Да се погрижим за спасението на нашите души

В Евангелието е казано: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“(Марк 8:36). Ето колко скъпоценна е човешката душа! Тя е по-драгоценна от целия свят, с всичките му съкровища и блага.

Но е страшно като си помислим, колко малко разбираме достойнството на своята безсмъртна душа. Към тялото са насочени всичките ни мисли, от сутрин до вечер, а на безсмъртната душа, на най-драгоценното и любимо творение Божие, на образа на Неговата слава и величие, едва обръщаме и една мисъл през цялата седмица. В служение на тялото са посветени най-цветущите години от живота ни, а за вечното спасение на душата – само последните минути на немощната ни старост.

За доброто състояние на тялото се изискват различни видове забавления и удоволствия; това често води до разрухата на цели семейства, за него хората са готови винаги на трудности от всякакъв вид; а бедната душа има едва час в неделните дни, за да послуша Божествената литургия и само няколко минутки за утринна и вечерна молитва, насила събира няколко медни монетки, които да даде милостиня и се задоволява, когато мимоходом ни споходи мисълта за смъртта. Когато тялото умре, настъпват скръб и отчаяние; а душата щом погине от смъртен грях, често даже не се помисля за това.

Така ние не знаем за достойнството на нашата душа и подобно на Адам и Ева, я даваме за красив на вид плод.

Ние по-често се грижим за придобиването на блага, но за съжаление на земни и временни, а не на небесни. Забравяме, че земните блага са кратковременни и непостоянни, докато небесните – вечни, безкрайни и неотменни.

Всеблаги Господи! Помогни ни да презрем всичко кратковременно и да се грижим за единствено потребното – спасението на нашите души.

ПРЕП. АМВРОСИЙ ОПТИНСКИ