислите, които ще ни обземат, щом се сблъскаме с въздушните митарства.

Бог не ни е дал представа как ще се почувства душата ни щом напълно осъзнае, че няма никога повече да се върне към земния живот, щом веднъж прекрачи прага на вечността и осъзнае, че този нов живот не ще има край. Тогава тя ще разсъждава, че ако се е провалила, тя вечно ще обитава ада ведно с демоните, никога не ще съзре светлина отново и никога няма да познае или види Бога.

***

Дяволът се опитва да ни дръпне назад, а същевременно Бог и нашият ангел пазител ни карат да вървим напред. Ще тръгнем след този, на когото се подчиним. Това е учението на Евангелието и на св. Отци. Нека не ги отхвърляне; да не оставаме безразлични; нека не се задавяме в грижите за този свят.

***

Нека не се оправдаваме и да смирим себе си пред Бога. Нека смирим себе си пред Христа Разпнатия и търсим Неговото опрощение. Нека се поправим, така че Неговата кръв да ни умие, а Неговата смърт да стане живот за нас. Трябва да благодарим на Господ от все сърце, че ни запазва живи и че ни дава време да поправим себе си.

СТАРЕЦ ЕФРЕМ АРИЗОНСКИ